Решение № 425 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500224 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез Б. Н. С., главен юрист в ТО София при ТД София на КОНПИ насочена против Решение № 5738/23.10.2024 г. по гр.д. № 13346/20221 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Г. Й. Г. от гр.София иск с правно основание чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1/лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ ********, дата на първа регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, с пазарна стойност предявяване на иска 1 500 лв.; 2/ лек автомобил „БМВ X 5“ с per. № ********, дата на първа регистрация 20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, с пазарна стойност при предявяване на иска 10 000 лв.; 3/сума от 32 359,43 лв., предоставени от ответника Г. Г. средства на дружеството „ВЕЗНИ - Г. Й. БГ“ЕООД за лизингови вноски по договор за финансов лизинг.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяваща се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства – най-вече на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, неправилно приложение на материалния закон – ЗОНПИ, както и за необоснованост.

Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения иск.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват и се поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

1

СГС е бил сезиран с предявен иск от КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ, предявен от против Г. Й. Г. за отнемане от същия на имущество на обща стойност 43 859,43 лева /след частичен отказ по отношение сумата от 19 063,74 лв. в о.с.з. от 15.02.2024 г./.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че посоченото имущество било придобито от ответника по незаконен начин.

Този факт бил установен след отпочната проверка срещу него по реда на чл.108, ал. 6 ЗПКОНПИ, поради неподаване в срок на декларация по чл. 35 ал. 1 т. 2 от с.з., предвид че Г. заемал висша публична длъжност - *** на Столична община, район "Младост". При проверката, обхващаща периода 09.10.2009 г. до 09.10.2019 г. се установило следното притежавано от проверяваното лице имущество, за което не се установили законни източници на придобиване, а именно:

1/Лек автомобил марка „Пежо“ модел „306“ с рег. № ********, дата на първа регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, придобит от ответника на 15.05.2014 г. с договор за покупко-продажба, за сумата от 350 евро, равняващи се на 685 лв.

По отношение на този автомобил се поддържа от ищеца пазарната му стойност към датата на придобиване де е била в размер на 5 000 лв., които средства са отразени в раздел „Имущество “ на анализа. Пазарната стойност на автомобила към момента на подаване на исковата молба е 1 500 лв. Върху същия били наложени седем запора в периода от 29.11.2017 г. до 14.02.2020 г.

2/ Сума от 1 000 лева, представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка "Ауди А3", с рег. № ********, дата на първа регистрация 19.08.1999 г., рама WAUZZZ8LZYA006557, придобит от Г. Г. с нотариално заверен договор за покупко продажба от 26.11.2012 г., за сумата от 1 000 лв., с пазарна стойност към датата на придобиване 9 300 лв, и продаден от него на 12.01.2015 г. на Д. С. Д. (син на сестрата на проверяваното лице) за сумата от 1 000 лв.

3/ Лек автомобил „БМВ X 5“ с рег. № ********, дата на първа регистрация 20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, придобит от ответника с договор от 23.05.2018 г. за сумата от 1 750 евро, равняващи се на 3 422,70 лв. Твърди се пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване да е в размер на 13 200 лв.

Твърди се и установено преобразуване на средства, като такива от продажбата на л.а.

„Ауди А 6 Олроуд “ с рег. № ******** (с пазарна стойност при продажбата 13 200 лева и за който не се твърди да е придобит незаконно) послужили за покупка на л.а. „БМВ X5“ с рег.

№ ********. Върху последния автомобил били наложени три запора в периода от 19.11.2018 г. до 07.02.2020 г. Пазарната стойност му стойност към датата на подаване на исковата молба била 10 000 лв.

4/ Сумата от 32 359,43 лева парични средства, предоставени от ответника Г. на "Везни - Г. Г. БГ" ЕООД за лизингови вноски по договор за лизинг на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.

№ ********, рама WVWZZZ3CZGE133063, по който договор дружеството било лизингополучател.

Поддържано е, че след извършен анализ на доходите, разходите и имуществото на ответника за проверявания период, с изключение на 2013 г., било установено несъответствие между доходи, разходи и придобито имущество.

Така за 2009 г. – несъответствието било в размер на 3356,85 лева, за 2010 г. – в размер на 37 317,39 лева, за 2011 г. – в размер на 70 083,87 лева, за 2012 г. – в размер на 55 449,92 лева, за 2014 г. – в размер на 34 628,56 лева, за 2015 г. – в размер на 28 506,10 лева, за 2016 г.

– сумата от 60 603,16 лева, за 2017 г. – сумата от 39 978,34 лева, за 2018 г. – 9 050,87 лева, за периода 01.01.2019 г. - 09.10.2019 г. - несъответствие в размер 16 074,52 лева.

