Решение № 117 от 01.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Д., 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20243200900092 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. С. Н., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Д., *** срещу „***““ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. С., ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: сумата от 120000 /сто и двадесет хиляди/ лева, претендирА. като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.10.2023г., около 22:40 часа в гр. Д., по бул. „***“ в посока за гр. В., малко след кръстовището с път II-97 по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Ф.Т.“ с ДКН ***, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 18.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 5516.64 лв. /пет хиляди петстотин и шестнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от крайната дата за произнасяне по претенцията – 27.01.2024г. до датата на предявяване на иска, сумата от 4953.14 лв. /четири хиляди деветстотин петдесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща 1 застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди /медицински изделия – ортопедия; потребителска такса; постелъчно бельо и лекарствени препарати/ ведно със законната лихва от предявяване на иска – 18.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 273.25 лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди считано от крайната дата за произнасяне по претенцията – 27.01.2024г. до датата на предявяване на иска.

В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 02.10.2023г. около 22:40 часа в гр. Д., по бул. „***“ в посока изхода за гр. В., малко след кръстовището с път II-97, където се намира базата на фирма „П.“ на ищеца А.

С. Н. са причинени телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на ляво бедро, счупване на лява бедрена кост, закрито, разкъсно-контузна рА. в челна област.

На 02.10.2023г. И.Е.И., управлявайки лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № *** в гр. Д., по бул. „***“ в посока изхода за гр. В. допуснал настъпване на произшествието и на возещия се като пътник в автомобила А. С. Н. били причинени имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че причината за произшествието се корени в субективните действия на водача на лекия автомобил, който допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

За събитието било образувано досъдебно производство № 731/2023г. по описа на 01 РУ Д. при ОД на МВР – Д.. По описа на Районна прокуратура – Д. била образувА. пр. пр. № 3806/2023г., производството по която не било приключило към датата на предявяване на исковете.

Непосредствено след настъпване на произшествието ищецът бил приет по спешност в отделение по ортопедия и травматология при „МБАЛ – Д.“ АД с оплаквания за болки в областта на лявото бедро и рА. в областта на челото.

При приемането му бил поставен на директна скелетна екстензия при туберозитас тибие синистра и строг постелен режим по гръб, назначена му била терапия. Наложила се консултация със специалист УНГ, който установил палпаторни крепитации на носни кости. Направена била консултация с кардиолог, който установил неспецифични реполяризирани промени. Поради 2 отказ от оперативно лечение в „МБАЛ – Д.“ АД и настояване на роднините, А.

С. Н. бил дехоспитализиран от отделението.

На 03.10.2023г. ищецът бил изписан от „МБАЛ – Д.“ АД и на 04.10.2023г. постъпил в МБАЛ „***“ ООД, където да му бъдат направени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долен крайник.

Пострадалият постъпил с придружаващи заболявания, изразяващи се в открита вътречерепна травма.

Назначени били изследвания и установена фрактура на тялото на лява бедрена кост, дислокация на фрагментите. След проведени изследвания и консултация със специалист вътрешни болести и анестезиолог, заключението било, че лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ и ищецът бил приет за оперативно лечение. Извършено било открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур от лекарски екип. Под спинална анестезия, щателно почистване на оперативното поле с достъп върху фрактурата се навлязло в дълбочина. Извършена била репозиция на същата и фиксация с 1 дълъг бедрен пирон – заключващ три винта и телен серклаж. Извършени били хомеостаза, иригация, обратен послоен шев, стерилна превръзка.

Състоянието на ищеца не се подобрило след изписването му от болничното заведение и се наложило на 27.11.2023г. отново да бъде приет за лечение в МБАЛ „***“ ООД заради последици от травмите на долния крайник. Повече от месец след първата операция ищецът чувствал болки и зачервяване в областта на част от остеосинтезните винтове. В деня на постъпването му в лечебното заведение А. Н. се придвижвал с две помощни средства. При прегледа се установило, че старият оперативен цикатрикс в областта на проксимално бедро е първично зараснал, като били налице и рентгенологични данни за репозиция и фиксация на бедрен пирон. Заради зачервяване и палпаторна болезненост в областта на проксималния винт, пострадалият А. Н. постъпил за планово остраняване на част от остеосинтезния материал. На 27.11.2023г. била извършена операцията чрез отстраняване от костта наимплантирани уреди от фемур. При спинална анестезия и щателно почистване на оперативното поле, и под Есмархов контрол по хода на стария оперативен цикатрикс опериращите проникнали в дълбочина, достигнали до заключващия винт на бедрения пирон, който бил 3 екстрахиран. РА.та била зашита и била поставена стерилна превръзка. На А.

Н. били дадени препоръки за спазване на двигателен режим, както и за физиотерапия и рехабилитация. На същия били назначени контролни прегледи.

Ищецът твърди, че здравословното му състояние продължава да е влошено, въпреки двата последователни приема в болнични заведения и направените му операции.

На 14.12.2023г. на ищеца бил извършен преглед от лекар – специалист УНГ, който се наложил, тъй като след настъпилото ПТП и направената корекция на носа след счупване, дишането през носа не се възстановило. При прегледа било установено изкривена лява носна преграда, а от дясно – хипертрофирала долна носна раковина. След прегледа А. Н. бил насочен за оперативно лечение.

На 15.01.2024г. ищецът бил прегледан във връзка с поведената му операция по повод счупването на бедрената кост в ляво. Поради първично зараснал оперативен цикатрикс при пострадалия се наблюдавали ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става. Към датата на прегледа ищецът се придвижвал с помощни средства и поради обективното му състояние била предписА. шоково ударно вълнова терапия с апарат STORZ MP450, която била проведена през м. март 2024г., а при последващ преглед на 28.04.2024г. били направени още две процедури през м. април.

Възстановителния период бил изключително бавен и мъчителен за ищеца. След изписването му от болничното заведение, същият се придвижвал трудно, тъй като изпитвал силни болки в таза и лявото бедро. Предвид своето състояние, ищецът разчитал изцяло на помощта на своите близки за всички свои ежедневни ангажименти.

Преживяното и получените вследствие на произшествието травми се отразили на психическото състояние на пострадалия, който не можел да се отърси от шока и чувството, че е можел да загуби живота си. Освен ежедневните болки, ищецът изпитвал и постоянно чувство на тревожност.

Пострадалият се притеснявал, че такъв тип травма може да повлияе на качеството му на живот и за в бъдеще.

Направените от ищеца разходи, свързани с лечението му, били в общ размер на 4953.14 лева.

4

Управлявания от виновния за произшествието водач лек автомобил бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество по силата на полица № ***, с начална дата на покритие 06.10.2022г. и крайна дата на покритие 05.10.2023г.

Пред ответното дружество била отправена застрахователна претенция, по която била образувА. щета № ***г., но застрахователната компания отказала изплащане на обезщетение в законоустановнеия срок по чл.496, ал.1 КЗ

Ищецът счита, че с оглед претърпените от него интензивни и продължителни физически и психически болки и страдания, както обстоятелството, че все още не е напълно възстановен, определеното и изплатено от ответника обезщетение за неимуществени вреди било несправедливо и предявява иск за допълнително обезщетение в размер на 120000 /сто и двадесет хиляди лева/.

Ищецът прави искания по доказателства, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който не оспорва наличието на полица № *** за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, ДКН ***, със срок на покритие от 66.10.2022г. до 05.10.2023г., както и предявяването на 27.10.2023г. на извънсъдебна претенция до застрахователя, по която е отказано плащане.

Оспорват се всички остА.ли твърдения, на които се основават исковете.

Водачът на автомобила нямал вина за катастрофата и не бил допуснал нарушения на правилата за движение. Не били ясни причините, довели до сблъсъка, а единствено удара на автомобила челно в дърво.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на ищеца, който пътувал в автомобила без правилно поставен предпазен колан и това довело до свободно движение на тялото му в купето на автомобила.

Претърпените от ищеца телесни увреждания били предотвратими, ако той бил с правилно поставен предпазен колан, който да задържи тялото му за седалката. Ако се установяло, че водачът е бил под въздействие на алкохол и/или наркотици, то се твърди, че ищецът е знаел за това и сам се е поставил в риск като се е качил в превозното средство. Приноса на ищеца за вредите 5 следвало да се определи на не по-малко от 60% и с този процент да се намали размер на обезщетение, при евентуално уважаване на исковете.

Приемането на ищеца в лечебно заведение на 27.11.2023г. било за планова операция за премахване на част от остеосинтезния материал, а не във връзка с настъпили усложнения. Ударната вълнова терапия била свързА. с рехабилитацията и не била болезнена. Оспорват се твърденията, че възстановителния период бил продължителен и оздравяването не било в пълен обем.

Оспорва се претенцията за имуществени вреди, тъй като ищецът бил с прекъснати здравноосигурителни права. Разходите за направените изследвания и проведеното лечение се поемали изцяло от бюджета на НЗОК, като било налице и частична, а в някои случаи и пълна реимбурсация за имплантите. При изпълнение на задълженията на ищеца към осигурителната система е нямало да се стигне до разходи за лечение и това водело до прекъсване на причинната връзка, тъй като тези разходи не били адекватна последица от деликта.

Претенцията за неимуществени вреди била прекомерно завишена и не отговаряла на вида и характера на получените травматични увреждания и критерия за справедливост.

В допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата молба и изразява становище за неоснователност на въведените от ответника възражения.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът заявява, че поддържа всички искания и възражения направени в отговора на исковата молба..

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.