Определение № 203 от 06.08.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 04.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600251 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 270 от НПК.

Образувано е по частна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия К. Ш. А. - адв. Б. Ж. /АК-Варна/ срещу протоколно определение от 27.07.2023г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 1000/23г. на ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незадоволителна аналитична дейност, липса на отговор по възраженията на защитата, липса на обстоятелствата по чл.63 от НПК. Молбата до настоящата инстанция е за изменение на мярката в по-лека.

Настоящият състав на АпС - Варна, след като взе предвид доводите изложени в частната жалба, атакуваното определение на ОС-Варна, материалите по делото и стадия от съдебното наказателно производство, през който е разгледана обсъжданата жалба, като съобрази процесуалните разпоредби, уреждащи производството във връзка с подадена молба за изменение на мярка за неотклонение, взета по отношение на лице, което е предадено на съд, намира, че първостепенния съдебен акт следва да бъде потвърден по следните съображения:

1

С определение на ОС-Варна от 27.07.2023 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 1000/23г. по описа на същия съд, в процедура по чл. 270, ал.1 от НПК, е оставена без уважение молбата на подсъдимия К.

Ш. А. за изменение на мярката му за процесуална принуда от "Задържане под стража" в по-лека, с аргумент за продължаващо съществуване на основанията, визирани в чл.63 от НПК относно опасността от укриване или извършване на престъпление.

При формиране на изводите си, въззивният съд отчете, в контекста на разпоредбата на чл. 270, ал.1 изр.2 НПК, че както за първостепенния съд, така и за контролиращата инстанция е налице задължение да изследва всички нови обстоятелства от значение за преценката на законността на задържането и да изложи аргументи относно основателността, респ. неоснователността на подадената нова молба. В актуалната фаза на процеса, законови критерии за адекватната обезпечителна провеждането на наказателното производство мярка за неотклонение, са обоснованото предположение за извършване на съответното престъпление, както и опасностите от укриване или извършване на деяние, и в тази връзка относимите към тях фактически обстоятелства.

Доказателствата по съществото на обвинението, могат да бъдат обсъждани и преценявани от решаващия съд в тази фаза на процеса. В настоящия казус се твърдят от защитата като нови обстоятелства, младата възраст, данни за личността и семейното положение на подсъдимия, наличието на настоящ адрес. Тези обстоятелства обаче са били неколкократно на вниманието на решаващите съдебни инстанции, в производства за вземане и изменение на мярка за неотклонение, и правилно и законосъобразно не са били отчетени като нови факти, които обезпечават нужда от промяна на мярката за процесуална принуда.

Съвкупната преценка на фактическите данни, касаещи законността на задържането на подсъдимия, налагат на въззивния съд извода, че на настоящия етап от провеждане на наказателното производство, не са налице процесуалните предпоставки за промяна на наложената мярка. Задържането се основава на реална опасност от извършване на престъпление, вероятността от препятстване на нормалния ход на наказателното производство, до неговото приключване. Срокът на предварителното задържане е разумен, съотнесен към тежестта на разследването и актуалната фаза от провеждане на наказателното производство. Същият не се конфронтира и с практиката по приложение на ЕСПЧ, извършени са множество процесуално следствени действия, изготвени са експертизи, заключително мнение, както и 2 обвинителен акт.

В конкретния случай въззивният съд отчита, че исканата от защитата промяна, не е подкрепена с необходимата фактическа обосновка, за да се наложи извод за изменение на условията и режима на ограничаването на личната свободата на подсъдимия. Не са налице нови обстоятелства, /а точно такива изисква повторното разглеждане на искане за изменение, по реда на чл.270 от НПК/, които да обосновават нуждата от определяне на по-лека мярка. Тежестта и обществена опасност на деянието, за което А. е предаден на съд, обосновават вероятна и достатъчна степен от подозрение за извършване на престъпление, осуетяване на нормалното протичане на наказателния процес. По делото не са налични никакви данни – влошено здравословно състояние, наличието на физически или психически тормоз от страна на съответните органи, които да препятстват престоя на лицето в условията на арест или други конкретни факти, съобразно които задържането на лицето би се явило незаконосъобразно и несъответно на целите на съответния институт.

Предвид изложените съображения, определението на ОС-Варна като правилно следва да бъде потвърдено, с оглед на което и на основание чл. 270, ал. 4 и чл. 345, ал.1 от НПК настоящият състав на АпС-Варна ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А протоколно определение от 27.07.2023г, постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 1000/23г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия К. Ш. А., чрез защитника му - адв. Б. Ж. /АК-Варна/, за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3