Определение № 696 от 15.12.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696 гр. П., 15.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело № 20245330205950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Образувано е по жалба на С. В. М. с ЕГН: **********, чрез **** адв. Д.

Б. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.10.2024 г. на РП гр. П. по следствено дело № 270/2021 г. по описа на ОСО П., водено за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление.

Излагат се съображения за незаконосъобразност, поради необоснованост.

Основният спорен въпрос се изразявал в това, че медикаментът дентокаин е в състояние да предизвика епилептично припадъци, отговор на който бил даден от вещи лица, които обаче работели в района на Апелативен съд гр. П., поради което се иска назначаването на експертиза, изпълнима от вещи лица извън този съдебен район.

Към жалбата е приложено и становище от Прокурор към РП гр. П. с което се оспорва същата и се иска потвърждаването на обжалвания прокурорски акт.

След като обсъдиха доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от законния представител на процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване и жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е възприел следната фактическа обстановка, а именно:

Досъдебното производство било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 09.11.2021 г. за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, като по делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

Свидетелката С. М. на 7-годишна възраст по време на психотравмена ситуация, получила припадък със загуба на съзнание. Бил извършен преглед от педиатър, който свързал пристъпът с психоемоционално натоварване.

1

От петнадесетгодишна възраст свидетелката М. започнала да получава прилошавания, съпроводени с моменти на отпускане и неадекватност. Към този момент пристъпите не били уточнявани от невролог.

На 16.11.2014 г., С. М. /към този момент на 17 г./ получила нов припадък със загуба на съзнание - свлякла се от стол, на който била седнала, извила главата си на една страна и получила „треперене“ на лявата ръка и на десния крак, което продължило около 10-15 секунди и се изпуснала по малка нужда.

След като била свестена от приятеля си, била сънлива, уморена и без спомен за случилото се.

Впоследствие била приета за лечение в УМБАЛ „Св.Г." - П. по клинична пътека „Епилепсия и епилептични припадъци“. При снемане на анамнеза, от бащата било посочено, че на 7 - 8 годишна възраст дъщеря му имала подобен припадък. По време на престоя в лечебното заведение бил регистриран нов епизод на прималяване и свличане на пода на М., този път без гърчове и изпускане по малка нужда.

С. М. била изписана на 20.11.2014 г. със заключение на лекуващите лекари, че липсвали достатъчно данни за налична диагноза „Епилепсия“ и с окончателна диагноза „Други и неуточнени гърчове“. Посочено било също така в издадената епикриза, че от проведените ЕЕГ изследвания се установявала „фонова активност от недобре организиран алфа ритъм.

Регистрирали се възбудни прояви от единично пръснати средно и високоамплитудни заострени тета вълни, по чести по време на хипервентилация“.

На 21.05.2020 г., сутринта, свидетелката С. М. се намирала в дома си, като получила нов припадък със загуба на съзнание. Паднала от цял ръст и ударила главата си в ръба на гардероб, при което получила разкъсно - контузна рана в областта на устата. След като се свестила, не се чувствала добре, поради което си легнала и спала през целия ден. Вечерта на посочената дата, забелязала, че устата й се била подула много, а горната й устна била сцепена и обърната навън, поради което споделила за случилото се на сестра си свидетелката Петя М. - Р., която е лекар, като била посъветвана от последната да потърси медицинска помощ. В тази връзка, около 18:00 часа, на посочената дата, придружавана от баща си - свидетелят В.М. и приятелката си свидетелката А.М., посетила МБАЛ „Свети Пантелеймон“ - гр.П., откъдето била насочена директно към Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Г.“ - П..

В 18:57 часа, на свидетелката М. бил извършен преглед в спешен приемен кабинет към УМБАЛ „Св.Г.“ - П., като била насочена от дежурния лекар за рентгенова снимка на глава, компютърна томография на глава и консултация с неврохирург и с лицево-челюстен хирург. От назначените изследвания и консултации се установило, че не били налични доловими рентгенови данни за травматични промени на костите на черепа.

