Решение № 315 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20231000501677 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. М. Х. срещу решение № 44/ 06.04.2023г. на СОС, 3 първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 42/22г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 40 000лв. до 70 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Присъдено обезщетение е в занижен размер. Правилно първоинстанционният съд е приел какви са уврежданията му от пътния инцидент, както и че те са в причинна връзка с ПТП. Съдът се е отклонил от ППВС №4/68г. и не е съобразил в пълнота причинените му болки и страдания. Той е получил две средни телесни повреди, движил се е с помощни средства в продължение на 8 месеца. За този период той не е бил пълноценен човек, тъй като е зависел от чужда помощ.

При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди не е съобразена съдебната практика.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло 1 предявения иск.

ЗК „ Лев Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Неоснователни са възраженията за нарушаване на чл.52 от ЗЗД.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Х. Х. твърди, че на 24.02.2021г. около 15.30 ч. е настъпил пътен инцидент. При него той е пострадал като водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег.

№ *******, ударен от лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от Б. П. Х. в гр. Ботевград, на кръстовището , образувано от бул.

„Цар Освободител“ и ул. „ Рила“. Образувано е досъдебно производство № 50/21г. в РУ-Ботевград. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Ищецът е бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, където след проведени изследвания е установено, че е получил фрактура бималеоларис декстра; счупвания на други части на подбедрицата; увреждане на мениска, задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск, артроза и първична гонартроза двустранно/ допълнителна искова молба/. На 25.02.2021г. е бил подложен на оперативно лечение на фрактурата чрез метална остеосинтеза. Изписан е на 02.03.2021г. с препоръки да се придвижва с две помощни средства. По време на болничния престой е получил оток и болки в дясното коляно, което е лекувано посредством инжекции. На 08.09.2021г. е постъпил в МБАЛ „Люлин“ ЕАД, където е предприето оперативно лечение на десния мениск чрез артроскопия на дясната коленна става. На 10.09.2021г. е изписан с дадени препоръки за ХДР. В резултат на уврежданията е изпитвал силни болки и страдания в областта на травмите, не се е чувствал добре физически и емоционално. Фрактурата на глезена е едно от най- тежките травми, защото е довела до счупване на двете кости, образуващи глезенната става. Следвало е да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, продължителна невъзможност да движи десния долен 2 крайник. Това е налагало приемането на силни обезболяващи. Нуждаел се е от чужда помощ. Предстои му още една оперативна интервенция за изваждане на поставените плаки с винтове. Заради травмите е ползвал 213 дни отпуск по болест. Към момента той не е възстановен напълно, изпитва дискомфорт при ходене по наклонен терен от увреждането на мениска.

Преживял е психологически стрес от пътния инцидент, който ще остане за цял живот.

За лек автомобил „ Ауди А3“ с рег. № ******** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С претенция ищецът е депозирал искане за обезвреда пред застрахователя, който не му е изплатил обезщетение. Във връзка с лечението е направил разходи в размер на 2022, 65лв. При застрахователя е образувана щета на 29.09.2021г. Затова ищецът Х. Х. моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 03.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2022, 65лв. имуществени вреди, конкретизирани със справка, намираща се на л.26 от делото. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“. Оспорва водачът на лекия автомобил да има изключителна вина за настъпилия пътен инцидент.

Поддържа, че причина за настъпването му са действията на ищеца като водач на мотоциклет „Ямаха“, тъй като го е управлявал с превишена скорост за участъка, не се е съобразил с интензивността на движението, с условията на видимост и не е намалил скоростта и не е спрял преди възникналата опасност за движението. Произшествието е било предотвратимо за ищеца в случай, че е намалил скоростта си на движение. Прави възражение за съпричиняване, тъй като Х. Х. е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Оспорва, че посочените в исковата молба увреждания са във връзка с ПТП, както и това на мениска.

Безспорно е, че на 24.02.2021г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

3

Не се спори, че за водача на лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на произшествието при ответника.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 29.09.2021г. като застрахователят не му е определил и изплатил такова.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил две епикризи, болнични листа, амбулаторни листа, фактури и разходни документи във връзка с претенцията за имуществени вреди, магнитнорезонансна томография на дясна коленна става от 29.07.2021г., решение на ТЕЛК от 17.01.2005г., с което ищецът е получил пожизнена инвалидизация за детска церебрална парализа 95% с чужда помощ.

Не се спори, че водачът на МПС е признат за виновен за настъпилия пътен инцидент на 24.02.2021г. с решение от № 193/27.10.2022г. на РСБотевград по чл.78а от НК, влязло в сила на 12.11.2022г., тъй като е нарушил ЗДвП .

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от специалист ортопед- травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: двуглезенно счупване на дясната глезенна става; скъсване на задния рог на медиалния мениск на дясната коленна става. Това е довело до трайно затруднение на движението на долния десен крайник за период повече от 30 дни. Лечението е било оперативно. Възстановяването от двете травми е било 8-9 месеца. Към момента на извършения личен преглед на 16.11.2022г. не е установен функционален дефицит на ставите на десен долен крайник. Оплакванията на ищеца са за болка и оток в областта на счупването при физическо натоварване и при смяна на времето Има два оперативни белега от 9см. на глезенната става без паталогични промени и два белега по 2 см. в областта на дясната коленна става, типични за артроскопия.

Общото здравословно състояние на ищеца е добро.

Металната остеосинтеза не е свалена. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза, която е изяснила въпроса за механизма на произшествието и мястото на удара. Вещото лице е изчислило скоростта на двете ППС преди удара, 4 опасната зона на спиране, разстоянието от виждането до удара, причините за настъпването на пътния инцидент. Според вещото лице за водача на лекия автомобил е съществувала техническа възможност да предотврати удара, ако е пропуснал движещият се по пътя с предимство мотоциклет.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят А. познава ищеца от дванадесет години. Те са колеги и приятели. Виждат се почти всеки ден. Знае за пътния инцидент, претърпян от ищеца. Обадил му се е веднага след него. На следващия ден са му носили дрехи и храна в болницата в гр. София. Описва какво е било състоянието на Х. Х. в лечебното заведение. След изписването му не е можел да се придвижва сам, нуждаел се е чужда помощ. Придвижвал се е с патерици.

Свидетелят му е помагал. Около месец е бил в това състояние. След 40ия ден са му махнали гипса. Ходил е на рехабилитация и при нея е изпитвал болки.

По време на същата е започнал да се оплаква, че се подува коляното му и че изпитва болка. Правен му е ЯМР. Установено е увреждане и му е направена операция на менискуса. След нея пак не е можел да стъпва на крака си. Тогава пак се е нуждаел от чужда помощ. Кракът му се подува все още.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Счита ги за достоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. като е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и претенция за присъждане на законна лихва.

Въззивният съд се произнася

5 служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят не му е определил и платил обезщетение за неимуществени вреди. Предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.