Твърди се общият размер на несъответствието за проверявания период да е 341 523,10 лева.

Предвид на подробно изложените твърдения в подкрепа на горните обобщени резултати е поискано от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата следното имущество на ответника Г. Й. Г.: 1/лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ ********, 2 дата на първа регистрация 27.04.2000 г., рама VF37ERHYE32968583, с пазарна стойност предявяване на иска 1 500 лв.; 2/ лек автомобил „БМВ X 5“ с per. № ********, дата на първа регистрация 20.10.2003 г., рама WBAFA72080LN43136, с пазарна стойност при предявяване на иска 10 000 лв.; 3/сума от 32 359,43 лв., предоставени от ответника Г. Г. средства на дружеството „ВЕЗНИ - Г. Й. БГ“ЕООД за лизингови вноски по договор за финансов лизинг.

В отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявения иск по основание и размер.

Оспорил е всички фактически твърдения на ищеца и е поддържал, че е подал съответните декларации за 2018 г. и 2019 г. и е притежавал достатъчно средства, за да придобие двата леки автомобила, по отношение на които се иска отнемането им.

Поддържа сумата в размер на 32 359,43 лв., представляваща предоставени от ответника, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Везни - Г. Й.

БГ“ЕООД, не са налични и не са в актив на проверяваното лице.

Отделно сумата от 18 063,74 лева била с източник дарение в полза на ответника от негов родител, като тя също не била в негов актив в края на проверявания период. Възразил е че страна по договора за лизинг страна бил самият Г., а не дружеството "Везни - Г. Г. БГ" ЕООД.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези възражения е поискано отхвърляне на предявения иск.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост така, както се атакува, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, решаващият състав приема, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му извод за неоснователност на предявения иск като основани на точното приложение на относимия материален закон изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:

Страните не са спорили по наличието на установените релевантни за предмета на производството факти относно семейното и служебно положение на ответника-въззивник неженен, без деца, както и че към 2019 г. същият е заемал длъжността *** на Столична община, район Младост.

Независимо от твърденията си в обратната насока Г. Г. не опровергал в хода на производството твърдението на ищеца-въззивник като лице, заемащо висша публична длъжност, да не е подал следваща се данъчна декларация в срок, поради което и срещу него е била отпочната проверка, обхващаща периода 09.10.2009 г. до 09.10.2019 г.

3

За установяване притежаваното от него имущество в началото и края на проверявания период, респ. - реално получените доходи и източници на финансиране, размерът на извършените обичайни и извънредни разходи, размера на нетните доходи, стойността на придобитото през проверявания период, пред първоинстанционния съд са били приобщени писмени доказателства и са допуснати и изслушани самостоятелни съдебно-автотехническа и оценителна експертиза и съдебно-икономическа експертиза.

Съвкупният анализ на сочените доказателства установява за проверявания период Г. да е бил регистриран като едноличен търговец с фирма "Везни - Г. Й.", вкл. да е бил и едноличен собственик на капитала на "Везни - Г. Й. БГ"ЕООД.

За приходите от дейността си като ЕТ и друга стопанска дейност същият е подавал годишни данъчни декларации за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

От дружеството е получил суми от общо 2 410 лева през 2016 г. и 2017 г.

Констатирано е, че общият размер на приходите му от стопанска дейност е бил 71 186,80 лева.

Установено е още, че през 2018 г. е реализирал доходи от трудово правоотношение в общ размер 8 752,60 лева.

Установено е още на въззиваемия да е била призната намалена трудоспособност 78%, считано от 08.07.2005 г. /експертно решение на ТЕЛК № 1695 от 04.07.2011 г. за преосвидетелстване на лицето/ и да му отпусната пенсия, чийто общ размер за проверявания период е изчислен от експертизата на 14 843,47 лв. /таблица 8 - л.12 - л.15 от първоинстанционното дело/.

Следва да се акцентира, че посочената сума не е отразена и не е взета предвид при определяне размера на нетните доходи на Г. за процесния период /таблица 11 - л.20 - л.21 от първоинстанционното дело, където графата „получени пенсии“ е празна/.

Последното, според въззивния състав налага промяна в крайния резултат на посочените общо доходи, приходи или източници на финансиране, като се прибави към крайния посочен резултат от 277 709,96 лв., който след промяната е в размер на 292 553,43 лв.

Анализът на доказателствата установява още, че през проверявания период въззиваемият е получил три потребителски кредита в общ размер 60 900 лева, както следва:

1/ от "ПИБ" АД - 5 000 лева; 2/от "Банка ДСК" ЕАД - 25 900 лева и 3/ от "Райфайзенбанк България" ЕАД - 30 000 лева.

Получил е общо и 28 заема от банки и други юридически лица.

Така общият размер на приходите му от получени заеми е в размер на 149 803 лева.