Решение № 25 от 12.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500416 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, против решение № 798 от 05.07.2023 г. по гр.д.711/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта му, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки от двамата въззиваеми-ищци З. М. А. и А. А. А., двамата от с. Р., община Б., обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес във връзка със смъртта на сина им А. А. А., починал в резултат на възникнало на **.**.**** г. пътнотранспортно произшествие, над сумата от 80 000 лв за всеки до присъдения размер от 135 000 лв, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 02.09.2021 г., както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 125 лв – държавна такса.

В жалбата се поддържа, че присъдените обезщетения са завишени с оглед принципа за справедливост и забрана обогатяването на увредените лица, както и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че неправилно не е отчетено наличието на съпричиняването на вредоносния резултат от починалия А. А. А., като въззивното дружество оценя приноса на 20%. Сочи се, че пострадалият А. пътувал без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Твърди се, че поради това при обръщането на автомобила тялото се е движило свободно вътре в купето и е 1 изпаднало навън. Сочи се, че изводите на вещото лице за наличие на възможност тялото да изпадне от колана и да се насочи с главата към тавана, при което да се получат претърпените от пострадалия травми, са хипотетични и некатегорични. Претендира се, че справедливото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за всеки от родителите е в размер на 100 000 лв и следва да бъде редуцирано на 80 000 лв, като се отчете принос на починалия от 20%.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски.

Не се ангажират доказателства.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите-ищци З. А. и А. А.и, чрез адв.Р. М. - *АК. Твърди се, че в производството по делото е установено с годни и относими доказателства, че леталният изход би настъпил, независимо дали пострадалият е ползвал или не инерционния обезопасителен колан в автомобила. Сочи се, че според заключението на комплексната експертиза по делото, причината за настъпилото ПТП се явява липсата на контрол от страна на водача преди настъпилата пътна ситуация и неудачната употреба на кормилното управление от негова страна. Заявява се, че А. А. бил получил комбинирана гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми; непосредствената причина за смъртта му била комбинираната гръдно-коремна травма, а водещата причина - гръбначно-мозъчната травма, като всички те били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, при което той бил пътник. В отговора се сочи, че според изразеното от експертите мнение в съдебното заседание, при преобръщане на колата по таван, при триточковите колани, тялото изпадало от колана и се насочвало с горната част към тавана на автомобила, а доколкото същият бил хлътнал, тези травми можело да се получат и при поставен предпазен колан.

Твърди се, че релевираното възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат не се доказвало от показанията на св.Венцислав Георгиев, който нямал непосредствени впечатления от самото произшествие, а от местоположението на буса след катастрофата, както и от разпилените по банкета инструменти и тела на пострадали лица. В отговора на въззивната жалба се изтъква също, че според в.л. Г. М., не съществува колаборация между предпазен колан и получени травми и доколкото в производството не била доказана по несъмнен начин предпазващата функция на обезопасителния колан, напълно логично възражението за съпричиняване било оставено без уважение. Претендира се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Не се ангажират нови доказателства. Няма искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпила и насрещна въззивна жалба от З. и А. А., чрез адв.Р. М. - *АК, против първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете на въззиваемите-ищци за неимуществени вреди над уважения размер от по 2

135 000 лв до предявения размер от по 200 000 лв за всеки от двамата ищци.

Поддържа се, че в обжалваната отхвърлителна част решението е неправилно и немотивирано. Сочи се, че събраните по делото гласни доказателства показанията на св. И. Ч., св. Ф. Й. и св. Д. Д. - установяват търпените от въззивниците неимуществени вреди. Според всички тях починалият А. живеел при родителите в сговор и в хармония с тях. Помежду си разговаряли кротко, културно и спокойно, не говорели на висок тон, взаимоотношенията им били присъщи на патриархално семейство с разпределение на ролите.

Описват трагичния и мъчителен начин, по който родителите приели новината за смъртта на сина си, свързан със загуба на съзнание, изпадане в състояние на зашеметеност, плач, ридания и скръб. Те продължавали да посещават гроба му всяка седмица. Независимо, че децата на А. останали изключително и само на грижите на баба си и дядо си, мъката им не можела да се компенсира от моралния дълг към отглеждането и възпитанието на внуците.

Показанията на св. Д. в качеството му на пастор в населеното място описват починалият като кротък и добър човек, а родителите му - като грижовни майка и баща, баба и дядо. Поставените по стените снимки на починалия им син онагледявали индивидуалната им реакция на скръбта, която изпитвали в ежедневието, тъй като загубата на роден син безспорно била от найтравмиращите вреди за родителите и следвало да бъде обезщетена съответно.

Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение в отхвърлителната му част и постановяване на ново такова, с което се присъжда поисканото обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер.

Не се ангажират доказателства.

Въззивникът-ответник ЗК „Лев Инс“АД не е подал в срока по чл.

263, ал.3 ГПК отговор на насрещната въззивна жалба, подадена от ищците.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което са допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемите и въззивници по насрещната въззивна жалба З. М. А. и А. А. А. против ЗК „Лев инс“ АД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв, изразяващи се в болки и страдания вследствие на смъртта на Ангел А.ев А. – син на ищците, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

3

Твърди се, че на **.**.**** г. на АМ „Тракия“ при управление на МПС микробус марка „Хюндай“, модел „Н1“, с ДК № А 88 94 НР, собственост на „Брилянтин - Слънчев бряг“ ООД, водачът Д. Н. С. изгубил контрол над управляваното МПС, нарушил правилата за движение и се ударил в еластичната преграда (мантинела) в ляво, отскочил и се преобърнал в дясно извън платното за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на пътуващия в микробуса син на ищците А. А.

Ищците твърдят, че смъртта на техния син им се отразява изключително тежко. Излагат твърдения, че със своя син са били сплотено и щастливо семейство, със силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство, дори и след като той създал свое собствено семейство. Твърдят, че синът им винаги им е бил опора и подкрепа, имали общи занимания, разхождали се често, ходили си на гости.

Твърдят, че загубата на сина им дълбоко ги е травмирала ищците, тъй като са загубили смисъл в живота си. Сочат, че след смъртта на сина си ритъмът им на живот е подчинен изцяло на скръбта им от голямата загуба. Двамата ищци станали затворени и необщителни, ищцата З. А. постоянно плачела, ищецът А. А., избягвал да излиза и да се среща с хора извън семейството, не говорел и не се усмихвал, станал мълчалив и често се разстройвал. Двамата ищци страдали от нарушения в съня и апетита. Твърдят, че ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си, като болката им никога нямало да отшуми.

Моралните им страдания били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот.

Сочат, че към момента на процесното ПТП за лекия автомобил, в който е пътувал синът им, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД.

Твърди се, ищците са изпълнили изискването на чл.380 от КЗ, като на 02.09.2021 г.са отправили молба-претенция до застрахователя - ответника по делото, с искане да им бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Твърдят, че в законоустановения срок застрахователят не е определил и не изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, поради което, на основание чл.429, ал.3 КЗ, върху претендираното обезщетение се дължи и законна лихва до 4 окончателното му заплащане.

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил като неоснователни предявените искове с писмен отговор в законовия срок. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП, както и настъпването на процесното ПТП. Изложени са твърдения, че липсва законова презумпция, съгласно която на ищците да се дължи обезщетение за неимуществени вреди единствено поради смъртта на техния син. В тази връзка се оспорва, че между ищците и техния син са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие. Оспорва се и твърдението на ищците, че били претърпели сочените от тях болки и страдания. Твърди се, че размерът на предявените претенции е прекомерен и не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика. Заявява се, че вредите от смъртта на близък родственик са изключително тежки, но не могат да бъдат репарирани с парично обезщетение. Оспорва се и твърдението на ищците, че вина за смъртта на техния син носи водачът Д. Н. С. При условията на алтернативност е заявено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било оборудвано. Акцесорните претенции за лихва за забава са оспорени по отношение на началната дата от която се претендират, с позовававане на разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, като се твърди, че лихва за забава би се дължала от 27.09.2021 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично исковете за неимуществени вреди – до размера от по 135 000 лв за всека от ищците, която сума съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на всеки от ищците. Съдът е приел, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия. Законна лихва върху обезщетенията е присъдена от 02.09.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя. В останалата част – над уважените до предявените размери, исковете са отхвърлени.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника – в частта, 5 с която въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки от двамата въззиваеми-ищци обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, над сумата от 80 000 лв за всеки до присъдения размер от 135 000 лв, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 02.09.2021 г. Решението е обжалвано и от ищците с насрещна въззивна жалба, в отхвърлителната му част – над присъдения на всеки от ищците рацмер от обезщетението – 135 000 лв, до предявения размер от по 200 000 лв за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2021 г. Ето защо спорът е висящ само в тези обжалавни части, а в частта, с която ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв, ведно със законна лихва върху тази сума, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

Разпечатката съдържа 37 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0f6c636-68e5-4bdd-8d65-48241477dedc