Решение № 78 от 15.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200216 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от А. В. К., ЕГН**********, с адрес в ****, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №8505220645, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ.

Жалбоподателят счита, обжалвания ЕФ за незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на цялото производство по установяване на административното нарушение и налагане на съответно наказание.

Навежда довод, че е изтекла преследвателна давност, като навежда подробни съображения.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмените обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ като незаконосъобразен.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган е поискал насроченото АНД да се разгледа в отсъствие на ответника.

Изразява писмено становище. Счита, че обжалваният ЕФ е издаден при спазена процедура за дирене на административно наказателна отговорност в съответствие с правилата на материалния закон. Посочва, че следва да бъде съобразен единствено общия срок за административнонаказателно 1 преследване от 4г. и 6 м. Навежда довод, че дори и да се приложи шестмесечният срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН, ЕФ е издаден в рамките на посочения срок, доколкото нарушението е било извършено и регистрирано в електронната система на ****., а ЕФ е издаден (подписан) на 07.06.2022г.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме атакувания ЕФ като правилен и законосъобразен и да отхвърли жалбата на А. К. като неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на ****. в ****, е установено нарушение №DA8F022CA 89321A2E053021F160AB5DF, с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ****, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 2105, в община Левски, за движение по път l-З км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път l-З км 53+642. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: А. В. К..

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал.1 ЗДП на жалбоподателя се налага глоба в размер на 300 лв.

Разпоредбата на чл. 139, ал.6 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Нормата на чл.179, ал.3 ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1,т.1 от Закона за пътищата.

Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяване на административно нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на ЕФ се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронна система, което заменя съставянето на АУАН и има същото правно значение – дава началото на административнонаказателното производство.

Електронното изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз 2 основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е аналог на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата навежда съображения, че към момента на подаване на писменото становище не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване от 4години и 6 месеца.

Съдът намира същото за неоснователно, доколкото както бе посочено, ЕФ е аналог на наказателното постановление и приемане за ЕФ на последици различни от тези за наказателното постановление, означава различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение.

Съгласно мотивите на т.2 от ТП 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по т.д. №1/2014г. за давността на административнонаказателнотото преследване се прилага не само правилото за абсолютна преследвателна дейност /чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК/, но и всички останали правила от уредения в НК институт.

В процесния случай давността за административнонаказателно преследване на нарушителя е започнала да тече на датата на извършване на нарушението – ****., която съвпада с датата на неговото довършване и установяване. Така започналата да тече преследвателна давност е прекъсната спрямо А. К., когато против него е издаден обжалваният електронен фиш, съгласно чл. 81, ал.2, изр.1 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.

След прекъсване на давността е започнала да тече нова давност/чл. 81, ал.2, изр.2 НК/. Видно от представената история на обработката, нарушението е извършено и регистрирано в електронната система на ****., а ЕФ е издаден (подписан на 07.06.2022г.). Впоследствие обаче, не са били предприети в 3годишния срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на давността.

Поради това и давността по чл. 80, ал.1, т.5 НК е изтекла на 07.06.2025г., т.е към момента на връчване на процесния електронен фиш на 03.09.2025г. давността вече е била изтекла.

Съдът счита, че при издаване на обжалвания електронен фиш са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

В случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението. В обжалвания ЕФ не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. Не е посочено в какъв размер е била дължимата такса и каква такса е била платена за процесното ППС. По този начин се ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение. Конкретните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение следва да са посочени в ЕФ, за да има ясно, конкретно и точно формулирано обвинение.

3

Гореизложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Отделно от горното, в конкретния случай е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административно наказание – в случая глоба в размер на 300 лв.

Според трайната практика на Съда на Европейския съюз изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най – малка степен целите и принципите, установено от законодателството на Съюза. С Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 на СЕС изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината и умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Съдът намира, че следва да се съобрази с формираната последователна съдебна практика, според която случаите на нарушения, изразяващи се в неплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 ЗП, са сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение по дело С-61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение относно начина, по който е определено имущественото наказание „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса.

Предвид изложеното, и в контекста на постановеното решение на ЕС изложено по – горе, счита че атакуваният електронен фиш на още едно основание незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което и същият следва да бъде отменен.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба за нарушение, 4 установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №8505220645, издаден от

Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на А. В. К., ЕГН**********, с адрес в ****, за извършено нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.3 ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал.1 ЗДП на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5