Определение № 15613 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15613 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Частно гражданско дело № 20261100107407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Образувано е на 14.07.2026 г. въз основа на молба на С. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.М.Д., с искане за определяне на подходящ срок при бавност за извършване от съда на съответните действия по хода на делото.

От страна на молителя се излагат твърдения, че делото е върнато в СРС на 23.06.2026 г., но все още не е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, независимо от подадена изрична молба в тази насока, поради което е налице неоснователно забавяне по смисъла на чл. 255 ГПК, което води до задълбочаване на родителското отчуждение между него и детето. Предвид изложеното се отправя искане за определяне на подходящ срок за извършване на съответните действия по хода на делото, изразяващи се в насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представеното по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК становище на съдията - докладчик е, че делото се е върнало в СРС на 23.06.2026 г., но е докладвано на 24.06.2026 г., като за периода до 10.07.2026 г. (датата на докладване на молбата по чл. 255 ГПК) са изминали общо 16 работни дни, в рамките на които са изработени множество други дела, поради което с оглед натовареността на съдебния състав и общата такава на съдиите в СРС не е налице хипотеза на необосновано забавяне на делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на подадена от С. Б. С. срещу Ч.Б.Р. искова молба с вх. № 406046/12.12.2024 г. за определяне на мерките относно родителските права, режима на лични контакти, местоживеене и издръжка на детето Ч.С.С., а при условията на евентуалност за уреждане на въпросите, свързани с пътуването му в чужбина и издаването на лични документи за това.

След извършена проверка относно допустимостта и редовността на исковата молба СРС е осъществил размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, след което с определение от 1

18.11.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в първо открито съдебно заседание на 04.02.2026 г., в рамките на което са извършвани множество процесуални действия, след което е отложено за разглеждане на 13.05.2026 г. с цел събиране на допълнително допуснати доказателства и даване на указания до ищеца за конкретизиране на част от направените от него искания.

С определение от 17.02.2026 г. съдът е приел, че в частта относно претенцията с правно основание чл. 127а, ал. 2, вр. ал. 1 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД исковата молба е недопустима, поради което същата е върната, а производството по делото – прекратено в тази част.

Срещу така постановеното определение от 17.02.2026 г. е постъпила частна жалба от ищеца С. Б. С., която е администрирана и изпратена за произнасяне на СГС, като въз основа на нея е образувано в. ч. гр. дело № 3398/2026 г. по описа на същия.

По последното е постановено определение от 18.06.2026 г., с която обжалваното определение от 17.02.2026 г. е отменено, а делото е върнато на СРС, 139 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия, като видно е от входящия номер на придружителното писмо, че делото е постъпило в СРС на 23.06.2026 г.

На 07.07.2026 г. ищецът С. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.М.Д., е подал молба с искане за продължаване на съдопроизводствените действия чрез насрочване на делото в открито съдебно заседание и произнасяне по доказателствените искания с цел процесуална икономия, без да има данни за произнасяне по така заявените искания от страна на СРС.

При така установеното и произнасяйки се в срока по чл. 257, ал. 1 ГПК въззивният съд намира, че подадената молба с вх. № 220520/09.07.2026 г. е неоснователна, като съображенията за това са следните: в случая продължителността на изтеклия период от време от 24.06.2026 г. (връщане на делото в СРС след приключване на въззивната проверка по обжалване на прекратителното определение от 17.02.2026 г.) до 09.07.2026 г. (датата на входиране на молбата по реда на чл. 255 ГПК), т. е. общо 12 работни дни, не обуславя извод за хипотеза на несвоевременност при извършване на процесуалните действия по делото, при наличието на която да следва да се определи срок по чл. чл. 257, ал. 2 ГПК. Спецификите и предметът на съдебното производство не изискват разглеждането му по реда на Глава 25 от ГПК, за да се приеме, че липсата на извършени процесуални действия по делото в рамките на период от 12 работни дни попада в хипотезата на несвоевременност по смисъла на чл.

255, ал. 1 ГПК. Изложените от молителя доводи, свързани със съществуваща опасност от задълбочаване на родителското отчуждение между него и детето, също не обосновават извод за наличието необосновано забавяне на делото, тъй като от значение е въпросът относно ритмичността при извършване на конкретното процесуално действие – произнасяне по доказателствените искания на страните и насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, а не каква е общата продължителност на производството и дължи ли се причината за това на поведението на съдията – докладчик. Действително, субективната преценка на последния относно разумния срок за извършване на съответното процесуално действие – поне един месец, не обвързва страните, но като съобрази периода на бездействие по делото от 12 работни дни, което предвид общата натовареност на съдиите в СРС не 2 следва да се квалифицира като значително, то в конкретната хипотеза определянето на срок при бавност по реда на чл. 257 ГПК не се явява необходимо.

Следва да се отбележи, че своевременното движение и администриране на делото е от значение за съблюдаване на принципа за защита на интересите на детето, поради което макар в конкретната хипотеза въззивният съд да не прие да е налице хипотеза на необосновано забавяне при извършване на съответното процесуално действие, то принципно допускането на компромис при съблюдаване на посочения принцип не следва да се толерира.

По изложените съображения подадената молба с вх. № 220520/09.07.2026 г. на С. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.М.Д., следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба с вх. № 220520/09.07.2026 г. на С. Б. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.М.Д., с искане за определяне на подходящ срок при бавност за извършване от съда на съответните действия по хода на делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3