Определение № 623 от 09.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Сливен, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500376 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Креди Йес“ ООД против Определение №2674 от 11.07.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.

№5927/2024г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

Дружеството жалбоподател чрез пълномощника си адв. Н. Ш. от АК – Хасково заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен, несправедлив и необосновано висок. Посочва, че размерът на адвокатското възнаграждение не е съобразен с материалния интерес по делото. Съдът не съобразил съдебната практика, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата. Посочва, че нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответствала на правото на ЕС и не следвало да се прилага. Нормата противоречала на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което, предвид и общия материален интерес, не обосновавали по-висок размер на адвокатското възнаграждение. При определянето му районният съд не съобразил практиката на СЕС, на която жалбоподателят се спира подробно. Посочва, че съгласно СЕС не следвало да се присъждат неразумни, 1 непропорционални и несправедливи разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другта страна – Н. М. С., която в законоустановения срок е подала отговор на частната жалба чрез пълномощника адв.

Н. М. от АК - Ямбол. С отговора частната жалба е оспорена като неоснователна.

Посочва се, че районният съд се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото при присъждането на разноските. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер. Решенията на СЕС не задължават съда във всеки един случай да намалява размера на платеното от страната адвокатско възнаграждение. Следва да се извършва преценка за извършените процесуални действия, както и да се държи сметка за гарантиране правото на защита на всяка от страните, както за обстоятелството, че адвокатският труд е възмезден. Посочва, че потребителят е по-слабата в икономическо отношение страна, той е в по-неблагоприятна позиция в отношенията си с кредиторатърговец. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№5927/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Н. М. С. чрез пълномощник адв. Н. М. против „Креди Йес“ ООД, с която е предявен иск з а прогласяване за нищожен на договор за паричен заем №418723 от 02.02.2024г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цената на иска е 8228лв. Направена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Платена е държавна такса в размер на 329,12лв.

Към исковата молба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. М. на 25.11.2024г. с уговорено възнаграждение в размер на 1122лв., платено изцяло в брой от Н. С..

В срока по чл.131 от ГПК, с депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество е оспорило предявения иск като неоснователен.

По искане, направено още с исковата молба, съдът с определението си по чл.

140 от ГПК е назначил СИЕ. Депозита за експертизата от 400лв. е внесен от ищцата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не са били представлявани от процесуални представители по закон или пълномощие.

По делото са постъпили подробни писмени становища от пълномощниците на страните, в т.ч. от адв. М..

Със становището си адв. М. е представил списък на разноските.

В становището си адв. Ш. е направила искане на пълномощника на ищцата да 2 не се присъжда възнаграждение, поради недоказаност на материална затрудненост, респ. да се присъди възнаграждение в минимален размер.

С Решение №235/24.03.2025г. по гр.д.№5927/2024г. на СлРС е уважен изцяло предявения от Н. М. С. против ответното дружество иск. С Решението са присъдени разноски на ищцата в общ размер на 1851,12лв., като в мотивите си съдът е посочил, че те включват заплатена държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Решението е връчено на ответното дружество на 31.03.2025г.

На 08.04.2025г. „Креди Йес“ ООД е подало молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските – присъденото адвокатско възнаграждение и държавна такса, като счита, че последната е дължима в размер на 150лв., а не на присъдения 329,12лв.. По отношение на адвокатското възнаграждение счита, че следва да се определи в по-нисък размер.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №2674 от 11.07.2025г. по гр.д.№5927/2024г., СлРС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна, като е посочил, че е присъдено възнаграждение за адвокат съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Определението е връчено на молителя на 22.07.2025г. Частната жалба против него е подадена на 05.08.2025г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са изцяло неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че в случая не е налице процесуално представителство на ищцата по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА – безплатно процесуално представителство. Напротив, налице е договорен размер на адвокатското възнаграждение на адв. М. в размер на 1122лв. и възнаграждението е заплатено напълно и в брой при сключването на договора, като той служи като разписка за заплащането.

Поради това всички изложени в частната жалба съображения относно определянето на възнаграждението по реда на чл. 38 от ЗА и съдебната практика в тази насока са ирелевантни.

Възражението за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото е неоснователно.

3

Предявеният иск е уважен изцяло. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по производството, в т.ч. и направените за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди разноските в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА.

По делото е установено извършване на разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата.

Направеното от ответната страна преди приключване на производството пред първата инстанция /със становището си по делото/ възражение за прекомерност е неоснователно.

Съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, направените процесуални и доказателствени искания, както и материалния интерес на спора /цената на иска е 8228лв./ и намира, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Същият е в минималния размер, определен по критериите на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ.

Действително, съдът не е обвързан с размера по Наредбата и може да слезе и под него, съгласно практиката на СЕС, тъй като критериите по Наредбата са само ориентировъчни за съда. Но в случая, преценявайки сложността на делото и положените процесуални усилия от страна на пълномощника на ищцата, намира уговорения и заплатен размер на възнаграждението за напълно справедлив и съответства на положения от адвоката труд. Съдът не следва да го намалява.

По отношение на разноските за платена държавна такса, следва само да се посочи, че същите са направени, като внесената държавна такса е в размера, определен по правилата на Тарифата върху цената на иска /8228лв./, т.е. правилно и дължимо внесена от ищцата, поради което правилно й е присъдена.

С оглед изложеното, въззивният състав намира, че правилно и законосъобразно районният съд е приложил разпоредбите на чл. 78, ал.1 от ГПК и е присъдил разноски на ищцата в общ размер от 1851,12лв., от които 1122лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

4

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* против Определение №2674 от 11.07.2025г. по гр.д. №5927/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. Сливен, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