Определение № 218 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500100 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., против Разпореждане № 31025 от 07.12.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 16998/2023 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. М. Г., ЕГН **********, за следните суми: 1460,35 леваглавница; 364,04 лв.- договорна лихва; 437,42 лв.- законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно, поставено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Искането до въззивния съд е за неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по чл.410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М. М. Г., ЕГН **********, за вземания в размер от 1460,35 лева-главница; 364,04 лв.1 договорна лихва, 437,42 лв.- обезщетение за забава, произтичащи от сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД на 29.06.2020г. договор за паричен заем № 5618936, вземанията по който договор били прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания от 02.07.2021г.

С уточнителна молба от 15.05.2023г. заявителят е посочил, че от страна на длъжника е имало частично изпълнение на договорните задължения, като е платил сума в общ размер от 141,32 лева.

Районен съд - Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, тъй като е приел, че договор за паричен заем № 5618936/29.06.2020г. е недействителен, съгл.чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Действително нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем между М. М. Г., ЕГН ********** и „Вива кредит“ ООД , като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за прехвърляне на вземания. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи.

Съгласно клаузите на договора за заем заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 1500 лв. за срок от 60 седмици, която последният се е задължил да върне на 30 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент на заема- 40,32% и годишен процент на разходите- 49,37%. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено заплащане от заемателя на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 943,50 лв., която е била включена в размера на погасителните вноски, като общият размер на всички плащания по договора с посочената такса възлиза на 2830,80 лв. В чл.4 от договора е уговорена задължение на заемателя да предостави обезпечение, при неизпълнението на което е предвидено заплащане на неустойка в размер на 628,80 лв., включена в погасителните вноски, при което общият размер на плащанията по договора става 3459,60 лв. С оглед на срока на заема и уговорената лихва се налага изводът, че така поетите допълнителни задължения за заплащане на такса за експресно разглеждане и на неустойка не са били взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, посочен в договора за заем. Уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите по заема е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира такси за действия, свързани с усвояване на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК 2 когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на разходите.

Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения, доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на такса и неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговорените такса за експресно разглеждане на документите и неустойка не са били включени в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането им са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

От изложеното дотук се налага изводът, че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият да е нищожен.

Основателна се намира обаче частната жалба с оглед правната последица на чл.22 от ЗПК при констатации за неравноправен характер на клаузи по договора за паричен заем, за дължимост само на чистата стойност по кредита. Последният в първоначалният си размер възлиза на сумата от 1500 лева, като независимо от описанието на заявителя в уточнителната молба на плащанията от страна на длъжника в общ размер от 141,32 лева за какви видове главно и акцесорни вземания да са отнесени, то всичките извършени от длъжника плащания, следва да се отнесат за погасяване на главницата по договора за кредит. Поради това не е налице пречка това 3 изчисление да доведе до извода, че дължимата главница по договора за кредит възлиза в размер на сумата от 1358,68 лева. В този размер няма пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което частната жалба се намира за частично основателна и за посочения размер следва да се уважи заявлението по чл.410 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 31025/07.12.2023г. по ч.гр.д.№16998/ 20203г. по описа на Пловдивски районен съд-ХІХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК:

207172780 по чл.410 ГПК против М. М. Г., ЕГН **********, за сумата в размер на 1358,68 лева, претендирана главница по договор за паричен заем № 5618936/27.06.2020г., сключен с „Вива Кредит“ООД, ведно със законната лихва върху сумата начиная до датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД“ , ЕИК: 207172780 срещу длъжника М. М. Г., ЕГН **********, за сумата в размер на 1358,68 лева-главница по договор за паричен заем № 5618936/27.06.2020г., сключен с „Вива Кредит“ООД, ведно със законната лихва върху сумата начиная до датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31025/07.12.2023г. по ч.гр.д.

№16998/20203г. по описа на Пловдивски районен съд-ХІХ гр.с., в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4