Определение № 4020 от 10.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4020 гр. София, 09.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100607832 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл.249,ал.3 от НПК.

С Определение, постановено по НОХ дело № 3439/2024 година в разпоредително съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 година, Софийски районен съд при произнасяне по реда на чл.248,ал.1,т.6 от НПК е потвърдил взета от него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия М. М. Т..

Недоволен от това определение е останал подсъдимия. Обжалва го с частна жалба чрез защитника си и моли постановяване на въззивно, с което атакуваното да бъде отменено, а мярката за неотклонение да бъде изменена в „подписка“.

Възражение по частната жалба от прокуратурата не е направено в рамките на предоставената й възможност.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, /изложени в открито съдебно заседание пред първата инстанция и становището на подсъдимия и защитника в частната жалба/, доказателствата и закона, намира следното:

Частната жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, частната жалба е неоснователна.

Съображенията са следните:

Фактите, значими за изясняване на случая са следните:

Производството пред Софийски районен съд е образувано въз основа на внесен на 07.03.2024 година обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу М. М. Т. за престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

Мярката за неотклонение, взета по отношение на М. в рамките на досъдебното производство е била „подписка“.

1

С Разпореждане от 08.03.2024 година, съдия-докладчикът е насрочил разпоредително заседание за 04.04.2024 година от 10,30 часа.

В разпореждането си съдът е указал на подсъдимия, че съобразно разпоредбата на чл.269,ал.1 от НПК явяването му в разпоредително заседание е задължително.

В досъдебното производство М. М. Т. е бил призоваван неколкократно, първоначално в качеството на свидетел, а в последствие и за привличане в качеството на обвиняем на адрес село Бистрица, улица ****.

На 31.08.2023 година Т. е привлечен в качеството на обвиняем /л.129-130 от ДП/. За престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

Със същото постановление на Т. е взета мярка за неотклонение „подписка“, като му е разяснено, че е задължен да не нарушава взетата мярка за неотклонение, да не променя адреса си и да се явява при призоваване.

На същата дата, обвиняемият е разпитан в това му качество. Т. е отказал да дава обяснения по случая, но е заявил, че разбира правата и задълженията си като обвиняем.

При всяко призоваване в рамките на досъдебното производство, М. Т. не е бил установяван на адреса за призоваване по „обичайния способ“ на НПК, което е налагало принудителното му довеждане.

След постановяване на разпореждането, с което делото е внесено в разпоредително заседание е направен трикратен опит за призоваване на подсъдимия.

При първия опит за провеждане на разпоредително заседание, /04.04.2024 година/ Т. е бил нередовно призован. Съдът е отложил делото за 31.05.2024 година, за която дата е разпоредил призоваването на Т..

На л.35 от първоинстанционното дело се намира „призовка“, изготвена за призоваване на подсъдимия за горната дата на съдебно заседание.

Призовката не е връчена. Върху нея е отразено от длъжностното лице по призоваването, че „Лицето категорично отказва да получи призовката“.

Съдът, с Разпореждане от 07.05.2024 година е разпоредил принудително довеждане на подсъдимия.

Това разпореждане на съда е било изпълнено. В съдебно заседание на 31.05.2024 година М. Т. се е явил благодарение на изпълнено принудително довеждане. Ход на делото не е даден, тъй като подсъдимият е заявил, че не е получил преписи от обвинителния акт и приложенията към него.

Съдът не е дал ход на разпоредително заседание. Отложил е делото за дата 05.07.2024 година. Връчил е преписи от обвинителния акт и своето разпореждане на подсъдимия и го е уведомил за датата и часа на следващото заседание.

На дата 05.07.2024 година подсъдимият, въпреки изричното уведомяване в предходното не се е явил.

Съдът на основание чл.66,ал.1 от НПК е изменил мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е отложил делото за 2

27.09.2024 година от 09,30 часа.

В разпоредително заседание на 27.09.2024 година подсъдимият отново не се е явил, тъй като към този момент Т. не е бил открит и мярката за неотклонение, /вече влязла в сила/ не е била изпълнена.

