Решение № 116 от 21.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Благоевград, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20221200900259 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са пред ОС Благоевград обективно съединени искове от Ф. Р. М., ЕГН **********, и М. М. М., ЕГН **********, и двамата на адрес: **********, чрез пълномощника адв. Р. М., срещу СДРУЖЕНИЕ „Н“, ЕИК .., с адрес: гр. С, п.к. 1000, ул. „Г“ № 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от С Х и Б А

Предявените искове са с правно основание: чл. 513, ал. 1, във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл.

511, ал. 3 КЗ, във връзка с чл. 496, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че на 19.05.2021г., около 17:50ч., на път II-19, км. 14, водачът ЙП /I/ на товарен автомобил м. „Ивеко Дейли“, с румънски peг. № ..., движейки се в посока от гр.

Банско към гр. Симитли, на хоризонтална дясна крива с надлъжен наклон, при ясно време и сух асфалтов път, е навлязъл в насрещната лента за движение и е ударил последователно четири автомобила, както следва- лек автомобил марка и модел „Опел Зафира“, с peг. № ..., управляван от А К, лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4, с peг. № .., управляван от Р Д, лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с peг. № .., управляван от М. М. М. и лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Круизер“, с peг. № ..., управляван от .., с което е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП. При инцидента е причинена смъртта на водача на лек автомобил марка и модел „Пежо 307“, с peг. № .. - М. М.

М..

Сочи се в ИМ, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с 1 пострадали лица № 2021-1046-277. Образувано е и ДП № 7852 ЗМ-198/2021г., по описа на II РУ на МВР-Благоевград. Впоследствие виновният за ПТП водач Й П е предаден на съд.

Признат е за виновен с влязла в сила на 19.10.2022г,- Присъда № 23 от 03.10.2022г. постановена по НОХД № 516/2022г. по описа на ОС- Благоевград, за това, че на 19.05.2021., около 17:50 часа, на път II-19, в района на 15+100 км /в района на махала „М“ в с. Г, обл.

Благоевградска/ като правоспособен водач категории „В“ и „С“, управлявайки собствения си товарен автомобил марка и модел „Ивеко Дейли“, с румънски регистрационен номер № , в посока от гр. Банско към гр. Благоевград, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 6, т. 1, пр. 3; чл 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2, 4 и 6 и изр. 2 от ЗДвП, а именно: като участник в движението не е съобразил своето поведение с пътните знаци /предупредителен пътен знак за опасност „А4- Последователни опасни завои, първият от които е наляво“, комбиниран с табела „Т2“ с цифра „2200“, указваща наличието на последователни остри завои в участък от пътя със значителен пътен наклон и предупредителен пътен знак за опасност „А1- Опасен завои надясно указващ предстоящо преминаване в участък със завои с малък радиус на завиване- чл. 6, т. 1, пр. от ЗДвП; като водач на ППС е нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение- да не навлиза и да се движи в насрещната пътна лента за движение, освен при изпреварване и заобикалянечл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; като водач на ППС не е спазил задължението си при избиране на скоростта на движение /в случая от 72,1 км. в час/ да се съобрази с релефа на местността /последователни остри завои в участък от пътя със значителен попътен наклон, както и остър десен завой/, с превозвания товар /натоварени 4000кг. домати, при допустима маса за конструкцията на автомобила по заводски характеристики до максимум 2 500кг., който товар не е бил укрепен/, с конкретните условия на видимост /наличие на подпорна бетонова стена с височина 1,50 метра и значително ограничаваща видимостта на водачите и в двете посоки при управление в обхвата на траекторията на завоя/, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие- чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2, пр. 4 и пр. 6 от ЗДвП; като водач не е спазил задължението да намали скоростта от 72,1 км./ч. и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /частично движение на товарния автомобил само върху левите гуми в участъка на десен завой и последващо падане върху левите му габарити/- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП с движещите се един зад друг в насрещната лента за движение леки автомобили марка и модел „Опел Зафира“ с per. № ...Р, управляван от А К, „Тойота Раф 4 с per. № Е 2088 КС, управляван от Р Д, „Пежо 307“, с per. № ..., управляван от М. М. М. от с. Д, общ. Г и „Тойота Ланд Крузер“, с per. № ..., управляван от Я А, като по непредпазливост причинил смъртта на управляващия лекия автомобил „Пежо 307“, с peг. № ..- М. М. М.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. с чл. 6, т. 1, пр. 3, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл.

20, ал. 2, изр. 1, пр 2, 4 и 6 и изр. 2 от ЗДвП, поради което и на основание цитираните текстове и във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3/три/ години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на ЙП е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ 2 години.

Твйрди се с ИМ, че починалият при злополуката М. М. М. е син на ищците Ф. Р. М. и М. М.

М., които изключително тежко понасят неговата загуба.

