Решение № 79 от 06.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Девня, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100742 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Ш. А. К., ЕГН **********, против КИНТИ БГ ЕООД, ЕИК 207615222, иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №********/*******г., сключен между Ш. А. К. и КИНТИ БГ ЕООД на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба КИНТИ БГ ЕООД, ЕИК 207615222, предявява против Ш. А. К., ЕГН **********, насрещен иск с основание чл.23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева / 511,29 евро / усвоена и непогасена сума по нищожен договор за потребителски кредит №******/*********г., сключен между Ш. А. К. и КИНТИ БГ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.11.2025г. , до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че на **.**.20**г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ********* за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000,00 лв. за срок от 24 месеца. Отразеният в договора лихвен процент е 41,00%, годишният процент на разходите е 49,65%, а задължението следва да се погаси на 24 месечни вноски, съобразно представения погасителен план. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, съгласно чл. 20, ал. 2 от Договора, в чл. 10 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 6,90 лева, плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е 1 обезпечен. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Безспорно страните са обвързани от валидно заемно правоотношение по силата на което ищецът е усвоил предоставения заем в размер на 1000,00 лв. Не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница - 1000,00 лв. и договорна лихва 481,50 лв., е начислена и неустойка за непредоставено обезпечение в общ размер на 1656,00 лв. Също така необходимо е да се отбележи, че при формиране на приложимия ГПР към Договор за потребителски кредит № 315829 от 29.05.2025г. не е включена неустойката, дължима на ответното дружество. Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кинти БГ" ЕООД като заемодател и Ш. А. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000,00 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК). Между страните не е спорно, а и от представените доказателства безспорно се установява, че между ищеца и "Кинти БГ" ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 315829 от 29.05.2025г.., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1000 лева, при следните параметри: Размер на погасителна вноска:

130,73 лв., Ден на плащане: 29-то число, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 49,65 %, Брой вноски: 24, Фиксиран лихвен процент: 41,00 %, Дата на първо плащане: 29.06.2025г., Дата на последно плащане: 29.05.2027г., Обща сума за плащане:

3137,52 лв. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Договора заемателят се е задължил в срок от три работни дни, считано от сключване на процесния договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което трябва да отговаря на условията по чл. 20, ал.

3 от Договора. Според чл. 10 от Договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка, изчислена в погасителния план в размер на 1656,00 лева, ако не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от Договора. Уговорено е също така, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно включения в процесния договор погасителен план. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Процесният договор за паричен заем е 2 недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай основанията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата чл. 10 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 20 от договора. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Така въведените изисквания в чл. 20 от договора за вида обезпечение на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице, което да отговаря на всички условия в чл. 20, ал. 3 от Договора в срок от 3 работни дни, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 1000 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар, от него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР 49,65%. Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по договора, като по този начин на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното се счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и 3 като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъжда нищо повече по договора. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защотп последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В този смисъл е и константната практика на съдилищата. На следващо място съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Общото задължение на ищеца е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които е посочено и задължението за неустойка в общ размер 1656,00 лв. (69,00 лв. х 24 месеца). Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и неустойка в общ размер от 130,73 лв. Плащането на посочената неустойка обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 49,65 %, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитане на уговорената неустойка за непредоставено обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен /300,50%/, а ГЛП 147,10% при зададен размер на кредита - 1000,00 лв., срок на кредита в месеци - 24 и размер на месечна вноска - 130,73 лв. При тази разлика от посочения в договора и действителния ГПР считам, че не е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като действителният ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Следователно уговорената клауза за неустойка, заобикаляща нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и надвишаваща определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни - арг. чл.