Определение № 2071 от 13.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2071 гр. София, 13.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпил в СГС,чрез СРС, въззивен протест от 19.05.2023г. от прокурор при СРП, в качеството му на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 187/2020г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 41230/2020г. по описа на СРП. Същият е срещу Определение на СРС от 13.05.2023г. по ЧНД № 4814/2023г. по описа на СРС, НО, 20ти състав. Със същото определение първоинстанционният съд изцяло е отменил Постановление от 13.02.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл.144а, ал.3, вр. ал.1 от НК, е било прекратено на правно основание чл.243, ал. 1, т.2.

Прокурорът в протеста излага твърдения, че атакуваното Определение не отговаря на процесуалните изисквания, тъй като не са били дадени конкретни, ясни и обосновани указания по приложение на закона. На следващо място прокурорът е отбелязал, че от мотивната част на определението не може да бъде установено какви точно са допуснатите процесуални нарушения и не става ясно какви са правните съображения за отмяна на постановлението на СРП. Прокурорът изцяло поддържа изложените мотиви в отмененото постановление.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт е видно, че същият е получен в СРП на 18.05.2023г, а протестът е депозиран на 22.05.2023г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл.

243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо качество наблюдаващ делото прокурор, което е сред лимитативно изброените в чл. 243, ал. 7, предл. първо от НПК като процесуално легитимиран да инициира въззивна проверка на 1 първоинстанционния съдебен акт.

В този смисъл депозираният протест се явява допустим. Относно основателността му настоящата въззивна инстанция приема следното:

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебно производство № 187/2020г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 41230/2020г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП / ТОМ 1, л. 1 от ДП/ на 18.02.2022г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК за престъпление по чл. 144а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че за времето от месец септември 2020г. до месец ноември 2020г. в гр. София М. М. А. е системно следена и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето й, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

По делото не са привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

В хода на досъдебното производство са извършени множество действия по разследване, сред които разпити в качеството на свидетели на всички, имащи отношение към предмета на разследване, лица, сред които пострадалата М. А. /т. 2, л.2-3 от ДП/, Т.К. /т.2, л.20 от ДП/,родителите на М. А. – М.А. /т.2 л.9 от ДП/ и В. А. /т.2, л. 10 от ДП/. От цитираните свидетелски показания се установява, че пострадалата М. А. и Т.К. имат общо дете – В.Т.К., родено на 01,10,2009г. Към инкриминирания период двамата вече били във фактическа раздяла, като с бракоразводно решение от 02.09.2016г. по гр. д. №78129/2015г. /приложено в т.2, л. 72-73 от ДП/ на пострадалата М. А. било присъдено да упражнява родителските права по отношение на малолетното им дете.

След развода Т.К. започнал системно да изпраща текстови съобщения на телефона на пострадалата М. А. с неприятно и обидно съдържание, без същите да съдържат заплахи за живота и здравето й.

Отделно от това многократно Т.К. нарушавал режима на отределеното му с бракоразводното решение лично време със сина си като не го взимал и не го връщал в посочените в решението срокове. Освен това Т.К. отново многократно въздействал върху психиката на детето като го мотивирал да бяга от училище, да има неприятно отношение към майка си и да я изнудва да позволява да прекарва време извън това, посочено в съдебното решение с баща си.

Във връзка с горното поведение на Т.К. М. А. депозирала молба до СРС с правно основание чл. 8 от ЗЗДН /приложена на т.2, л.23-36 от ДП/, въз основа на която била издадена Заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН от 11.08.2020г. /т.2 л. 37/. Със същата заповед Т.К. бил задължен да се въздържа от извършване на насилие, в това число психическо спрямо М. А., както и му било забранено да се доближава на повече от 100 метра от сградата на адреса й, както и от нея самата, изключая времето на лични контакти със сина му, посочени в бракоразбодното решение. Със заповедта Т.К. бил задължен да посещава специализирана програма в Център за превенция на правонарушенията.

На 11.08.2020г. М. А. депозирала в СРС молба за допълнение на издадената заповед за 2 незабавна защитата от /приложена в т.2 л. 38-39 от ДП/, с която помолила съда да допълни издадената заповед, описана по-горе, като допълни, че посочената в нея забрана касае и детето й В.К..

В резултат на тази молба бил изготвен по образуваното гр.д 36397/2020г. по описа на СРС, 3 ГО, 117 състав доклад от „Център за превенция на правонарушенията“ досежно Т.К.

/приложен в т. 2 л.42-44 от ДП/, чието заключение било Т.К. да продължава участие в постановената му програма.

По същото гражданско дело било одобрено споразумение от 25.02.2021г. между М. А. и Т.К. относно изменяне на мерките и режим на контакт с детето В.К. и протокол за одобрение на постигнатото споразумение /приложен в т.2, л.57-61/. В същото споразумение Т.К. признал, че е извършил актове на домашно насилие спрямо М. А. и детето В.К..

Постановено било родителските права върху детето В.К. да продължават да се упражняват от М. А. и бил актуализиран режимът на лични отношения на Т.К. с детето.

А с Решение от 09.03.2021г. на СРС по същото гр. д. № 36397/2020г., била издадена нова Заповед, с която Т.К. се задължава да се въздържа от насилие /вкл. и психическо/ спрямо М.

