Акт от 03.07.2023, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 428/03.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар

Антоанета Лазарова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №409/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №87 от 30.03.2023г., постановено по АНД №20221630201204/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №BG11032022/5800/P8-312/07.09.2022г. на Директора на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Ц.Д.К. от с.Лиляново на основание чл.179, ал.3а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1800 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Тольокова, го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, не се явява, като в писмено становище поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Маринова, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение, тъй като на 01.03.2022г. е установено, че водача е управлявал ППС рег.№Е4204МН без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата (ЗП). В мотивите си, въззивният съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи, като е отбелязал, че приложение не може да намери и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.

Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин се установява, че на 01.03.2022г., че касатора е управлявал ППС рег.№Е4204МН без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Това е така, тъй като както обосновано е приел в мотивите си въззивният съд, след анализ на надлежно събраните писмени и гласни доказателства, водача на ППС е имал задължение в посочения участък от пътя след заплащане на дължимата пътна такса. Неоснователно се поддържа, че не е установена самоличността на посочения за нарушител. Въззивният съд обосновано е посочил, че касатора му е връчен

АУАН и той не е направил възражение, че именно той е бил водач на ППС на посочената дата на извършване на нарушението. Видно от подаденото лично от него възражение вх.№94-00-187/22.03.2022г. (л.15 по делото), той е направил изявление, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата на извършване на извършване на нарушението е управлявал посоченото ППС.

Пълнотата изисква да се посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно, респективно правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено. Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност на касатора да участва в съдебно производство и да защитата правата си.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №87 от 30.03.2023г., постановено по АНД №20221630201204/2022г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Ц.Д.К. от с.Лиляново, ЕГН ********** да заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: