Решение № 767 от 01.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. С., 01.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 199 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството по т. д. № 199/2020 г. е образувано по реда на чл. 625 и сл. ТЗ по молба на „ЕСБ-С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище *** за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „М.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.

Молителят твърди, че въз основа на договор за финансова помощ, сключен на 09.06.2006 г. предоставил в периода 09.06.2006 г. – 20.04.2007 г. на ответното дружество заем в общ размер от 1690000 лева, който следвало да бъде върнат най-късно до 31.12.2015 г., съгласно уговореното в анекс № 2/14.11.2011 г.. Заемателят върнал само сумата 3000 лева, с която бил надхвърлен размера на договорения заем, но не извършил никакви други плащания. Счита, че дружеството е неплатежоспособно и при условията на евентуалност – свръхзадължено, като в съдебно заседание сочи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г..

На ответника „М.И.” ЕООД, ЕИК ********, не е предоставен срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими, като в съдебно заседание дружеството не оспорва активната легитимация на молителя и изпадането си във финансови затруднения.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Дружеството-ответник по молбата - „М.И.” ЕООД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 13220 лева, изцяло внесен и основен предмет на дейност – търговия със стоки и услуги.

Не е спорно и от представения документ, наименуван договор за финансова помощ, сключен на 09.06.2006 г., се установява, че „ЕСБ-С.“

ЕООД се задължило да предостави на „М.И.” ЕООД заем в размер на

1000000 лева в срок до 31.01.2006 г. въз основа на писмени искания на заемателя, който пък следвало да върне получените суми най-късно до 31.01.2012 г., заедно с възнаградителна лихва от 6 %. С анекс от 14.12.2006 г. размерът на предоставената в заем сума бил увеличен до 1690000 лева., като срокът за връщане на сумата бил 31.12.2011 г.. В анекс № 2 към договора от 14.11.2011 г. заемателят „М.И.” ЕООД обективирал извънсъдебно признание, че е получил сумата 1690000 лева и признал, че дължи да я върне в срок до 31.12.2015 г.. Доказателства да е релевирано изпълнение на това задължение не са налице.

От постъпилата от АВ, Служба по вписванията - гр. С. справка, се установява, че „М.И.” ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, върху които са наложени възбрани с постановления на публичен изпълнител.

От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 11.02.2020 г. не са налице данни „М.И.” ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.

В производството са приети ревизионни актове, с които са установени задължения на „П.Л.”

АД за ДДС и корпоративен данък, които са взети предвид от вещото лице, изготвило заключение на съдебно-финансовата експертиза, поради което не се налага самостоятелното им обсъждане.

В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството доказателства и формира следните изводи.

Предоставените суми по договора за финансова помощ са осчетоводени в търговските книги на „М.И.” ЕООД *** ЕООД.

За целия изследван период (31.12.2014 г. – 31.12.2019 г.) активите на дружеството представляват единствено краткотрайни активи – вземания в размер на 126000 лева, които обаче поради продължителния период от време от първото установено осчетоводяване (2014 г.) до приключване на устните състезания по спора (2020 г.), следва да бъдат квалифицирани като несъбираеми и погасени по давност. С други активи дружеството не разполага. Дружеството отчита краткосрочни задължения от 69000 лева с данъчен характер, които като величина не търпят промяна за целия изследван период. Задълженията със срок над 1 година също са константна величина и възлизат на 2008000 лева. Същите включват задължението към молителя, което обаче след 31.12.2015 г. (падежа на задължението за връщане на сумата по договора за финансова помощ) е следвало да бъде отчитано като краткосрочно. По тази причина съдът счита, че коефициентите за ликвидност да бъдат изчислени на база алтернативния вариант на заключението, в който задължението към „ЕСБ-С.“

ЕООД е отчетено като краткосрочно. Според алтернативния вариант след 31.12.2014 г., когато общата ликвидност, която е равна на бързата, е над препоръчителната стойност от 1, а именно 1,8261, всички показатели са с нулева стойност. След 2015 г. „М.И.” ЕООД не притежава имущество и не развива дейност, като още през 2014 г. пасивите надхвърлят активите. Дружеството е работило на загуба още преди 2014 г., тъй като към 31.12.2014 г. е налице непокрита такава в значителен размер.

Това сочи, че финансовите затруднения са с траен и необратим характер. За целия изследван период дружеството е свръхзадължено, с отрицателен собствен капитал и е спряло плащанията още през 2014 г..

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.

Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „ЕСБ-С.“ ЕООД разполага с активна процесуална легитимация.

Качеството кредитор на „ЕСБ-С.“

ЕООД не се оспорва от ответника и произтича от сключения договор за финансова помощ. За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета му – заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на 1690000 лева, при поето правно задължение да върне полученото. В настоящия случай, сключването на договора от 09.06.2006 г. и предаването от страна на „ЕСБ-С.“

ЕООД на

„М.И.” ЕООД в периода 09.06.2006 г. – 19.04.2007 г. за временно ползване на суми в общ размер от 1690000 лева при задължение за връщането им, са безспорни между страните факти. Следователно, в правната сфера на ответника е възникнало правно задължение за връщане на процесната сума, което задължение е и съответно счетоводно отразено при ответното дружество и е с настъпил на

31.12.2015 г. падеж, уговорен в анекс № 2 към договора, породил правоотношението.

Това обуславя извод, че молителят е носител на неудовлетворени изискуеми вземания, възникнали от сключения договор за финансова помощ, като длъжникът не твърди и не доказва да е погасил същите.

Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение

№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.

Следователно, молбата на „ЕСБ-С.“

ЕООД, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска сделка - договор за финансова помощ (заем за потребление). Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, всички задължения към молителя „ЕСБ-С.“ ЕООД, считано от 31.12.2015 г. са краткосрочни и изискуеми.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. Предприятието на „М.И.” ЕООД не разполага с такива.

С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.

Разпечатката съдържа 43 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0f79b17-da28-4114-8d99-cff745e40353