А. и му се забранява да се доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й, или от нея самата, извън дните определени от съда за контакти с детето за срок от 12 месеца /т.2, л.62 от ДП/.

Въпреки всичко гореописано Т.К. продължил да не спазва определените му времеви периоди на лични отношения със сина си като продължил и с обидите, отправяни към пострадалата М. А., както и с психическото негативно въздействие върху детето.

В резултат на това по молба на М. А. било образувано гр.д. 29890/2022г. по описа на СРС, 3 ГО, 92 състав. С решение от 16,08,2022г. по същото дело била издадена нова заповед за незабавна защита /приложена в т.2, л.93 от ДП/, по силата на която Т.К. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. и В.К..

В хода на досъдебното производство били назначени комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на М. А. /т.2, л.84-91 от ДП/ и допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на М. А. /т.2, л.128-136 от ДП/, съгласно заключенията на които поведението на Т.К. е довело до тревожностови емоционални състояния у М. А., свързани с усещане за напрежение и стрес, както и чувство за обида като не са констатирани физически травми от физическо насилие.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съдебен състав е преценил, че неправилно е прекратено от прокурора обсъденото наказателно производство.

Прокурорът е образувал наказателно производство за разследване на престъпление по чл. 144а ал. 3 вр.ал.1 от НК. И действително, доказателства за извършване на такова престъпление по делото не са събрани. Нещо повече, още в първоначално дадените си показания свидетелката М. А. е отбелязала, че не е следена, нито върху нея е упражнявано физическо насилие. В този смисъл правилно прокурорът е отбелязал в прекратителния си 3 акт липса на престъпление по смисъла на чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК относно престъплението по чл. 144а ал. 3 вр.ал.1 от НК.

Отделно от горното, обаче, в рамките на развилото се наказателно производство са налице предположения за наличие на три други отделни престъпления.

На първо място това са множеството нанесени от Т.К. на М. А. обиди чрез вербалната им комуникация и чрез изпращане на множество текстови съобщения.

На следващо място налице е предположение за извършване от страна на Т.К. престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК във връзка с неизпълнение от негова страна на решението на съда от 02.09.2016г. по гр. д. №78129/2015г. за режима на лични отношения, респективно на решението на съда по гр.д 36397/2020г. по описа на СРС, 3 ГО, 117 състав, с което е одобрено споразумение от 25.02.2021г. между М. А. и Т.К. за актуализиране на режима на лични отношения на Т.К. с детето му, както и на решението на съда по гр.д 36397/2020г. по описа на СРС, 3 ГО, 117 състав, с която е издал срещу Т.К. заповед за незабавна защита.

Относно така рамкираните три групи престъпни деяния въззивният състав приема, че първото предполагаемо противоправно поведение от страна на Т.К., изразяващо се в отправяне на обиди спрямо М. А. по правилата на НПК може да се преследва единствено и само по частен наказателен ред въз основа на подаване на тъжба от страна на пострадалата, без за това да е задължително участието на прокурор. А поради това и не може да бъде разследвано в рамките на това наказателно производство въпреки заключението на назначената в същото производство СППЕ.

Не така стои, обаче, въпросът с останалите две предполагаеми противоправни поведения от страна на Т.К.. В тази връзка по делото са събрани доказателства относно неспазване от негова страна на решението на от 02.09.2016г. по гр. д. №78129/2015г. за режима на лични отношения, респективно на решението на съда по гр.д 36397/2020г. по описа на СРС, 3 ГО, 117 състав, с което е одобрено споразумение от 25.02.2021г. между М. А. и Т.К. за актуализиране на режима на лични отношения на Т.К. с детето му.

По делото са събрани и множество доказателства относно неспазване от страна на Т.К. и на решение на съда по гр.д 36397/2020г. по описа на СРС, 3 ГО, 117 състав, с която е издал срещу Т.К. заповед за незабавна защита, чийто срок на действие е бил наличен към момента на образуване на настоящото наказателно производство.

В тази връзка в показанията си св. М. А. нееднократно заявява как Т.К. системно нарушава режима на лични отношения със сина му, постановен с решение по бракоразводното дело и по-късно актуализиран с одобреното от съда споразумение, посочено по-горе. На следващо място, в същите показания св. М. посочва няколко конкретни дати, в които Т.К. е нарушил съдебното решение, с което е издадена заповед за незабавна защита. Тоест, налице са данни за извършени две престъпления по чл. 296 ал.1 от НК, всяко едно изпълващо състава на различните хипотези, залегнали в посочената разпоредба на НК.

И именно относно наличието на тези две престъпления не е изложил каквито и да било съображения прокурорът в обжалваното пред СРС постановление за прекратяване на 4 наказателното производство, респективно не е изложил никакви доводи относно липсата им.

А това е необходимо, доколкото прокурорът е длъжен да разследва наличие не само на едно конкретно престъпление. И може да прекрати изцяло воденото наказателно производство единствено след като установи, че няма доказателства за извършване на каквото и да било престъпление, което да се преследва от страна на държавното обвинение. Още повече настоящото наказателно производство е проведено за разследване на налично престъпление по чл. 144а ал. 3 вр.ал.1 от НК по инициатива на самия прокурор. Извършване на такова престъпление не твърди в показанията си пострадалата св. М. А.. Напротив, както вече беше отбелязано, същата заявява нееднократно единствено данни за нарушаване на посочените по-горе съдебни решения от страна на Т.К..