Съдът е отложил делото за 17.10.2024 година от 11,30 часа.

В кориците на делото се намира докладна записка от 23.09.2024 година, в която е отразено, че Т. не е откриван на адреса си, /село Бистрица, ул.“****/.

Отразено е също, че след проведен разговор с бабата и дядото на Т., живущи на адреса, те са обяснили, че „той от три дни не се е връщал там и не знаят негов адрес или мобилен телефон“, т.е. те са потвърдили, че по принцип това е адреса, на който живее подсъдимият.

На 11.10.2024 година по делото е постъпило писмо от СДВР, в което е отразено, че се провеждат оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на подсъдимия, но той е неоткривавем.

На 17.10.2024 година отново не е проведено разпоредително заседание, тъй като за пореден път подсъдимия не се е явил. Делото е отложено за 28.11.2024 година от 11,00 часа.

Продължило е търсенето на лицето, ако се съди по приложените докладни записки. В крайна сметка М. Т. М. е намерен, приведена е в изпълнение мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и той е доведен в открито съдебно заседание на 28.11.2024 година.

Благодарение на горното е проведено и разпоредителното заседание.

Защитникът на Т., вземайки становище по т.6 на чл.248,ал.1 НПК е заявил следното: „…Моля да не бъде взета мярка за процесуална принуда на подсъдимия, дотолкова, доколкото е намерен на адреса си и не се е укривал…“.

Съдът, произнасяйки определението си е потвърдил мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Това са фактите.

На основата на тях, съдът изглажда следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.57 от НПК изброява целите на мерките за неотклонение и първата от тези цели е да се попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие.

Идеята на тази „законово гарантирана пречка пред укриване“ е да се осигури възможността наказателното производство да протече в един разумен порядък, и като срок, и като спазване на законова процедура.

Проследявайки поведението на подсъдимия и в досъдебното, и особено в съдебното производство за въззивния съд не остава и най-малко съмнение, че М. М. Т. се е укривал.

Въпреки, че е бил уведомен и е познавал задълженията си по марката за неотклонение „подписка“ да не се отклонява от адреса си и да участва в наказателното производство при призоваване, той не е откриван, за да бъде призован, а обстоятелството, че дори и опитите да бъде доведен принудително 3 са се увенчавали с неуспехи, говори за целенасочено поведение по укриване.

Прецизно и обосновано районният съд, установявайки, че мярката „подписка“ не е в състояние да изиграе своята роля е приложил разпоредбата на чл.66,ал.1 от НПК и я е изменил в „задържане под стража“.

И както се установява и след това изменение делото отново е било отложено, защото служителите на СДВР не са откривали подсъдимия, за да приведат в изпълнение тази мярка за неотклонение.

Затова и напълно несъстоятелни звучат съображенията на защитата в разпоредително заседание, че Т. има постоянен адрес, на който получава призовки и че не се е укривал.

С поведението си, подсъдимият е поставил първостепенния съд пред правната и процесуална невъзможност да измени мярката от „Задържане под стража“ в, която и да е друга по-лека. Противното би означавало съдът да постанови необоснован съдебен акт, т.е. да наруши закона.

Съвсем несъстоятелно звучи и единственото съображение в частната жалба, с което се иска отмяна на определението на съда по чл.248,ал.1,т.6 НПК – че подсъдимия е уведомен за датата на следващото съдебно заседание, на което добросъвестно ще се яви, за да сключи споразумение.

Вярата в подобно обещание би имала стойността на противоречащо на фактите предоверяване.

Похвално е делегираното в частната жалба намерение на подсъдимия да възстанови стойността на причинена имуществена вреда, но то, при наличните доказателства за очевидна недобросъвестност по отношение задълженията му, съобразно процесуалното му качество в производството е крайно недостатъчно да мотивира извод за неосбоснованост или неправилност на приложената мярка за неотклонение.

В обобщение, въззивният съд намира, че следва да остави без уважение частната жалба на подсъдимия, съответно да потвърди атакуваното определение.

Воден от горното, Софийски градски съд