Същевременно, от лицево - челюстния хирург - свидетелят доктор П.П., била поставена диагноза „открита рана на горната устна“, както и заключение, че свидетелката М. следвало да бъде приета по спешност в Отделение по лицево - си, взела си необходимите вещи от дома си, след което придружавана от свидетелката А.М. се върнала в УМБАЛ ,,Св.Г.‘‘, където била приета в 2 отделение по лицево-челюстна хирургия около 22:05 часа, като е регистрирана с история на заболяването /ИЗ/ № 27728 и с лекуващ лекар П.П..

Като причина за хоспитализацията било отбелязано „лечение“. В графа придружаващи заболявания било отбелязано: „По данни на придружителката паник атаки. Епилепсия - недоказана“. Тъй като състоянието на М. било добро и нищо не налагало присъствието на придружител, малко по- късно свидетелката М. си тръгнала.

Впоследствие, двете провели кратка кореспонденция чрез програма за интернет комуникация „Вайбър“ с изпратени от М. съобщения в 23:14 часа, 23:30 часа и 23:41 часа /според часовника на телефона й/. След приемането си в Отделение по лицево - челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Г.“ - П., свидетелката М. провела комуникация чрез програма за интернет комуникация „Вайбър“ и с друг неин приятел, с изпратени от нейна страна съобщения в 22:15 часа, 22:28 часа, 22:33 часа, 23:00 часа и 23:26 часа /според часовника на телефона й/.

В часовия интервал от около 22:05 часа на 21.05.2020 г. - до около 07:15 часа на 22.05.2020 г. на свидетелката М. били извършени допълнителни изследвания - електрокардиограма /22:43 часа - според часовника на самия апарат/, консултация с лекар от ВКО, изследвания на кръвта и проба за чувствителност към антибиотик - „Cefotaxime” /в часовия диапазон 22:30 23:00 часа - според отбелязаното в тетрадка за скарификационни проби/, след което на същата била снета предоперативна анестезиологична консултация и преценка, подписано било от пациентката информирано съгласие за всички рискове от анестезията и под местна анестезия - „Dentocain /Дентокаин/“ 3 карпули, от доктор П.П. била извършена операция „Ексцизио, пластика“ почистване на оперативното поле, ревизиране на раната, осъществяване на хомостаза и пластично възстановяване на дефекта. Изготвен бил оперативен протокол, в който лекуващият лекар отбелязал, че същата била извършена в часовия диапазон 22:15 - 23:00 часа на 21.05.2020 г.

Около 07:34 часа на 22.05.2020 г., свидетелката М. се чувствала добре след извършената операция, като направила снимка на устата си и я изпратила, чрез програма за интернет комуникация „Вайбър“ на сестра си. М. се чула по телефона и с баща си, в часовия диапазон 07:30 - 08:00 часа и го информирала, че била добре и че й били зашили устата. Извършена била и сутрешна визитация на пациентката от ****Г.Д. - застъпила на смяна в Отделение по лицево - челюстна хирургия в 07:30 часа на 22.05.2020 г„ като не били констатирани проблеми – С. М. била в ясно съзнание и със спокойна оперативна рана.

Около 10:30 часа, свидетелката М. била открита от медицинския персонал в отделението в неадекватно състояние, заемаща пасивно положение в леглото и с изпускане по малка нужда. Незабавно била проведена консултация с лекар - невролог - ***И.И.. Пред същата, при снемане на анамнеза, видно от приложената документация към ИЗ № 27728, близките на С. М. посочили, че от петнадесет годишна възраст последната получавала прилошавания, съпроводени отпускане и неадекватност, както и че две години по - рано търсили консултация с невролог по този повод. След проведени 3 изследвания ****И. поставила заключение „Данни за пристъпи, с характеристики на ГТКП /генерализирани тонично - клонични пристъпи/.

Допускат се психогенни атаки. Да се консултира с психиатър в амбулаторни условия“. Проведена била консултация и с неврохирург - ****А., като било извършено и изследване - компютърна томография на глава. Поставена била диагноза „Контузия на главата“. От извършеното изследване не се установили данни за травматични промени по паренхима на черепните кости. Нямало индикации за неврохирургично лечение.

