Решение № 62 от 03.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Д. С. от гр. Кърджали, чрез адв. Ил. З. от АК-Сливен, срещу решение № 329/18.12.2024г., постановено по в. гр. д. № 331/24г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което се отменя постановление за разпределение на събрана сума с изх. № 2096/20.02.2024г., изготвено по изп. д. № 20179010400182 по описа на ЧСИ Диляна Илиева, с район на действие Добрички окръжен съд, и преписката се връща на ЧСИ Диляна Илиева за съставяне на ново разпределение, при спазване на задължителните указания, изложени в мотивите на постановеното решение. В жалбата е изложено, че обжалваното решение е недопустимо и се претендира да бъде обезсилено, а евентуално – че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни производства. Изложено е, че жалбата на Д. Р. пред ДОС, е била подадена извън предвидения в чл. 462, ал. 2 от ГПК срок, започнал да тече на 06.03.24г. и изтекъл на 08.03.24г. Поради това подадената на 11.03.24г. жалба е била просрочена и процесуално недопустима, а постановеното по същество и обжалвано понастоящем решение, е недопустимо. В евентуалност се поддържа, че незаконосъобразно съдът е приел, че от задатъка в размер на 5 981.20 лв. по първата публична продан, 1 следвало да се намали размерът на вземането на взискателката С. в поредността – разноски, а след това лихви. Според нормата на чл. 493, ал. 1, т.

1 от ГПК, вземането на взискателя-наддавач се намалява с размера на един задатък, а не вземането му за разноски по изпълнителното дело. Поради това и не е налице нарушение на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а освен това жалбоподателят Р. не е оспорил заключението на експертизата по делото пред ДОС. Освен това, без да е налице оплакване в жалбата до съда на взискателя Р., съдът е намерил друго основание за незаконосъобразност на разпределението, което не е налице. Поддържа се, че в полза на взискателката С. се дължат всички направени по изпълнителното дело разноски, които са във връзка с този изпълнителен способ, завършил с публичната продан на имот на длъжника. Поради това и разпределението в нейна полза в първия ред на привилегиите на тези разноски, е законосъобразно, защото всички поискани и извършени от нея действия са подготвили и осъществили същия, а не друг изпълнителен способ. Освен това, разноските се дължат от длъжника, който така и не е изпълнил своето задължение. Счита се, че в обжалваното разпределение ЧСИ не е включвал разноски за първата проведена публична продан на имота, а и да е вярно това – то съдът е следвало сам да ги изчисли и да извърши ново разпределение, а не да го отменя и да връща на ЧСИ за изготвяне на ново такова.

В указания от съда срок е депозиран отговор на жалбата само от насрещната страна Д. А. Р., гражданин на Федерална република Германия, представляван по пълномощие от адв. М. Е.-В. от АК-Варна. Същата е оспорена като неоснователна, тъй като обжалваното решение е постановено въз основа на подадена в срок и допустима жалба срещу разпределение на парична сума по изпълнителното дело, а освен това е законосъобразно.

Посочва се, че срокът, който се брои по дни, е започнал да тече от следващия ден на предявяване на разпределението (06.03.24г.) и е изтекъл на 11.03.24г., тъй като 09.03.24г. е бил неработен ден, а първият работен е именно датата, на която е била подадена жалбата. Освен това, жалбоподателката, в качеството си на взискател, е била определена за купувач на имотите при първата им публична продан, но в определения 2-седмичен срок не е внесла сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Поради това и на осн. чл. 495 от ГПК тя отговаря за вредите и разноските по проданта, което в случая означава, че извършените от нея 2 разноски за осъществяването на първата продан следва да останат в нейна тежест. Тъй като нито от протокола от разпределението, нито от заключението на вещото лице става ясно кои разноски от общата сума от 2 522.62 лв. към коя от двете продажби се отнасят, това е препятствало съда да извърши сам новото разпределение на сумата. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на страната да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Останалите участници в съдебното производство по обжалване на разпределението (длъжниците Т. Д. Д. и „Д. Р. БГ“ ЕООД, взискателите – К.

Ж. К., Община Балчик и ТД на НАП-Варна), не са депозирали отговори на подадената жалба.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването и доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустимо, а разгледана по същество, съдът приема следното:

По допустимостта на обжалваното решение.

Решението на съда е постановено от надлежен съдебен орган, в предвидения от закона състав, с акт в предвидената от закона форма и при наличието на всички предпоставки за допустимост на сезиращата го жалба.

Последната е подадена от присъединен по изпълнителното дело взискател, насочена против предявеното на 06.03.24г. разпределение на постъпила по изпълнителното дело парична сума от проведена публична продан (видно от протокол от 06.03.24г. на л. 716 от изпълнителното дело). Съгласно нормата на чл. 462, ал. 2 от ГПК, срокът за обжалване на разпределението е 3-дневен.

Според чл. 60, ал. 5 от ГПК, броенето на този срок започва от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича на последния ден – в случая на 09.03.24г. Тъй като обаче денят на дата 09.03.24г. е бил неприсъствен, то съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК, срокът е изтекъл на първият присъствен ден, който е 11.03.24г. На тази дата е била изпратена жалбата, видно от пощенското клеймо (л. 8 от делото на ДОС), поради което и на осн. чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат. По изложените съображения, обжалваното решение се явява действително и допустимо.

По законосъобразността на обжалваното решение.

Следва да се посочи, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г.

3 по т. д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател, не е подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение, с цел обезпечаване на участието на страната в процеса. Според приетото в т. 2 от цитираното ТР, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

Производството пред окръжния съд е било образувано по подадената от присъединения взискател Д. Р. жалба, в която са били наведени следните оплаквания против предявеното на 06.03.24г. разпределение:

1. в него не били посочени коректно дължимите суми от всеки един от солидарните длъжници, имайки предвид и техни индивидуални (не в условията на солидарност) задължения към държавата. Поради това и неправилно бил изчислен общият размер на вземанията на всички взискатели, което е рефлектирало при изчисляването на коефициента за съразмерност, респективно на разпределените на всеки от взискателите суми;

4

2. не е ясно с настоящото разпределение каква част от вземането на М. С. е било вече погасено по предходната публична продан, проведена за друг имот по изп. д. № 36/13г. на ЧСИ Н. Денчева, по което й е била разпределена сума от 19 394.44 лв.;

3. не е ясно защо лихвата е начислена за период от 07.01.14г. до 20.02.24г. и защо размерът й е намален с 5 981.20 лв. – задатък по предходна продан;

4. неправилно са били включени в разпределението разноски в полза на взискателката С. по т. 4, 5 и 13 за предявяване на разпределение, т. 31 декларирани данни и пощенски разходи, по предходната публична продан (по арг. от чл. 495 от ГПК, според която същите следва да останат в тежест на взискателя);

5. не е ясно защо е включена такса по т. 5 – връчване от ЧСИ Ст. Данова;

След като окръжният съд се е произнесъл в рамките на посочените погоре оплаквания, приемайки само част от тях за основателни, то обжалваното решение не се отклонява от задължителните указания на ВКС по приложението на процесуалния закон, посочени в цитираното по-горе ТР.

В настоящия случай, изпълнителното производство по изп. д. № 20179010400182 по описа на ЧСИ Диляна Илиева, с район на действие – ОСДобрич, е било образувано на 11.04.17г. въз основа на молба на М. Д. Пеева (понастоящем с фамилно име С.) и представен изпълнителен лист от 21.12.12г., издаден по ч. гр. д. № 18932/12г. на ВРС, ХІІ с-в, с който длъжниците Т. Д. Колев (с възстановено след развода си през 2013г. фамилно име Д.) и „Д.-Т. БГ“ ООД, гр. Добрич (с актуално фирмено наименование и правноорганизационна форма „Д. Р. БГ“ ЕООД) солидарно са били осъдени да й заплатят сумата от 65 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 19.12.12г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 843 лв. – разноски по делото. От изложеното в молбата за образуване на изпълнителното дело и от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист плащания, е видно, че по същия изпълнителен лист преди това е било образувано изп. д. № 36/13г. на ЧСИ Н. Денчева, рег. № 807, ВОС, което е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По изпълнителното дело са били присъединени и други взискатели: по право са били присъединени - Държавата чрез ТД на НАП-Пловдив с публични вземания от длъжника Т. Д. Д.; Държавата чрез ТД на НАП5 Варна с публични вземания от длъжника „Д. Р. БГ“ ЕООД; ОбщинаБалчик с публични вземания от длъжника „Д. Р. БГ“ ЕООД (въз основа на получени удостоверения от ЧСИ); по реда на чл. 456 ал. 2 от ГПК - К. Ж. К. с парични вземания от длъжника Т. Д. Д. (л. 125-127 от изпълнителното дело); Д. А. Р. с парично вземане от двамата длъжници (л. 658-659 от изпълнителното дело);

За определен период от време присъединен по право взискател на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК (с обезпечено с възбрана върху имотите, спрямо които е предприето принудително изпълнение, вземане от Т. Д. Д.) е била и КОНПИ, но след приключване на исковото производство по обезпеченото вземане, с прекратяването му поради недопустимост на исковете, качеството на КОНПИ като присъединен взискател е отпаднало.

По искане на първоначалния взискател М. С. изпълнението е било насочено срещу недвижим имот на дружеството-длъжник. Осъществен е бил опис на 21.12.20г. (л. 255-257 от изпълнителното дело) и са били изнесени на публична продан следните имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Оброчище, общ. Балчик ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ***; ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Оброчище, общ. Балчик. При обявената за периода от 12.04.2021г. до 12.05.2021г. публична продан, като наддавач е участвала първоначалният взискател М. Д. и същата е била обявена за купувач за сумата от 60 000 лв. Изготвено е било от ЧСИ разпределение по реда на чл. 495 от ГПК от 01.06.2021г., с което е било определено какви суми следва да се внесат от взискателя-купувач, за изплащане съразмерните части от вземанията на останалите присъединени взискатели. В двуседмичния срок от влизане в сила на горното разпределение (влязло в сила на 17.02.2022г. според отбелязването върху решение № 218/20.12.2021г. по в. гр. д. № 789/2021г. на ДОС - л 439 от изп. дело), взискателката Д. обаче не е внесла дължимите суми за останалите взискатели в указания й срок, а вместо това, с молба от 11.03.2022г. /л 446 от изп. дело/, е отправила искане за извършване на нова публична продан на описаните имоти.