Решение № 56 от 16.05.2025, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 111/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 230, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 112 · Закон за обществените поръчки
- чл. 309а · Търговски закон
- чл. 309а, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Раднево, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100111 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 309а ТЗ .
Първоначално пред Окръжен съд – Стара Загора по искова молба на „Рилана“ ЕАД, действащо чрез пълномощника адв. Б. от САК, срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД, с която са предявявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, е било образувано т.д. №410/2024 г. за заплащане на сумата от 176, 441,16 лева, представляваща главница, дължима по договор за доставка на изворна вода от 09.06.2023 г. съгласно посочени фактури и иск за сумата от 2854,67 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, в размер на законната лихва за всяка от просрочените фактури, както и законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумите по главницата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.06.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен договор ТО -***/2023 г. въз основа, на който ищецът се задължил да доставя изворна вода за нуждите на ответника срещу определено в договора възнаграждение. Твърди, че през целият период на договора изпълнявал надлежно и навреме задълженията си в съответствие с договореното. Заплащането на дължимите суми се извършвало само въз основа на издадена фактура, удостоверение за съответствие с изискванията на Наредба за изискванията към бутилираните натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейна употреба, както и приемо – предавателен протокол. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ответникът продължава да подава заявки, а ищецът от своя страна ги 1 изпълнява, точно и в срок. Твърди, че ответното дружество преустановило изпълнението на дължимата от него насрещна престация, а именно да заплаща възнаграждение в дължимия размер и уговорения срок, като първата незаплатена фактура била от 15.03.2024 г. с падеж 15.04.2024 г. Посочва, че след като незаплащането по няколко фактури продължило повече от месец след падежа, ищцовото дружество се опитало да реши отношенията си с ответника извънсъдебно. На 04.06.2024 г. била изпратена покана за доброволна плащане на дължимите суми, представляващи главница и лихви за забава, която била получена от „Мини Марица-изток“ ЕАД и след нейното получаване били заплатени суми по фактура от 15.03.2024 г.; 21.03.2024 г.;
03.06.2024 г. в размер на 27991,20 лева. Въпреки направените плащания, по – голямата част от задълженията на ответника по договора останали непогасени, поради което в начало на месец юли 2024 г. била изпратена нова покана за доброволно изпълнение до ответника, но и след нейното изпращане не били предприети действия за изпълнение на задължението. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 2.4 и чл. 10.5 и чл.10.6 от договора, дължимите от „Мини Марица-изток“ ЕАД суми се заплащат по банков път в срок до 30 дни от датата на доставката, като след изтичането на този срок в договора бил предвиден допълнителен срок от 15 дни след настъпването на падежа на фактурите, в който не се начислява лихва за забава. Във връзка с изложеното и с оглед уговореното между страните по договора, дължимата към 19.07.2024 г. сума от ответника „Мини Марица-изток“ ЕАД към ищеца „Рилана“ ЕАД възлизала на общо 179 296,28 лева по издадени фактури за периода 25.03.2024 г. - 21.05.2024 г., подробно описани в исковата молба. В исковата молба е посочено, че от страна на ответника към ищеца не са представяни/подавани каквито и да било възражения във връзка с качеството на доставените продукти, в нито един момент от действието на договора, дори напротив – с изрично писмо от 13.06.2024 г. до застрахователно дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД недвусмислено потвърждават, че нямат претенции по отношение на изпълнението на договора.
Предвид гореизложеното искат съда да постанови решение, с което ответникът „Мини Марица – изток“ ЕАД да заплати на ищцовото дружество сумата от 176,441,16 лева главница, дължими по договор за доставка на изворна вода от 09.06.2023 г. съгласно фактури ведно със законната лихва в размер на 2854,67 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, в размер на законната лихва, за всяка от просрочените фактури, изчислено от края на гратисния период за всяка фактура до 19.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законната лихва за забава от предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и сторените в производството деловодни разноски, в това 2 число и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск, както и адвокатско възнаграждение.
С молба за изменение на иск от 08.08.2024 г. ищцовото дружество „Рилана“ ЕАД, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, моли размерът на иска да бъде намален на 35 221,42 лева главница и обезщетение за забава, изчислено за всяка от фактурите, от датата на изтичането на гратисния период до датата на плащането в размер на 2443,83 лева и обезщетение за забава, изчислено за всяка от фактурите, която остава незаплатена от датата на изтичането на гратисния период до датата на подаване на исковата молба -19.07.2024 г. в размер на 293,02 лева
С молба за изменение на иск от 12.08.2024 г. на основание чл. 214 ГПК, поради пълното погасяване на главницата, ищецът моли искът да бъде намален на сумата от 3018,94 лева, представляващи обезщетение за забава, изчислено за всяка от фактурите, от датата на изтичането на гратисния период до датата на плащането на всяка от тях.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „Мини Марицаизток“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., отговор на исковата молба, в който оспорва предявените исковете по същество.
Оспорва размера на претендираните лихви за забава по фактура №******* от 25.03.2024 г.; фактура №******* от 28.03.2024 г.; на фактура №****** от 05.04.2024 г.; фактура №********** от 05.04.2024 г.; фактура №********** от 05.04.2024 г. ; фактура №******* от 18.04.2024 г.; фактура №******** от 19.04.2024 г.; на фактура №******** от 26.04.2024 г.; фактура №******* от 29.04.2024 г.; фактура №********** от 07.05.2024 г.; фактура №********** от 10.05.2024 г.; фактура №******** от 14.05.2024 г.; фактура №******* от 21.05.2024 г.; на фактура №********* от 03.06.2024 г., като счита, че доколкото между страните е уговорено, че първите 15 дни от забавата на Възложителя са ненаказуеми, размерът на лихвите по счетоводните документи е по – нисък от претендирания с исковата молба.