След случилото се от сутринта на 22.05.2020 г., близките на С. М., които били повикани в Отделение по лицево - челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.Г.“ - П. - сестра й, майка й /свидетелката Р. М./ и приятелката й А.М., били уведомени, че се налагало последната да има придружител. А.М. изразила желание да остане, но след 15:00 часа, тъй като имала работа.

Около 15:00 часа на 22.05.2020 г., последната се върнала в Отделение по лицево - челюстна хирургия към УМБАЛ „Св.Г.“ - П. и влязла в стаята на М., като я заварила на съседното до нейното легло, с измъкната система, поради което поискала помощ от медицинския персонал. Системата била включена отново, след което М. легнала до приятелката си и се унесла. Не след дълго, същата се събудила от гьрлени звуци, които били издавани от С. М.. В този момент, последната получила гърч, съпроводен с гьрлени звуци, излизане на пяна от устата, забелване на очите, тежко дишане и изпускане по малка нужда.

М. информирала дежурния медицински персонал за случилото се, но тъй като се уплашила от видяното се обадила и на сестрата на М. - свидетелката Петя М. - Р., която около 18:00 часа на посочената дата, също пристигнала в лечебното заведение. Към този момент, М. вече била добре и се опитвала да става от леглото. Трите започнали да си говорят и да се смеят. В един момент обаче, М. фиксирала погледа си надолу в една точка и получила нов гърч започнала да се тресе, устата й се изкривила и паднала на леглото. След като същият преминал, сестра й поискала от дежурния лекар да бъде извършена нова консултация с невролог. Назначен бил скенер, който не показал отклонения и било назначено лечение с лекарствен препарат „диазепам“, което започнало още същата вечер.

На 23.05.2020 г., свидетелката С. М. не получила нови гърчове. Била обаче объркана и нямала ясен спомен за случилото се. Не могла да разпознае баща си, не помнела, че сестра й била родила наскоро.

На 24.05.2020 г„ С. М. била изписана от лечебното заведение. Издадена й била епикриза с окончателна диагноза: „Открита рана на устните и устната кухина. В.Л.К. лабии супериорис кум дефектус“. В изход на заболяването било отразено: „С подобрение в локалния статус“.

Още на същата дата, 24.05.2020 г., предвид получените от С. М. припадъци и гърчове, същата провела консултация с ****А.М. - невролог, в кабинета му в гр. А., като същият изписал терапия с „Депакин‘‘.

На 26.05.2020 г., С. М. извършила консултация и с ****Е.В. в УМБАЛ „П.“ - П., която към предписаната от ****М. терапия добавила и друг медикамент - „Ноепикс“ /лекарствен препарат за лечение на пристъпи при епилепсия/. Проведеното от нея ЕЕГ изследване на 26.05.2020 г. установило 4

„общо недобре организирана мозъчна активност“ със заключение „абнормен фокален запис“. Била проведена консултация и с *****К.Г. в гр.С.. Видно от представеното копие на „Медицинско направление/искане за:“, издадено от ****Г. от 23.06.2020 г„ поставената диагноза на С. М. била „Епилепсия чести пристъпи. Панически кризи“, като била изписана терапия по схема, отново с „Депакин хроно 500 мг.“.

Впоследствие, М. през няколко месеца ходела на прегледи при ****Г., като според състоянието й била променяна и терапията й. На 23.02.2021 г., била направена ЕЕГ, при което било установено, че нямало отклонения. На 12.05.2022 г., отново направеното ЕЕГ не дало отклонения от нормата. През 2022 година, М. направила консултация с ***К. в гр.С.. При извършените от него ЕЕГ изследвания, било установено наличие на зона с хиперактивност на мозъка в ляво. Предписаната терапия била „Неуротоп ретард“ /лекарствен препарат притежаващ антиконвулсивни ефекти/. След шест месеца контролният преглед при него отново установил наличие на зона на хиперактивност, без да може да се установи причината за това и терапията била продължена.