Решение № 4588 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4588 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507219 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. К. Ц., чрез адв. М. – особен представител, срещу решение № 20032717/28.04.2022г., постановено по гр.дело № 19867/2019г. по описа на СРС, 172-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3 096.06 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г., сумата 404.86 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2016г. до 26.07.2018г., сумата 47.84 лева – такса дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2018г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52195/2018г. по описа на СРС, 172-и състав и на ищеца са присъдени разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение и необоснованост. Неправилно СРС приел, че от представения по делото нотариален акт се установявало правото на собственост на ответника именно върху процесния топлоснабден имот, не се установявала идентичност - в различните 1 документи номерът на апартамента бил различен, имало зачерквания, добавяния и поправки. От оспорените по делото експертизи не се установявала доставка на топлинна енергия, не се установявало и доставеното количество. СРС неправилно приложил погасителната давност като съобразил първо число на следващия месец като дата на възникване на вземанията, вместо да съобрази покана на кредитора. Не се установявало и изпадането на ответника в забава, а именно от публикуването на фактурите на интернет страницата на търговеца. Неправилно СРС приел за основателна претенцията на ищеца за дялово разпределение – страни по договора били етажните собственици и ФДР, ищецът не бил страна по договора и нему не се дължала таксата за дялово разпределение. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените срещу ответника искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот по 2 права линия № 78, том VI, дело № 825/84г. съдът приема за установено, че на 06.03.1984г. ответникът И. К. Ц. придобила правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, в сградата на ул. „*******, на седми етаж, като прехвърлителят Х.Ч. запазил пожизнено за себе си и за съпругата си П. Ч. правото на ползване върху имота. На 25.03.1993г. ответникът И. К. Ц. депозирала пред ищеца молба, с която, като посочила гореописания нотариален акт, поискала да й бъде открита партида за топлоснабдяването на имота, находящ се на посочения в молбата й от 25.03.1993г. адрес гр. София, ж.к. „*******. Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 68-00-390/4/21.03.2013г., издадено от ГИС-София имотът, описан в нотариалния акт, находящ се на ул. „*******, има актуален административен адрес гр. София, ж.к. „******* Б. Същият адрес, ответникът И. К. Ц. посочила като свой постоянен такъв пред администрацията на Столична община, район Красна поляна - видно от представеното по делото удостоверение за постоянен адрес, тя била регистрирана на адреса от 30.11.2001г., като в удостоверението конкретно е посочен ап. 20. От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка, изравнителни сметки, подписани от ответника И. К. Ц. документи за отчет от 05.06.2015г. и от 28.05.2017г., се установява, че на името на ответника И. К. Ц. за имота на горния адрес партида била открита под абонатен номер 292432. С депозираната пред ищеца молба за откриване на партида волеизявлението на ответника И. К. Ц. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника И. К. Ц. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника И. К. Ц. за имота на адрес гр. София, ж.к.

„******* ******. Без значение е обстоятелството дали апартаментът има № 20 или № 48, че посоченият ап. 20 в молбата на ответника за откриване на партида бил зачеркнат и изписан ап. 48, че в отчетите на ръка било добавено „ап. 20“, щом по делото се установява, че отчитането и начисляването на топлинна енергия за имота на ответника Ц. ставало по откритата й при ищеца партида с аб. № 292342.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 292342, подписани от ответника И. К. Ц. документи за отчет и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът И. К. Ц. през процесния период била потребител на доставяната до процесния топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *******, вх. ******, с аб. № 292342, топлинна енергия.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника И. К. Ц., тъй като съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът И. К. Ц. да се възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответника И. К. Ц. за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Заключението, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК кореспондира с представените по делото писмени доказателства в т.ч. издаденото от ИА „Сертификация и изпитване“ свидетелство. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „МХ Е.“ ООД при спазване поднормативната уредба. В документите за отчет е положен подпис от ответника Ц., поради което те се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК – ответникът Ц. направила изявление, че била съгласна с отразените в отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на абоната са начислени сметките за процесния период.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и документите за отчет, подписани от ответника по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Макар и СТЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото ССчЕ, както и с писмените доказателства, събрани по 4 делото, в т.ч. подписаните от абоната протоколи за отчет от 05.05.2016г. и от 28.05.2017г.

Съгласно изслушаното заключение на СТЕ за процесния период начисляваната ТЕ била такава за отопление на имота, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. От заключението на СТЕ се установява, че общият топломер в абонатната станция бил отчитан по електронен път в 0:00 ч. на първо число на месеца с помощта на т.нар. „терминал“, след което от отчетеното количество топлинна енергия били приспадани за сметка на ищцовото дружество технологичните разходи, определени в съответствие с нормативните правила. ТЕ за отопление на имота през процесния период била начислена след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Попълнените в подписаните от клиента протоколи за отчет данни коректно били отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота имало 3 монтирани отоплителни тела с монтирани 3 бр. топроразпределители. Ползваната топла вода била отчетена по разхода на монтирания в имота водомер. Съгласно заключението на вещото лице през процесния период била начислена ТЕ, отдадена от сградната инсталация съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Видно от заключението на вещото лице изчисленията, извършени от ФДР били в съответствие с действащата нормативна уредба.

Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период: от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. - 385.41 лева за доплащане от абоната и от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. 252.20 лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ за процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 2 705.29 лева, от изравнителните сметки следва да бъде прибавена сумата от 637.61 лева.