Отделно от гореизложеното по отношение на фактура
№*******/28.03.2024 г.; фактура №********** от 05.04.2024 г.; фактура №********** от 16.04.2024 г.; фактура №******** от 19.04.2024 г.; фактура №******* от 18.04.2024 г.; фактура №******** от 26.04.2024 г.; фактура №******* от 29.04.2024 г.; фактура №********** от 07.05.2024 г.; фактура №********** от 10.05.2024 г., счита че ищцовото дружество е загубило качеството си на кредитор по процесните фактури, тъй като е имало непогасени публични задължения, поради което и сумата по фактурите е преведена на НАП в изпълнение на постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 230, ал.4 ДОПК и според ответника не е налице правна легитимация за ищеца да претендира лихви за забавено 3 плащане по посочените фактури.
Предвид изложеното моли, съдът да:
- отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава, тъй като ищецът е загубил легитимността си на кредитор по фактури №*******, №**********,
№**********,
№*******,
№********,
№********,
№*******,, №**********, №********** за сумата над 7435,71 лева.
- да отхвърли по размер претендираните лихви за забава, съгласно посочения от ищеца „падеж+гратис“ в справката по чл. 366 ГПК, както следва по фактура №******** за сумата над 151,17; по фактура №******* за сумата над 156,38 лева; по фактура №****** за сумата над 99,04 лева; по фактура №******** за сумата над 190,63 лева; по фактура №******* за сумата над 152,23 лева; по фактура №********* за сумата над 4,99 лева;
Алтернативно да отхвърли по размер претендираните лихви за забава, съгласно посочения от ищеца „падеж+гратис“ в справката по чл. 366 ГПК, както следва:
По фактура № ******** за сумата над 151,17 лева
По фактура № ******* за сумата над 156,38 лева;
По фактура №******* за сумата над 296,51 лева;
По фактура №****** за сумата над 99,04 лева;
По фактура №********** за сумата над 334,58 лева;
По фактура №********** за сумата над 192,61 лева;
По фактура №******* за сумата над 254,93 лева;
По фактура №******** за сумата над 259,90 лева;
По фактура №******** за сумата над 217,48 лева;
По фактура №******* за сумата над 196,88 лева;
По фактура №********** за сумата над 227,12 лева;
По фактура №********** за сумата над 211,48 лева;
По фактура №******** за сумата над 190,63 лева;
По фактура №******* за сумата над 152,23 лева;
По фактура №********* за сумата над 4,99 лева.
В допълнителна искова молба от 30.09.2024 г., ищецът счита възраженията ответника, изложени в отговора на исковата молба за неоснователни като излага аргументи за това. Счита, че размерът на вземанията за лихва правилно е изчислен от крайната дата на изтичане на гратисния период до погасяване на съответно вземане по фактура.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е направил 4 възражение за местна и родова подсъдност на делото, предвид частичното оттегляне на иска по смисъла на чл. 232 ГПК. Излага допълнителни аргументи относно възражението си в отговора на исковата молба досежно качеството на кредитор на ищеца по процесните фактури. По отношение на възражението за размера на претендираните лихви за забава, намира че категорично не може да се сподели твърдението на ищеца, че лихвата за забавено плащане започва да тече от деня на падежа, както е посочено в представената таблица. Именно поради това алтернативно моли съдът да намали размера на претендираните суми, съобразно посоченото в петитума на отговора на исковата молба. По отношение на претендираните от ищеца разноски моли да не се присъждат такива в случай, че съдът уважи изменение иск за сумите, които не се претендират поради оттегляне на иска. Възразява и срещу претенцията за разноски в обезпечителното производство, доколкото не са представени доказателства за тези разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнгараждение.
С определение от 02.01.2025 г. производството по т.д.410/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора е прекратено по предявените, но оттеглени от ищеца искови претенции за сумата от 176, 441,16 лева, представляваща главница, дължима по договор за доставка на изворна вода от 09.06.2023 г., както и по предявения иск за сумата над 3018.94 лева до 2854,67 лева, сбор от обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за всяка просрочена фактура, като изрично е указано на страните, че предмет на производството остава предявения от „Рилана“ ЕАД срещу ответника „Мини Марица-изток“ ЕАД иск за сумата от 3018,94 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за всяка просрочена фактура, от датата на изтичане на гратисния период, съгласно процесния договор, заедно с направените по делото разноски.
С определение от 31.01.2025 г. по т.д. №410/2024 г. по описа ОС – Стара Загора производството по делото е прекратено поради родова неподсъдност на предявения иск и изпратено за разглеждане от надлежния съд – Районен съд – Раднево.
Предвид гореизложеното настоящия съд е сезиран с искова молба от „Рилана“ ЕАД срещу „Мини Марица-изток“ ЕАД, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 309а, ал.1 ТЗ за сумата от 3018,94 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за всяка просрочена фактура, от датата на изтичане на гратисния период, съгласно процесния договор до окончателното погасяване на съответната главница, заедно с направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, 5 намира за установено от фактическа и правна страна следното: