Решение № 291 от 26.06.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. гр.Н., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б при участието на секретаря К. Ил. Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б Гражданско дело № 20222150100532 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. Х. Г., ЕГН **********, „К.“ ЕООД, представлявано от К. Ц. А., ЕГН **********, Д. Ц. Я., ЕГН **********, Й. П.

Я., ЕГН **********, Р. М. Й., ЕГН **********, „И.“ ЕООД, представлявано от Л. Л. И., ЕГН **********, „Т.“ ЕООД, представлявано от К. В.ски С., ЕГН **********, Д. И., ЕГН **********, С. Г. И., ЕГН **********, против „Б.П.К.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „..............“ № 36, представлявано от С. П. П., и К. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в шестетажна сграда с идентификатор 51500.507..... по КККР на гр. Н., к.к. Слънчев бряг-запад, на площ от 665 кв.м., в режим на етажна собственост, с наименование „С.Р.з“. Сочи се, че „Б.П.К.“ ЕООД е собственик на ресторант на две нива, който на първо ниво представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507......9 с площ от 382 кв.м., и на второ ниво самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507......75 с площ от 238 кв.м. К. Г. Л. закупил на публична продан поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1521 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг курортнорекреационен обект, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, в който поземлен имот била построена и сградата, в която ищците били етажни собственици. Същият бил собственик на апартамент № 6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.....6. Навежда се, че двамата ответници извършвали действия, с които пречели на етажните собственици да реализират правото си на собственост в пълен обем. Сочи се, че етажните собственици били само суперфициарни собственици, но правото по чл. 64 от ЗС да се ползват от терена, 1 доколкото това било необходимо да използват обекта си, включвало и правото да ползват елементите и съоръженията, които били принадлежност към сградите етажна собственосталеите, зелените площи, детските площадки, басейните, които не отговарят на изискванията за самостоятелни обекти. Наред с това се твърди, че „Б.П.К.“ ЕООД изградило без каквато и да било строителна документация в празното място до ресторанта преместваеми обекти от типа на слънцезащитните съоръжения и ползвало територията като част от заведението си.

Направил барбекю, оградил северната част на дворното място до заведението си, като по този начин възпрепятствал свободния достъп и движение на етажните собственици. По отношение на ответника Л. се сочи, че е заградил празното място пред самостоятелния му обект в южната част на незастроеното дворно място, с което преградил възможността на етажните собственици да ползват това място, в което има градинки и алеи, като ограничил и правото ми да преминават свободно към задния вход на сградата. Навежда се, че двамата ответници заявили, че използваните от тях части от двора на сградата били тяхна индивидуална собственост. Обръща се внимание, че съгласно нормата на пар. 1, т. 2 от ЗУЕС прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост е частта от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други. Акцентира се, че когато в единния инвестиционен проект се предвижда изграждане на жилищни сгради и обекти с комплексно обществено обслужване с комуникационни зони, оформени като озеленяване, алеи, детски площадки, басейн, който не е предназначен за обществено ползване и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, тези елементи са принадлежност към етажната собственост и са нейни общи части. Предвид изложеното се моли съда да постави решение, с което да се осъди ответното дружество „Б.П.К.“ ЕООД да премахне незаконно построените от него в източната част на поземлен имот с идентификатор *** слънцезащитни съоръжения и барбекю, както и незаконно построената от него барака в северната част от двора, както и да осъди ответника К. Г. Л. да премахне направените от него прегради в южната част на поземлен имот с идентификатор ***. Моли се и да се приеме за установено спрямо двамата ответници, че цялата незастроена част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., включително всички елементи на вертикалната планировка, са общи части на Етажна собственост „С.Р.з“, гр. Н., к.к. Слънчев бряг-запад, представляваща сграда с идентификатор 51500.507......

С влязло в сила Определение № 687/03.06.2022 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 232 от ГПК съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на ищеца Р. М. Й. поради оттегляне на иска от негова страна.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответното дружество „Б.П.К.“ ЕООД, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Развиват се съображения, че твърдението на ищците, че процесния имот е с „комплексно застрояване“, е невярно. Сочи се, че съгласно разпоредбата на пар. 5, т. 23 от ЗУТ, комплексно е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се 2 разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. Изтъква се, че в имота има разположена само една единствена сграда, което опровергава твърдението на ищците и води до неоснователност на предявения иск. На следващо място се излага, че при закупуване от дружеството на самостоятелния обект, чието предназначение е за обществено хранене, в северната и източната страна на поземления имот, в който се намира сградата, вече били изградени дървени перголи по проект. Съоръженията били неразделна част от заведението, тъй като функционално и технологично били свързани с него. Сочи се, че не отговаряли на истината твърденията на ищците, че дружеството е направило барбекю и е оградило северната част от дворното място. Твърди се, че тази част от двора, която е преградена, представлява по проект- търговска площ към заведението. Отбелязва се, че съгласно т. 28 от Норми и правила за проектиране на заведения за обществено хранене, утвърдени с решение на Комитета по архитектура и благоустройство по протокол № 65 от 1961 г., процесната сграда била проектирана с два входа, като този за жилищната част бил предвиден от южната част, като достъпа до тази част бил винаги свободен, включително и през откритата търговска площ на заведението. Сочи се, че дружеството по никакъв начин не е препятствало който и да е от собствениците да осъществява своите права, както и че никой от тях не е поискал да му осигури достъп през частта към заведението. Предвид гореизложеното се моли съда да остави без уважение предявения иск.

Постъпил е писмен отговор и от ответника К. Г. Л., с който се излага становище по основателността на исковете, като се сочи, че същите са неоснователни. Навежда се, че ишците притежават единствено право на собственост върху отделни самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, но нито един от тях не е носител на право на собственост върху идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата. Твърди се, че единствен собственик на поземления имот, върху който е построена сградата е ответникът Л.. Акцентира се, че нито земята, нито дворното място в процения имот представляват общи части. Наред с това се излагат съображения за неоснователност на твърденията, че ответната страна извършва действия, с които пречи на ищците да реализират правото си на собственост в пълен обем. Обръща се внимание, че дворното място е изключителна собственост на ответника Л. и не представлява обща част.

Неоснователно ищците били разширили приложното поле на разпоредбата на чл. 64 от ЗС.

Заявява се, че ответната страна не пречи на нито един от ищците да използва притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата по предназначение. Сочи се, че неоснователно било изложеното от ищците, че в ограденото от ответника дворно място има разположени градинки и алеи. Твърди се, че не е препятствана възможността на ищците да преминават свободно през задния вход на сградата. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а това се потвърждава и от представените нотариални актове, 3 че построената в процесния имот сграда е в режим на етажна собственост. Безспорно е и обстоятелството, че ищците и ответника Л. притежават в собственост отделни обекти в сградата- апартаменти, а първия ответник- ресторант на две нива. Видно от представеното по делото постановление, в собственост на К. Л. е възложен поземлен имот с идентификатор 51500.502.... на площ от 1521 кв.м., находящ се в КК „Слънчев бряг“, западна част, в имот който е изградена сградата.

От страна на ищците се сочи, че цялата незастроена част от имота, включително всички елементи на вертикалната планировка, съставлявала обща част на Етажната собственост, което твърдение не следва да бъде споделено. Действително съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността общи части на сградата, в която е създадена етажна собственост, са земята, върху която е построена сградата, дворът и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Константна и непротиворечива е обаче, съдебната практика на ВКС, че това положение възниква само, когато етажните собственици са и съсобственици в дворното място. В случая по делото няма спор, че парцела, в който е построена сградата, е собственост само на ответника Л., като останалите страни са придобили единствено обекти в сградата, ведно със съответните части от правото на строеж, но не и собственост върху поземления имот. В този смисъл и с оглед спецификата на настоящия казус, незастроената част от имота следва да се приеме, че е индивидуална собственост на К. Л., а не съставлява обща част на етажната собственост, както се твърди в исковата молба. Според заключението на вещото лице останалата незастроена част от имота била в размер на 927 кв.м. Ето защо установителната претенция по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлена в цялост, включително и по отношение на „Б.П.К.“ ЕООД, което дружество не е с по- различен статут от ищците.

С оглед изложеното по- горе, а именно, че собствеността върху имота, в който е построена сградата, е собственост само на Л., приложение следва да намери нормата на чл.

64 от ЗС. Съгласно същата собственикът на постройка, респ. самостоятелен обект в нея, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката, съответно отделните обекти в нея, по предназначение. В този смисъл собственикът на земята е длъжен да осигури на собственика на сградата или обектите в нея тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициара. Съгласно Решение № 66 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 4204/2016 г., II г.о., ГК, постановено по чл.290 ГПК, уреждащо аналогична на настоящата хипотеза, ползването на притежаваните от ищците обекти в сградата по предназначението им, включва и достъп до външните стени на сградата като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали предмети и др., но целта на закона при разделна собственост на земята и постройките върху нея е да се защити и възможността за ползване на земята от нейния собственик. По- нататък съдът приема, че ползването на земята от суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я 4 използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, което се осъществява по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи. В този смисъл е и постановеното по чл. 290 ГПК решение № 538 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, IV г.о., също представляващо задължителна практика.