Определение № 22923 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22923 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110110687 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 958,15 евро, представляваща дължимо от „...“ ЕООД и незаплатено нетно трудово възнаграждение за положен от ищеца труд за месец юли 2025 г.

Ищецът Т. С. Б. излага твърдения, че въз основа на трудов договор № 89/12.09.2015 г. е заемал при ответното дружество длъжност „машинен оператор“, код НКПД 81432002, при 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 650 лева. Първоначално договорът е бил срочен, а впоследствие е бил трансформиран в безсрочен. С допълнително споразумение бил изменен размерът на трудовото възнаграждение на 2415 лева бруто/1873,99 лева нето. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 00003/05.09.2025 г., считано от 15.09.2025 г. Сочи, че от предоставена му от работодателя справка-извлечение от ведомостите за неизплатеното нетно трудово възнаграждение установил, че работодателят не му е изплатил всички дължими нетни трудови възнаграждения, както и дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шестмесечно брутно трудово възнаграждение. Поддържа се, че посочената справка съдържа признание за неизгодни за ответника факти и се полза с обвързваща съда доказателствена сила. Тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му е изплатил дължимите месечни възнаграждения за месеците май, юни, юли, август и за половината от месец септември, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ищецът предявил претенция за заплащането им заедно за дължимите върху тях мораторни лихви, във връзка с което било постановено влязло в сила решение № 5676/25.03.2026 г. по гр. д. № 186/2026 г. по описа на СРС, 65 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 6558,97 лева (3353,55 евро) - неизплатено трудово възнаграждение за месеците май 2025 г., юни 2025 г., август 2025 г., септември 2025 г. (за периода 01-15.09.2025 г.), обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и мораторни лихви върху посочените суми. Излагат се съображения, че по посоченото дело ищецът пропуснал да заяви претенцията си за възнаграждение за месец юли 2025 г. в размер на 1873,99 лева, поради което, доколкото давностният срок за него не е изтекъл, предявява иска си за посочената сума в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...“ ЕООД оспорва предявения иск. Сочи, че ищецът не доказва размера на претенцията си, доколкото не представя цитираното от него допълнително споразумение, с което твърди, че е уговорен размер на трудово 1 възнаграждение от 2415,00 лв. Освен това липсвали надлежни твърдения откога е уговорено увеличението, поради което не ставало ясно дали посоченото споразумение е било относимо към процесния период - месец юли 2025 г. Поддържа, че гр. д. 186/2026 г. по описа на СРС, 65 с-в, е образувано по искови претенции с различен предмет спрямо настоящото производство, поради което същото не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните досежно дължимостта на трудово възнаграждение за месец юли 2025 г. По тези съображения счита исковата претенция за недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, както и падежа на вземането.

При установяване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да обори презумцията по чл. 8 КТ за добросъвестност при изпълнение на трудовите права и задължения от страна на ищеца. В тежест на ответника е да докаже и плащане на претендираните суми, в случай че твърди това.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелстваото относно съществуването на трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор № 89/12.09.2015 г.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г. от 11,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства действително да е полагал труд през месец юли 2025 г. при ответника, както и относно размера на претендираното трудово възнаграждение.

2

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация.

При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2, в случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата 3 молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4