Решение № 21 от 02.02.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. В.П., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.а като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело № 20223610100314 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба от П. С. П. и Р. С. П., в качеството им на наследници на починалия в хода на съдебното производство и след постановяване на съдебното решение във втора фаза на делбата по настоящото гр.д. № 314/2022 год. по описа на РС - В.П. ответник С. П. С., починал на 10.03.2024 год., конституирани в производството с Разпореждане № 92/29.01.2025 год., с която е направено искане за тълкуване на постановеното решение № 176/02.11.2023 год., с което съдът по реда на чл. 353 от ГПК е поставил в дял на съделителката Т. П. С. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрена със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 120 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент в жилищна сграда – многофамилна, при граници и съседи имоти с идентификатори: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта - ***, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***, ет.2, ап.3, заедно с Изба в партерен етаж, при граници по документ за собственост: юг- ул. „Х.Б.“, изток-двор, север-собствен гараж и запад - изба на Й.К.в, отгоре-първи жилищен етаж, ведно с Таван в тавански етаж при граници по документ за собственост: от юг, изток и север - въздух, запад - Й.К.в, отдолу - трети жилищен етаж, отгоре – покрив, заедно с принадлежащите 0,1575 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, на стойност 100600 лева, а в дял на съделителя С. П. С. - Гараж в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрена със Заповед № РД18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: гараж в сграда, при граници: на същия етаж: ***. под обекта - няма, над обекта:

***, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ***, ет.0, на стойност 11000 лева и построените в ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрена със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК сгради, а именно: 1. Сграда за сезонно ползване с 1 идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

В.П., одобрена със Заповед № РД-18- 44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 23 кв.м., с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2.

Жилищна сграда на един етаж с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрена със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 19 кв.м., с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3. Стопанска сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., одобрена със Заповед № РД-1844/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 8 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на обща стойност 17200 лева. Т. П. С. е била осъдена да заплати на съделителя С. П. С. сума за уравнение на дела си в размер на 36200 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до плащането.

Молителите сочат, че избата, която е била поставена в дял на съделителката Т. П. С. като прилежаща част към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** всъщност е преустроена в жилище с тоалетна и баня от техния наследодател С. С. и е свързана с поставения в дял на С. гараж с идентификатор № ***. Същевременно обръщат внимание, че със съдебното решение избата е придадена към апартамента, поставен в дял на С., а гаражът без изрично включване на избеното помещение – на С.. Изтъкват, че е налице противоречие на решението със заключенията на вещото лице по назначените в хода на делото експертизи, доколкото експертът е посочил, че пазарната стойност на гаража, заедно с избата е 11000 лева. Тази стойност е отразена и в диспозитива на съдебното решение, но избата е придадена към апартамента, възложен в дял на С..

В законоустановения срок съделителката Т. П. С. е изразила становище, че молбата е процесуално недопустима, тъй като решението е изпълнено. Изтъква, че е започнала да упражнява своите собственически правомощия по отношение на разпределеното й жилище, заедно с прилежащите му обслужващи помещения. Изтъква, че е отбелязала решението в имотния регистър на 11.10.2024 год., вписана е като едноличен собственик на имота в КР (към 13.01.2025 год.), промяната в собствеността отразила и в отдела за местни данъци и такси при Община В.П. (към 14.01.2025 год.). Счита, че първоинстанционният съд се е съобразил с обвързаността си от влязлото в сила решение по допускане на делбата по отношение на това кои имоти са допуснати до делба. Поддържа, че направеното искане за тълкуване досежно индивидуализацията на част от спорното право и за неговата пазарна стойност се явява недопустимо.

Моли съда да тълкува решението си по въпроса относно банковата сметка, на която да бъде преведена сумата от 36200 лева, дължима от Т. С. за уравняване на дела на С. П. С..

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив (Решение № 118/16.02.74 г., по гр. д. № 3093/73 г., на II г.о.;

Решение № 35/07.02.2011 г., по гр. д. № 1720/2009 г., на IV г.о.; Решение № 368/15.11.2011 г., по гр. д. № 3889/2008 г., на I г.о.). Мотивите на решението, респ. на определението не подлежат на тълкуване (Решение № 1003/12.03.2010 г., по гр. д. № 709/2008 г., на I г.о.;

Решение № 148/25.05.2011 г., по гр. д. № 1269/2009 г., на II г.о.). В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе 2 действителната воля на съда, който го е постановил. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно, като тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение (т.е. съдът следва да съпостави съдържанието на диспозитива със съдържанието на мотивите, на които се основава) без да се извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата.

