Решение № 189 от 14.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Петя Колева

Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200691 по описа за 2025 година

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. Х. срещу решение № 137 от 27.03.2025 г. на Софийския апелативен съд-Наказателна колегия, постановено по ВНОХД № 1033/2025 г.

С жалбата и с представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към нея се поддържа наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като е направено искане за пълно оневиняване на подсъдимия или за отмяна на оспорената присъда и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Заявено е становище, че приложимото по отношение на подсъдимия наказание би следвало да се определи по правилата на чл. 55 НК поради продължителността на наказателното производство, чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата негова възраст и влошеното му здравословно състояние.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът поддържа подадената жалба, изложените в нея съображения и направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че оспореният съдебен акт е правилен, мотивиран съобразно с доказателствата по делото, като липсват процесуални нарушения при формирането на съдебната воля по постановяването му. Наказанието счита, че е справедливо и моли присъдата да бъде оставена в сила.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. също настоява за отхвърляне на жалбата, излагайки подробни съображения в тази насока.

Подсъдимият заявява солидарност с доводите на защитника си и с направените от него искания. Настоява, че никой не е бил ощетен от действията му и че самият той не е взел 1 нищо от никого. В последната си дума моли жалбата да бъде уважена.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши дължимата проверка на оспорения съдебен акт, установи следното:

С присъда № 2 от 22.03.2022 г., постановена по НОХД № 60/2020 г., състав на Кюстендилския окръжен съд е признал подсъдимия Д. Е. Х. за виновен в това, че за периода от 01.03.2016 г. до 13.05.2016 г. в гр. Кюстендил, с шест деяния, извършени в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага – пари и вещи, е принудил М. Х. А., използвайки сила и заплашване, да извърши нещо противно на волята й – да се разпореди със сумата от 23 611.71 лева и с вещи на обща стойност 1695.71 лева и с това й причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 25 306.98 лева, като изнудването е извършено при условията на чл. 213а, ал. 3, т. 2 НК, поради което и на осн. чл.

214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода, глоба от 6 000 лева и конфискация на 1/3 част от имуществото му, като го е оправдал по обвинението за включени в продължаваното престъпление деяния, извършени на 23-ти и 24-ти февруари 2016 г., съответно за разликата от 25 576.98 лв. до 25 306.98 лв. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, свързано с лишаване от свобода.

С тази присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец М. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 25 306.98 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.05.2016 г., както и направените от нея разноски по делото в размер на 1000 лв.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия.

След извършена по инициатива на защитника на подсъдимия въззивна проверка и с решение № 428 от 13.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 638/2023 г., състав на Софийския апелативен съд е изменил присъдата, като е приел, че соченото от прокурора като извършено на 15.03.2016 г. деяние, е реализирано на 12.03.2016 г., оправдал е подсъдимия за деяние, извършено на 15.03.2016 г. и наред с това е отменил наложената конфискация на 1/3-та от ¼ идеална част от парцел с площ 2250 квадратни метра, ведно с построените в него жилищни сгради, находящ се в с. Г., общ. Кюстендил.

Несъгласен с въззивния акт, защитникът на подсъдимия е обжалвал решението на САС пред ВКС, състав на който с решение № 421 от 17.07.2024 г. по к.н.д. № 370/2024 г. го е отменил, освен в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда за наложена конфискация и е върнал делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.

Последвало е образуване на ново въззивно производство пред Софийския апелативен съд под № 1033/2024 г., с което присъдата е изменена, като срокът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е намален от шест години на пет години, определен е първоначален общ режим за изтърпяването му. Наред с това е постановено оневиняване на подсъдимия за деянията, включени в продължаваното престъпление, обхващащи периода от 14.04.2016 г. до 13.05.2016 г., включително. Съобразно с тази корекция е намален и размерът на причинените с престъплението имуществени вреди, както и размерът на присъдата в полза на гражданския ищец обезщетение за понесени имуществени вреди от престъплението, като в останалата му част искът е отхвърлен като недоказан. Редуциран е и размерът на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част от исковата претенция.

Жалбата срещу това решение е неоснователна.

Утвърждаването на осъдителните първоинстанционни изводи е оспорено от адв. Й. с настояване, че САС не се е съобразил с изводите на назначената от самия него и приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) за пострадалата. Изложените в тази връзка съждения са основани не на действителни пороци в дейността на въззивната инстанция, а на субективност, на преувеличаване и генерализиране 2 на собствената на защитника гледна точка относно изводите на посочената експертиза.

Според адв. Й., игнорирани са от въззивния съд експертните констатации, че при душевна болест има качествено неадекватни възприятия и че пострадалата е била „с качествено неадекватни болестни преживявания, откъдето следват и всички останали нейни годности …“, че „теренът, върху който се разполагат възприятията й е качествено неадекватен“, както и невъзможността на експерта по тази експертиза да се ангажира с категоричен отговор дали А. е в състояние да дава показания. Съпоставката между така направеното възражение и действителното съдържание на експертния анализ отчетливо показва отсъствието на фактическа връзка между тях и прави несъстоятелен упрекът към въззивния акт.

Потвърдена по експертен път и поради това приета от въззивния съд като доказан факт е обременеността на А. с психично заболяване. Но не и твърдяното с жалбата отрицателно влияние на това заболяване върху базисните годности на свидетелката по времето на инкриминираните събития и след това – в хода на процесуалния развой по делото да възприема, осмисля, запаметява и да възпроизвежда пълноценно спомена за преживяното. Като особено съществен вещите лица са откроили преди всичко въпроса дали при нея се регистрират белези на когнитивен дефицит. В тази връзка експертната констатация е, че „А. не проявява белези на когнитивна увреда“ (стр. 37 от КСППЕ). Това може да означава само едно, че при нея са съхранени умствените дейности, свързани с мислене, възприятие, памет, използване на придобитата информация и знания.

При разпита им от въззивния съд вещите лица по КСППЕ са пояснили, че при душевно заболяване има различни нива на асимилиране на реалността – от липса на нарушение във възприятията до отсъствие на всякакъв капацитет в тази насока, като в тези граници индивидът, намиращ се в болестно състояние, може да има отклонение във възприятията, но това не означава, че е напълно лишен от тях. Отсъствието на такъв капацитет те са свързали с тежко увредените от хроничното заболяване пациенти, при които е наличен шизофренен дефект и се стига до деменция. Но случаят на М. А. не е такъв.

Според тях в инкриминирания период А. е имала несъмнени белези на душевно заболяване биполярно афективно разстройство във фаза на приповдигнатост, манийно състояние, като анализът на данните от историята на заболяването й и личното й освидетелстване от тях са им позволили да заявят буквално следното: „… така, че не стигаме до убеждението, че в тази фаза на нейното пребиваване, на нейния живот, тя е била с качествени неадекватни болестни преживявания, откъдето следват всички останали нейни годности.“ Т.е. защитникът е ползвал за аргументацията си фрагмент от изявлението на доктор В., откъснат напълно от цялостното изложение, което деформира в съдържателен план смисъла му, придавайки му противоположно на вложеното от самия експерт значение.

Същото важи и за другия, ползван от защитника цитат от казаното от в.л. В. пред съда: „… който и да е категоричен отговор на Вашия въпрос би бил доста условен“.

Репликата е в отговор на въпрос на съда дали на базата на представената от повереника на А. епикриза за нея, издадена на 07.11.2024 г., може да се обсъжда способността й да дава показания. Този отговор се отнася не въобще до годността на А. да свидетелства, а до преценка на психичните й годности на базата на документираното в тази епикриза, отразяваща състоянието й в период, предшестващ времето на експертното нейно психиатрично изследване за по делото и разпита й пред въззивния съд. А изготвената от вещите лица експертиза, датираща от времето след издаването на посочената епикриза е констатирала, че пострадалата е в ремисия и че това й състояние „предопределя налични годности правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях“ (стр. 44 от експертизата).

Важно е когато се преценява психичната годност на свидетелката да възприема правилно събитията от процесния период, да ги запаметява качествено и впоследствие да възпроизвежда спомена за тях е и пояснението, направено от в.л. В. в рамките на разпита му, проведен от САС на 09.12.2024 г., че проявите на биполярното разстройство не са постоянно състояние, а заболяването протича с вълнообразен ход с епизоди (фази), между които пациентът може да е и в ремисия. А стилът на боледуване на свид. А. през годините 3 не е с чести флуктуации, като периодите на обостряне и на подобрение са с по-голяма продължителност.

Поради това невярно се твърди в жалбата и се поддържа от защитника, че в КСППЕ и в направените от изготвилите я вещи лица разяснения в съдебното заседание се съдържа информация, която е от естество да ориентира съдебното внимание към друг процесуален извод относно годността на М. А. да свидетелства, различен от приетия с въззивното решение.

Основано на произволно окрупняване на факти е възражението, че при всички нейни разпити по делото, включително и пред въззивния съд, А. е ползвала тетрадка със записки.

Това възражение не притежава само по себе си неоспоримата очевидност, която му е придадена с жалбата и от него не е възможност да се правят изводи за основателността му без да бъде проверено. Основателността му може да се установи единствено чрез съдържанието на съответните протоколи, документиращи проведените по делото разпити на М. А.. Извършената в тази насока проверка показва, че А. е разпитвана, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза. Единствено в протокола от проведения на 20.09.2017 г. по реда на чл. 223 НПК неин разпит е отразено, че депозирайки показанията си, тя е ползвала записки. Такова отразяване обаче отсъства от всички останали протоколи за разпит на А., съставени както в досъдебното, така и в съдебното производство, респ. и в отразяващите снетите нейни показания в присъствието на подсъдимия и на защитника му.