М. М. и Ф. М., заедно с със сина им М. М. М. били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на единствения им син дълбоко е травмирала Ф. и М.. Той бил радостта на своите родители и те се гордеели с него. М. М. винаги е бил опора и подкрепа за своите майка и баща. Той бил изключително грижовен и внимателен към родителите си.

Обичал да прекарва време с тях и да разговарят на различни теми. Ищците разчитали на своя син за всичко, като той им помагал с каквото може и винаги срещал подкрепа и разбиране у своите родители. В пътния инцидент М. и Ф. М. загубили най- скъпия за тях човек - тяхното дете, поради което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.

Твърди се още с ИМ, че починалият М. М. бил силно привързан към родителите си. Той ги приемал за пример и авторитет, като често се съветвал с тях и заедно преодолявали трудностите в ежедневието. Бил до родителите си винаги и непрекъснато показвал своята силна обич и от дадеността си на родното му семейство.

Исковата претенция е основана на доводи за болка и страдания изпитвани от родителите от загубата на своя син. Ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Ф. М. постоянно плаче и с умиление си спомня за всички хубави мигове, преживени с единствения й син, починал по такъв нелеп начин. Станала е затворена.

Дълбоко е опечалена и не може още да свикне с мисълта, че е загубила сина си. Променена е след случилото се- станала е мрачна, некомуникативна и скърби постоянно. Трудно приема загубата на своето дете, като смъртта му е повлияла на общото й емоционално състояние.

Страда от силно безпокойство и тревожност. Всичко това силно я е депресирало, вследствие на което има проблеми със съня, сънува кошмари с непрекъснато повтарящи се картини свързани с произшествието и не може да спи пълноценно, станала е и мълчалива. Изгубила е апетита си и няма желание да се храни, вследствие на което се чувства отпаднала и безсилна.

Страда от липса на концентрация и често забравя неща. Бъдещето й изглежда несигурно и заплашително. Изпитва апатия към всичко случващо се около нея и се чувства смазана под тежестта на голямата болка и със сетни усилия се опитва да продължи живота си без своето дете.

Твърди се с ИМ, че още по- тежко се е отразила загубата на сина им на психиката на баща му М. М.. В момента, в който видял починалия си син загубил съзнание. Вследствие на силната психотравма станал потиснат и отчаян. Избягва да излиза и да се среща с други хора. Не говори и не се усмихва. Станал е мълчалив и често се разстройва Появили се и разхвърляни болки по тялото. Сънувал кошмари свързани със злополуката, многократно търсел лекарска помощ и му били правени множество изследвания. Спрял да ходи на работа.

Въпреки стриктно спазваното от ищеца лечение, състоянието му не се подобрило и се 3 наложило да потърси специализирана медицинска помощ. Насочен е към психиатър, като е приет в ИПСМП по психиатрия в гр. Благоевград, където в рамките на 4 дни е прегледан два пъти, с оплаквания от силно главоболие и изпотяване, след като сънувал сина си. От този момент започнал да изпитва страх за живота си и да не може да спи. След извършените му прегледи и изследвания е установено: Пострадалият е напрегнат; С тъжен лицеизраз;

Доминантни мисли свързани с психотравменото преживяване; Хипохондрични фиксации;

Страх от смъртта; Хиподистимен; Хипобуличен; Танатофобия; Хипондрични опасения;

Почти еубуличен. След първият преглед му е назначена терапевтична схема за лечение с „Асентра“, като въпреки лечението състоянието на пострадалия персистира, поради което терапията е удължена.

Твърди се от ищцовата страна, че психическата травма от злополуката се е отразила и на физическото състояние на М. М.. След появилите се разхвърляни болки по тялото, на няколко пъти е преглеждан в Неврологично отделение и в рехабилитационна болница, където след извършването на множество прегледи и изследвания са му поставени диагнози:

Цервикална остеохондроза с полирадикулопатия двустранно, повече вдясно. Дискова болест на шийния гръбнак; Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел е радикулопатия; Увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде;

Серонегативен ревматоиден артрит, множествена локализация.

Основанието на исковата претенция се корени в твърдението, че без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Сочи се с ИМ, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, товарен автомобил марка и модел „Ивеко Дейли“, с румънски per. № DJ52PAL, собственост на ЙП /Ionut Adrian Piperca/ и управляван от същото лице, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна компания „City Insurance“, полица № RO/25/C25/HP***, валидна от 02.03.2021г. до 01.09.2021г..

Въз основа на наведените фактически твърдения, изложени са правни основания във връзка исковата претенция. Според предвиденото от законодателя в чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ - В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото- в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира щетата.

Поддържа се от ищцовата страна, че в разпоредбата на чл. 511 ал. 3 от КЗ е регламентирано, 4 че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или НББАЗ не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.