В конкретния случай молбата с правно основание чл. 251 от ГПК е подадена от надлежни страни - П. С. П. и Р. С. П. - наследници на ответника С. П. С., обвързани от съдебното решение. Решението, чието тълкуване се иска е влязло в законна сила. Налице е и правен интерес от извършване на тълкуването, доколкото съдебното решение е изпълнено частично. Неоснователно е възражението на съделителя Т. С. за недопустимост на искането за тълкуване на решението, поради изпълнение на същото. Решение № 176/02.11.2023 год. има 2 групи правни последици – вещноправни и облигационни. Безспорно, видно от ангажираните към становището на съделителката С. писмени доказателства, вещноправните последици на решението са настъпили, като същото е било вписано в Служба по вписванията, промяната в собствеността по отношение на жилището с идентификатор № *** е била отразена в кадастралните регистри, имотът е бил деклариран в отдела за местни данъци и такси при Община В.П.. Присъдената в полза на съделителя С. С. сума в размер на 36200 лева за уравняване на дела му, обаче, не е заплатена, поради което решението не е изпълнено изцяло. От прочита на разпоредбата на чл. 251 от ГПК тълкуване на съдебно решение е недопустимо единствено, когато същото е ясно и напълно изпълнено.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице, поради което искането за тълкуване на решението е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество. Следва да се посочи, че липсата на банкова сметка на ответника, респ. на неговите наследници, по която да бъде преведена сумата не освобождава длъжника от паричното му задължение. От постановяване на решението на 02.11.2023 год. до смъртта на ответника на 10.03.2024 год. и до настоящия момент (период от над 2 години) съделителката Т. С. е могла многократно да изпълни паричното си задължение било на ответника, било на наследниците му като поиска от тях банкова сметка, по която да преведе сумата. Можела е да сезира съда с искане ответникът, респ. наследниците му да бъдат задължени да предоставят банкова сметка, на която да бъде преведена дължимата сума, на осн. чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК. Имала е възможност да изпълни задължението си и по реда на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, но не го е направила.

Разгледано по същество, искането на наследниците на ответника за тълкуване на съдебното решение е основателно, като съображенията на съда са следните:

С влязло в законна сила решение № 38/16.03.2023 год., поправено с Решение № 102/26.02.2023 год., съдът е допуснал до делба Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П. – апартамент, ведно с изба в партерен етаж и таван в тавански етаж; гараж в сграда с идентификатор № ***; 3 сгради, построени в ПИ с идентификатор *** – с идентификатори ***, *** и *** при квоти ½ ид.част за С. П. С. и ½ ид.част за Т. П. С..

Във втора фаза на съдебната делба съдът е изслушал 2 съдебно-технически експертизи, назначени служебно. Втората е била назначена с оглед обстоятелството, че вещото лице не е било допуснато от ответника С. да извърши вътрешен оглед на нито един от допуснатите до делба имоти. В заключението си по назначената допълнителна СТЕ експертът е акцентирал, че ответникът поС.но обитава гараж № 7 и избата до него на партерния етаж на сградата, като достъпът до избата се осъществява само от гаража.

Достигнал е до извод, че гаражът, заедно с избеното помещение и обособените баня и тоалетна се ползват от ответника за задоволяване на жилищни нужди. Вещото лице е 3 изготвило и нови пазарни оценки на апартамента и гаража, като е оценил апартамента, ведно с таванското помещение на 100600 лева (по първоначалната експертиза вещото лице е оценило апартамента, ведно с изба и таван на 100800 лева), а гаража, ведно с избеното помещение с площ от 9 кв.метра, заедно с обособените в гаража баня и тоалетна - на 11000 лева (по първоначалната експертиза пазарната оценка само за гаража е била 4000 лева). В последното по делото открито съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба процесуалният представител на ищцата С. изрично е заявила, че доверителката й е съгласна в дял на С. С. да бъдат възложени имотите, които реално ползва – гаража, ведно със складовото помещение до него и трите сгради, построени в ПИ с идентификатор ***.

С влязло в законна сила решение по извършване на делбата съдът по реда на чл. 353 от ГПК е поставил в дял на съделителката Т. П. С. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., заедно с Изба в партерен етаж, ведно с Таван в тавански етаж, заедно с принадлежащите 0,1575 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, на стойност 100600 лева, а в дял на съделителя С. П. С. - Гараж в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П. на стойност 11000 лева и построените в ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.П., сгради а именно: 1. Сграда за сезонно ползване с идентификатор № ***; 2. Жилищна сграда на един етаж; 3. Стопанска сграда с идентификатор № ***, на обща стойност 17200 лева. Т. П. С. е била осъдена да заплати на съделителя С. П. С. сума за уравнение на дела си в размер на 36200 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до плащането.