Присъда № 10 от 23.04.2026, Районен съд - Попово

МОТИВИ към Присъда ***0/23.04.2026г. по НОХД № 32/2026г. по описа на Поповски районен съд

Подсъдимите А. Е. А. от с.Л., общ.П. и Ч. Б. М. от гр.П. са предадени на съд по обвинение, както следва:

-А. Е. А. от с.Л., общ.П. за това, че: на 02.03.2025г., в с. Л., общ. П. - на ул. „Ю. Г.“ **, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Ч. Б. М. от с. Л., общ. П. /помагач/, чрез използване на специален начин - влизане в къщата на горепосочения адрес през покрива й, отнел чужди движими вещи - метален сейф с размери 15см/27см на стойност 61.35 евро /120.00 лева/ и намиращите се в него мъжки позлатен ланец на стойност 3 8.3 5 евро /75.00 лева/, мъжка позлатена гривна на стойност 10.22 евро /20.00 лева/ и парична сума в размер на 1650.00 лева /843.63 евро/ - всичко на обща стойност 953.56 евро /1865.00 лева/, собственост и от владението на Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. - белгийски граждани, живущи в с. Л., общ. П., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. е ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

- Ч. Б. М. от гр.П. за това, че: на 02.03.2025г., в с. Л., общ. П. - на ул. „Ю. Г.“ **, като помагач в съучастие с А. Е. А. от с. Л., общ. П. /извършител/, умишлено улеснил същия чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства за прикриване и за достигане до предмета на престъплението, чрез използване на специален начин - влизане в къщата на горепосочения адрес през покрива й, да отнеме чужди движими вещи - метален сейф с размери 15см/27см на стойност 61.35 евро /120.00 лева/ и намиращите се в него мъжки позлатен ланец на стойност 38.35 евро /75.00 лева/, мъжка позлатена гривна на стойност 10.22 евро /20.00 лева/ и парична сума в размер на 1650.00 лева /843.63 евро/ всичко на обща стойност 953.56 евро /1865.00 лева/, собственост и от владението на Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. - белгийски граждани, живущи в с. Л., общ. П., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.

194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Т., Териториално отделение-П. в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано и пледира за налагане на наказания към минимума, предвиден за съответните престъпления.

До започване на съдебното следствие пострадалите от престъплението лица - Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. - белгийски граждани, живущи в с. Л., общ. П. предявяват граждански иск против подсъдимите за сумата 943.34 евро /1845.01лв./, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението; не желае да се конституира като частен обвинител. На осн.чл.84 и сл. от НПК съдът прие така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалите лица като граждански ищци, които по същество пледират за възстановяване на щетите от престъплението.

Подсъдимите А. Е. А. от с.Л., общ.П. и Ч. Б. М. от гр.П. се явяват лично в с.з. Същите не оспорват, че са извършили деянието, като се признават се за виновни, като единствено оспорват част от отнетите вещи, като заявяват, че в сейфа не е имало сумата от 1650.00 лева /843.63 евро/, както и не е имало мъжки позлатен ланец на стойност 38.35 евро/75.00 лева.

По същество подсъдимите пледират за налагане на наказания в минимален размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А. Е. А. живеел в с.Л., общ.П., като към мом.а на деянието не е осъждан и същия бил непълнолетен.

1

Подсъдимия Ч. Б. М. също живеел със семейството си (жена и деца) в с.Л., общ.П., макар постоянния му адрес да е в гр.П.. Същият не е осъждан.

Пострадалите Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. - белгийски граждани, са съпрузи, които също живеели в с.Л., общ.П., на ул. „Ю. Г.“ **. Имотът, който притежавали представлявал двуетажна къща, като първия етаж бил обитаван от Лю Ж. Д. Л., а втория етаж от Г. Л. Б.. На същият този втори етаж, в една от стаите, в бюро имало метален сейф с размери 15см/27см, в който сейф Г. Л. Б. държал пари и лични вещи.

Двамата подсъдими били братовчеди и се познавали много добре. Тъй като и двамата не работели, в началото на м.март 2025г. им потрябвали пари.

Така на 02.03.2025г. сутринта подс. А. А. предложил на подс. Ч. М., да отидат до къщата на Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. откъдето да откраднат пари и други ценни вещи. Той познавал пострадалите, и знаел, че същите имат сейф, където държат парите и ценностите си, поради което смятал, че ще може да извърши кражбата бързо и лесно. Подс. М. се съгласил, и двамата заедно отишли до въпросната къща, находяща се с.Л., на ул. „Ю. Г.“ **.

Подс. М. предоставил на подс. А. своето черно яке, като му дал съвет да се прикрие с него, след което се скрил в съседен необитаем имот, за да пази и да наблюдава дали няма някой да се появи докато братовчед му успее да отнеме вещите. Подс. А. знаел, че в къщата имало монтирани камери за видеонаблюдение и поради това взел мерки да не бъде разпознат като извършител на кражбата - той си сложил якето, което му бил дал М., като вдигнал яката му, направил си маска от своя тениска, за да покрие лицето си, а на ръцете си поставил строителни ръкавици. После прескочил оградата на имота на свидетелите Г. Л. Б. и Лю Ж. Д. Л. и от намираща се в двора пристройка се покатерил върху покрива на къщата.

Там той махнал няколко керемиди, и през така направения отвор влязъл в къщата. Отишъл до една от стаите на втория етаж, намерил бюрото, където пострадалите държали метален сейф с пари и други ценности. Намирайки го, същият го взел, след което го хвърлил през прозорец на баня, също намираща се на втория етаж. След това излязъл от къщата отново през отвора, който бил направил, за да влезе. Подредил керемидите така, както били първоначално, взел сейфа, който бил паднал в двора, и с него отишъл при подс. М., който го чакал. Двамата се отдалечили с отнетия сейф до друг необитаем имот, намиращ се наблизо.

Там успели да отворят металния сейф, използвайки камък, и да вземат намиращите се вътре вещи. Самият сейф изхвърлили в кладенец в същия този имот.

В този сейф били поставени мъжки позлатен ланец със закачени на него кръст с разпятие и медальон с икона на Дева Мария, мъжка позлатена гривна и парична сума в размер на 165 0.00 лева /843.63 евро/. Намерените в него пари двамата си поделили, като подс. А. прибрал позлатените накити.

Малко по - късно св. Г. Л. Б., който по време на кражбата не бил в дома си, се прибрал. Той потърсил металния сейф, за да вземе от него сумата от 400.00 лева /204.52 евро/, с която искал да услужи на свой приятел. Тогава пострадалият видял, че сейфът и вещите в него ги нямало на мястото им. По повод извършената кражба бил подаден сигнал в РУ – П., и било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването по досъдебното производство б. назначена и изготвена съдебно - оценъчна експертиза, като от заключението на вещото лице се установява пазарната стойност на отнетите вещи към мом.а на извършване на престъплението, а именно: метален сейф с размери 15см/27см на стойност 61.3 5 евро /120.00 лева/, мъжки позлатен ланец на стойност 3 8.3 5 евро /75.00 лева/ и мъжка позлатена гривна на стойност 10.22 евро /20.00 лева/, като общата стойност на всички вещи заедно с отнетата парична сума в размер на 1650.00 лева/843.63 евро/ възлиза на 953.56 евро/1865.00 лева/.

Възприетата фактическа обстановка се доказа и посредством приложените по ДП №73/2025г. по описа на РУ- П. писмени доказателствени средства чрез прочитането им по 2 реда на чл. 283 НПК – справки за съдимост, протоколи за разпит на свидетели, приемнопредавателен протокол, протоколи за оглед на местопроизшествието, съдебно-оценъчна експертиза, видеотехническа експертиза и др.

Доказателствения материал не съдържа противоречия и по несъмнен начин установява, че с действията си на инкриминираната от прокуратурата дата-02.03.2025г., подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, което води до ангажиране на наказателната им отговорност за тяхното извършване.

Установявайки конкретния начин на подсъдимия при извършване на кражбата безспорно двамата са осъществил престъпленията при по-тежката правна квалификация на чл.195, ал.1, т.4 - престъпното деяние е извършено по специален начин. Влизането в къщата на пострадалите през покрива, чрез премахване на няколко керемиди, за да се стигне до вещите предмет на престъплението безспорно покрива признака „специален начин“, тъй като се изисква особена ловкост и необичайно умение.

От установеното по делото съдът прие че правилно описаните по - горе действия на всеки от двамата подсъдими съставляват елем. от изпълнението на общата — съучастническа, престъпна дейност по отнемането на чуждите движими вещи, реализирана на 02.03.2025г., като подс. А. е осъществил самото изпълнително деяние на престъплението, довело до постигането на целения престъпен резултат като „извършител“ по смисъла на чл.

20, ал. 2 от НК, а подс. М. преди и паралелно с това го е улеснил чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства за прикриване и за достигане до предмета на престъплението като „помагач” по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК.

Ето защо съда прие, че подс. А. и подс.М. са извършили престъпление както следва: по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК за А., и по по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.4 във вр. с ал. 1 от НК за М. поради което ги призна за виновни в извършване на това престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите виновно, при форма на вина пряк умисъл, като те са предвиждали настъпването на обществено опасните последици от действията си- това, че прекъсва владението на стария владелец върху вещите му, и по този начин възпрепятства нормалното упражняване правото му на ползване върху тях по негова преценка. Налице е предварителен умисъл и той се доказва от факта, че подсъдимите се сговорили и подготвили предварително за деянието си, взели са твърдо решение да го осъществят, като са отишли на местопрестъплението. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност и това се доказва от обясненията им, че са отишли през нощта, когато няма да бъдат забелязани. Искали са настъпването на общественоопасните последици-след прекъсване владението на стария собственик да постигнат собственото си неправомерно обогатяване от предметите на престъплението, след като ги продадат.

Тъй като подсъдимият А., който съда призна за виновен е непълнолетен към мом.а на деянието, и е навършил пълнолетие по време на водене на наказателния процес, съдът, съобразно задължението си изследва и въпроса за способността му за разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. От приобщените по делото доказателства се установяват единствено обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че посочения подсъдим е наказателно отговорен по смисъла на чл.31, ал.2 от НК., т.е. вменяем при извършване на инкриминираното деяние. За настоящия съдебен състав няма и не съществува съмнението, че във всеки един мом., относим към деятелността, подсъдимия А. е съзнавал какво върши – извод, който пряко се налага от обяснението му дадени в производството. В тях подсъдимия описателно, ясно и логично пресъздава вземането на решенията за извършване на деянието, механизма на самото приД.ване на вещите, последващите необходими действия за реализиране на целите от престъплението, разпореждането с приД.тите вещи и др.

3

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подсъдимите престъпление, законът предвижда наказание от една до десет години “лишаване от свобода”.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид както отегчаващи, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчете, че се касае за деяние с висока степен на обществената опасност на деянието, както и стойността на отнетото. Отчете и самопризнанията на подсъдимите, съдействието на органите на полицията при установяване на деянията, проявената самокритичност,чистото съдебно минало на двамата, като прие, че е налице малък превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не и такива многобройни и изключителни, водещи до приложение на чл.55 от НК. В този смисъл съдът прие, че наказанията следващи се на подсъдимите следва да бъда определени по правилото на чл.54 от НК