Решение № 204 от 25.05.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20224310101857 по описа за 2022 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от И. И. М., чрез пълномощник адвокат Д. Н., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр.д.№ 751/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, ищецът е осъден да заплати следните суми: главница – 98133.80 лева, лихва – 6805.95 лева – текущо начислена лихва от 25.11.2008 г. до 01.06.2009 г., лихва по просрочена главница – 844.90 лева от 25.11.2008 г. до 01.06.2009 г., разноски – 2115.69 лева към дата 10.06.2009 г., като няма присъдена законна лихва. Вземането произтичало от неизпълнение на договор за кредит „Жилище“ № 28213/29.01.2008 г., съгласно извлечение от счетоводна книга към 01.06.2009 г. на банката. Във връзка с вземането, се твърди, че е продаден апартамент в гр. Ловеч на 16.11.2009 г., наложен е запор върху лек и товарен автомобил в КАТ – Ловеч, както и запорирани банковите сметки на ищеца. Имало искане от взискателя и за опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. Ловеч. Твърди се, че на 10.01.2019 г. е сключен договор за цесия между взискателя и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като дължимото вземане по процесния изп. лист е продадено и депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 26.05.2020 г. по делото.

Ищецът счита, че вземането срещу него е погасено по давност, тъй като от 2017 г. до 2022 г., повече от 5 години, няма принудително изпълнение за събиране на вземането по 1 изпълнителното дело – нямало връчени призовки на ищеца в този период, нито за доброволно, нито за принудително изпълнение, при което счита, че в посочения период погасителната давност върху вземането е изтекла, съгласно чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия отрицателен установителен иск, на основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, като моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 10000.00 лева – главница, представляваща частичен иск от 98133.80 лева – редовна главница по незаплатено задължение по договор за кредит „Жилище“ № 28213/29.01.2008 г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност след приключване на производството, по което е издаден изпълнителния лист.

Моли и за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Й.К., с който е изразено становище, че предявеният иск е основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по давност. Признава, че посоченото изпълнително дело е прекратено по право на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното изпълнително действие е било поискано през 2017 г., след което последващи изпълнителни действия не са били предприемани. С отговора е изразено становище, че претендираните от ищеца разноски по делото следва да останат в негова тежест. В условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат Н., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа искането за присъждане на направените от доверителя й разноски по представен списък.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил друго становище по делото.

От събраните по делото доказателства, включително от приложеното копие от изп. дело № 133/2015 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена под № 482/09.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 751/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, е издаден Изпълнителен лист от 10.06.2009 г. в полза на „Алианц Банк България“ АД срещу ищеца И.

И. М., за следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит „Жилище“ № 28213/29.01.2008 г., а именно: 98133.80 лева – главница, 6805.95 лева – текущо начислена лихва от 25.11.2008 г. до 01.06.2009 г., 844.90 лева – лихва по просрочена главница от 25.11.2008 г. до 01.06.2009 г., както и 2115.69 лева – разноски по делото.

Въз основа на изпълнителния лист, по молба на взискателя „Алианц Банк България“ АД е било образувано изп.дело № 364/2009 г. по описа на ДСИ при Ловешкия районен съд.

2

Впоследствие, по молба на взискателя от 2015 г., изп.дело № 364/2009 г. по описа на ДСИ при ЛРС е изпратено за продължаване на изпълнителното производство от ЧСИ Велислав Петров, като е преобразувано под № 133/2015 г. по неговия опис.

От данните по изпълнителното дело се установява, че последното поискано изпълнително действие е с молба на взискателя от 10.10.2017 г. за насрочване опис на движими вещи в дома на длъжника.

С молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 26.05.2020 г., същият е уведомил ЧСИ Велислав Петров по изп.дело № 133/2015 г., че на 10.01.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Алианц Банк България“ АД е прехвърлила вземането си срещу длъжника И. И. М. по изпълнителното дело /ведно с всичките му принадлежности/ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, при което последното е поискало да бъде конституирано като взискател и е конституирано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на сума в размер на 10000.00 лева – главница, представляваща частичен иск от 98133.80 лева – редовна главница по незаплатено задължение по договор за кредит „Жилище“ № 28213/29.01.2008 г., за която сума е бил издаден горепосочения изпълнителен лист.

Разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.

Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от чл. 439 ал.

2 от ГПК/.

Безспорно, касае се за нови факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е допустим.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че изп.дело № 649/2014 г. на ЧСИ Велислав Петров е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, като последното поискано изпълнително действие следва да се счита молбата на взискателя от 10.10.2017 г. за насрочване опис на движими вещи на длъжника.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона. Същността на перемпцията – настъпването и последиците й са развити подробно в т.

10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 3

2 години и съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това число несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно биха довели до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" е настъпило по силата на закона на 10.10.2019 г., след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от последното предприето изпълнително действие по изп.дело № 133/2015 г., обективирано в молбата на взискателя от 10.10.2017 г.

При съобразяване Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е със задължителен характер, съдът счита, че относно началото на новата погасителна давност за вземането по изпълнителния лист от 10.06.2009 г., следва да се приеме датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие, т.е. това е датата 10.10.2017 г. Следователно, общата 5-годишна погасителна давност за процесното главно вземане е изтекла на 10.10.2022 година.

По изложените съображения съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата в размер на 10000.00 лева – главница, представляваща частичен иск от 98133.80 лева – редовна главница по издадения изпълнителен лист от 10.06.2009 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят направените от ищеца разноски по делото. Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като независимо, че признава иска, същият се явява взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия и в тази връзка е поискал да бъде конституиран на мястото на първоначалния взискател. Този факт е достатъчен, за да може ищецът да търси защита чрез настоящия иск срещу новия взискател /ответника/, а след успешното провеждане на иска ответникът следва да заплати разноските му по делото.

4

Ищецът претендира с представения списък по чл. 80 от ГПК и доказва направени разноски за държавна такса в размер от 400.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1350.00 лева, изплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г.

На основание чл. 78 ал. 5 ГПК, съобразявайки, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът по направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намира, че същото следва да се намали до минималния размер от 1300.00 лева, определен на база материалния интерес по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1700.00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че И. И. М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, следното вземане за сума, поради погасяването му по давност, а именно: сума в размер на 10000.00 лв. /десет хиляди лева/ – главница, представляваща частичен иск от 98133.80 лева – редовна главница по незаплатено задължение по договор за кредит „Жилище“ № 28213/29.01.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 10.06.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 482/09.06.2009 г., издадена по ч.гр.дело № 751/2009 г. по описа на Районен съд – Ловеч, и образувано изп. дело № 133/2015 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч.