Решение № 5423 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5423 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100513315 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Ч. П. срещу решение №9195/17.05.2024 г., постановено по гр. д. №38853/2023 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав в уважителната му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „УниКредит Лизинг“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба в депозиран отговор. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба № 57721 от 21.09.2021 г. на „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу П. Ч. П. по която е образувано гр. д .

1

№54782/2021г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че на 10.10.2006 г. между страните по делото е сключен договор за финансов лизинг на МПС № 680/10.10.2006 г., по силата на който ищецът като лизингодател се задължил да придобие собствеността на лизинговия обект, представляващ л. а. Фиат Albea с рег. № ****, и да го предостави за възмездно ползване на ответника като лизингополучател.

Срокът на договора бил за 36 месеца, а общата цена на лизинговия обект– 9359,20 евро без ДДС. Посочва, че е изпълнил своето задължение, като придобил собствеността на вещта и я предал за ползване на ответника с протокол от 19.10.2006 г. Срокът на договора изтекъл на 20.10.2009 г. без обаче да се породи правото на лизингополучателя за изкупуването на вещта, тъй като към този момент не били изпълнени задълженията на ответника за заплащане на дължимите вноски. Твърди, че лизинговата вещ все още не е върната от ответника, като последният отказвал връщането. Посочва, че ако вещта, която се намира в негово владение, е погинала, последният следва да заплати нейната равностойност. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението на л. а. Фиат Albea с рег. № ****, а при условията на евентуалност – да му заплати неговата парична равностойност от 2000 лв.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че лекият автомобил не се намира в негово владение, като същият е върнат с приемо-предавателен протокол от 20.08.2008 г. Оспорва да е получавал покана за връщането му и да е отказвал да го върне. Счита, че не следва да носи отговорност за заплащане на равностойността му, ако е погинал, тъй като не е бил в негово владение.

Посочва, че ищецът е получил заплатена от него сума в размер на 3294,90 лв., представляваща погасени вноски по погасителния план към договор от 12.10.2006 г., и сумата от 10011,36 лв., представляваща щета, изплатена от ЗАД „Армеец“. Оспорва да е подписвал приемо-предавателния протокол от 19.10.2006 г. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Пред СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е образувано гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021 година по предявени за разглеждане обективно евентуално съединени искове за ревандикация на 2 вещта и присъждане на равностойността като погинала или невъзможност да бъде върната, квалифициран първоначално от СРС като искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и иск по чл. 57, ла. 2 ЗЗД, като е разгледал горните и се е произнесъл по същество на спора с решение № 3029 от 05.04.2022 г. при горната правна квалификация.

С решение № 3029 от 05.04.2022 г. по гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021 година, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е отхвърлил така предявените от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу П.

Ч. П. главен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на лек автомобил Фиат Албеа 1.4 с рег. № ****, рама № ZFA17800006425773, и евентуален иск с правно основание чл. 57, ал.

2 ЗЗД за заплащане на неговата парична равностойност от 2000 лв.

По гр. д. № 7054/2022 г. на СГС с решение № 3601/04.07.2023 г. съдът е потвърдил решение № 3029 от 05.04.2022 г. по Гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021 година на СРС в частта в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, след като се е произнесъл в мотивите , че макар да е установено, че вещта е собственост на ищеца, щом вещта не се намира у ответника, то искът по чл. 108,ал. 1 ЗС подлежи на отхвърляне, като е обезсилил последното решение на СРС по отношение на частта, в която е отхвърлен евентуалният иск, квалифициран от СРС, 40 състав по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, тъй като според СГС следва да се гледа повторно от нов съдебен състав, но с различна правна квалификация - иск по чл. 521, ал. 2 ГПК. В мотивите на съдебното решение съдът е констатирал, че ищецът действително е собственик на процесната вещ.

Така производството е върнато за ново решаване на евентуално предявения иск като продължава под номер № гр. д. № 38853/2023, по описа на СРС, 34 състав.

При новото разглеждане в открито съдебно заседание на основание чл.

214 ГПК е допуснато изменение на иска относно размера на претенцията по 521, ал. 2 ГПК, като същата се счита за предявена за сумата от 11495 лева.

Приложено за послужване е гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, в кориците на който се намира договор за финансов лизинг № 680 от 10.10.2006 г., ведно с погасителен план към същия (на лист 4-11), на 10.10.2006 г. като доказателство за сключен между страните договор за 3 финансов лизинг, по силата на който ищецът, в качеството на лизингодател, се задължил да придобие собствеността и да отдаде за възмездно ползване на ответника, в качеството на лизингополучател, лек автомобил „Фиат Албеа 1.4“. Съгласно чл. 4 от същия договор срещу ползването на вещта лизингополучателят е поел насрещното задължение да заплати цена в размер от 10 496,69 евро без ДДС, от които 1403,88 евро без ДДС първоначална вноска, а остатъкът - на периодични лизингови вноски, като първата вноска била с падеж 20.11.2006 г., а последната с падеж на 20.10.2009 г., съгласно приложен погасителен план към договора. Съгласно чл. 3.1. от договора, същият е сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на плащане на първата вноска, дължима и платима съгласно погасителния план, тоест от 20.11.2006 г. В чл. 2.2 от договора е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ, ако е изплатил лизинговата цена, в случай че са изпълнени всички условия по договора и ОУ.

Приет по делото е и приемо-предавателен протокол от 19.10.2006 г. (л. 12 от гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав), видно от който държането на вещта е предадено във фактическа власт на ответника.

Приложено за послужване е и гр. д. № 53160/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, в кориците н който се намира рамков договор по „застраховка на лизингодателя срещу неплащане на лизингови вноски“ от 05.04.2005 г., сключен между ищцовото дружество и ЗАД „Армеец“, съгласно чл. 6.4. от който когато лизинговият обект бъде иззет от неизправен лизингополучател, застрахователят има право срещу еднократно заплащане на оставащите вноски да придобие собствеността върху лизинговия обект, като поеме разходите по прехвърляне на собствеността на последния, или по взаимна договореност между страните да бъдат постигнати и други споразумения, касаещи владението, ползването и разпореждането с иззетия лизингов обект.

От справка от СДВР - Отдел „Пътна полиция“ (л. 85-89 от гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав) се установява, че на 24.11.2016 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради това, че от Гаранционния фонд е изпратено уведомление, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От приетата по гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав съдебно- счетоводна експертиза пък се установява, че в изпълнение на 4 сключения договор ответникът е извършил плащания в общ размер от 5226,39 лв., включващи първоначалната вноска на 12.10.2006 г. и няколко последващи вноски. Застрахователят „Армеец“ АД е заплатил в полза на лизингодателя суми по договора в общ размер от 13 060,16 лв. въз основа на сключен застрахователен договор за финансов риск - при неплащане нализинговите вноски от страна на лизингополучателя. Установено е, че към края на срока на лизинговия договор – 20.10.2009 г. не са заплатени задължения в общ размер на 13 073,43 лева. Посочена е стойност на процесната вещ към различни дати.

С решение №№9195/17.05.2024 г., постановено по гр. д. №38853/2023 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав искът е частично уважен за сумата 1973 лв.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съдът намира възражението на жалбоподателя за недопустимост за неоснователно, споделяйки цитираната от въззиваемата страна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК (решение № 60 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 394/2009 г ., IV г. о., решение № 22 от 09.02.2011 г . по гр. д. № 16 10/2009 г ., I г . о.) според която защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК е допустима и във фазата на исковото производство, чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за собственост на движими вещи, с иск за заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Указано е на ищеца по иска с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК, че 5 негова е доказателствената тежест за следните обстоятелства: че ищецът е собственик на процесните вещи; 2) че ответникът дължи предаване на ищеца на описаните движими вещи; 3) фактическото им предаване е невъзможно, тъй като те не се намират във фактическа власт на ответника, поради което последният дължи равностойността на вещта в размер на претендираната сума (в този смисъл – Решение № 47/06.04.2017 г. по гр. д. № 3021/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.).

С доклада по делото, неоспорен от страните, обективиран в определение № 33807 от 26.09.2023 г. по описа на СРС, 34 състав и допълнен с протоколно определение № 30897 от 15.12.2023 г. по описа на СРС, 34 състав, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че искът по чл.

108 от ЗС между същите страни е разгледан и решен с влязло в сила решение с № 3601 от 04.07.2023 г. на СГС, ІІ-А състав, влязло в сила на 04.07.2023г. по отношение на предявения иск по чл. 108 от ЗС, в мотивите на което съдът е признал ищеца за собственик на вещта въз основа на договор за покупкопродажба от 12.10.2006 г., по силата на който ищецът е придобил собствеността върху процесната движима вещ - л. а. Фиат Албеа с рег. № ****. С посоченото решение е установено, че че вещта съществува, не се намира във фактическа власт на ответника. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че макар в диспозитива на решението да липсва установяване на правото на собственост на ищеца върху посочената вещ, по отношение на която съдът е отхвърлил ревандикационната претенция предвид липсата на фактическа власт на ответника върху нея (съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК), от решаващите мотиви на съда се установява несъмнено, че искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен не поради липса на право на собственост в полза на ищеца върху описаната вещ (което съдът е приел за доказано в процеса), а поради неупражняването на фактическа власт от ответника върху нея.