Решение № 442 от 27.12.2019, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 284/2019
- Вид
- Решение № 442
- Подписан
- 27.12.2019
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА ВЛАДИМИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 316 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 170 · Закон за горите
- чл. 172, ал.1, т.7 · Закон за горите
- чл. 174, ал. 1, т. 6 · Закон за горите
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 222 , ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 , ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал.1 т. 2 пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1 , т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ № гр. Велинград, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 284 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 25 ГПК
Образувано е по предявени от М.И.Б., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Н.Р., вписана в АК - гр. Благоевград, Съдебен адрес:***, партер, против ДГС „Алабак“ гр.Велинград, с ЕИК: 2016195800160, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, бул. Съединение” № 125, представлявано от управителя си инж.Д.К., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 1/11.03.2019 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност- работник „горско стопанство“ и за осъждане на ответника да му заплати сума в брутен размер на 1200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода от 11.03.2019г. до 07.05.2019 г..
Ищецът Б. твърди, че работил по трудово правоотношение при ответното дружество, по силата на което заемал длъжността- работник „горско стопанство“, което било прекратено на 11.03.2019 г., на основание чл. 328 ал.1 т. 2 пр. 2 КТ, поради „съкращаване на щата“, със заповед № 1811.03.2019г. на директора на ТП ДГС „Алабак“ – Велинград. Излага, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставки за прекратяване на правоотношението по чл. 328, ал.1 т.
2 от КТ. Поддържа, че в заповедта липсват реквизити- няма посочено ЕГН, няма мотиви, не са посочени размерите на обезщетенията по чл. 224 , ал. 1 от КТ и по чл. 222 , ал. 1 от КТ, нямало посочено наименованието на предприятието, в което работи и кой е неговият работодател. Поддържа, че размерът на обезщетенията е задължителен и следва да бъде посочен, тъй като бил част от заповедта, която подлежала на самостоятелно оспорване, а сега му било ограничено правото на защита.
Твърди, че не е извършен подбор, който в случая бил задължителен, а ако такъв бил извършен, че е неправилен и незаконосъобразен, тъй като работодателят му не е взел на предвид стажа му, а той бил с най-дълъг стаж измежду останалите служители на същата длъжност. Излага, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като при извършване на оценката, не е взето предвид кой измежду оценяваните се справя по - добре и дали оценяването по този показател е извършено въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа.
Сочи, че той е единственият служител, който никога не е наказван, а другите имали наказания за нередности и неточности в работата си. Излага, че в ТП ДГС „ Алабак „ има определен брой участъци и е необходимо да има и съответни „работници горско стопанство“, като участъците не били намалели като брой, поради което твърди, че неправилно и тенденциозно е поискано съкращаване на щата, тъй като нямало намаляване обема на работа. Счита, че директорът е извършил злоупотреба при одобряване на Протокол № 4085 / 12.09.2018г. на комисия по извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ , с който е извършено оценяването и преценено кой да бъде уволнен. Поддържа, че неправилен бил подборът относно посочените в таблица за подбор, графа квалификация - образование и знания и умения. Твърди, че от протокола не ставало ясно как са определени „знания и умения“, кой е критерия за оценка, как се е стигнало до решение, че неговата оценка е 1, а на друг е 2 , кой какво образование и квалификация има или къде е заложен опитът и годините стаж в системата на горите. Излага, че от таблицата в графа ниво на изпълнение на възложената работа, не ставало ясно, какво се е случило и на какво основание е взета и поставена на него най-ниската оценка, как е съпоставено неговото изпълнение на работата с това на останалите участници в подбора, както и кой е избрал комисията и тази комисия притежава ли необходимите качества и квалификация, за да извърши подбора. Твърди, че в заповедта за съкращаване, не е ясно кой щат и на каква длъжност трябва да е лицето, на което да се прекрати трудовото правоотношение. Поддържа, че работодателят не е направил подбора измежду всички работници и служители, както и не е взел предвид неговата квалификация, стаж и факта, че няма нито едно нарушение до сега, стажът на останалите служители.
Излага, че не е установено от работодателя дали останалите участници в подбора са по-добри и дали обективно те са с по - висока квалификация. Твърди, че работодателя не е искал информация дали той попада в категорията на лица, ползващи се от закрила при уволнение съгласно чл. 333 от КТ, а е бил длъжен да стори това, тъй като се ползва със закрила по Наредба № 5 / 20.02.1987 год., а работодателят не се е съобразил с това обстоятелство. Твърди, че работодателят бил информиран за неговото заболяване, за което е представил съответна медицинска документация и въпреки това не се е съобразил с това обстоятелство и в нарушение на законодателството е прекратил незаконосъобразно правоотношението.
Поддържа, че няма съкращаване на щата, тъй като промяната в длъжностното разписание и в щата трябвало да се извършва от управителният съвет на ЮЦДП - Смолян по чл. 170 от ЗГ, а нямало данни дали е одобрено новото длъжностно разписание и кога. Счита, че обемът на работа е същият и затова и затова няма намаляване обема на работа и не е необходимо съкращаване на щата. Твърди, че не му е предложена друга работа, след като се налага съкращаване на щата, а той се ползва от защитата на Наредба № 5 / 20.02.1987 год., заради факта, че страда от исхимична болест на сърцето. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законовоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Държавно горско стопанство „Алабак”, с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата. Сочи, че с писмо вх. № 4001/05.09.2018г. Директорът на Южноцентрално Държавно предприятие гр.
Смолян е изпратил на Директорът на ТП ДГС „Алабак” решение на управителния съвет по протокол № 19/30.08.2018г. за закриване на три щата от длъжността „Работник горско стопанство”. Основанието, визирано в разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 2 пр. 2 от КТ - съкращение в щата, представлява намаляване, премахване за в бъдеще на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой служители. Излага, че при обикновен сравнителен анализ на двете щатни разписания се установявало, че от общо съществуващи 6 щатни бройки на длъжност „работник горско стопанство” са останали 3 щатни бройки, който факт обосновава извода за реално съкращение в щата. От съществуващите 6 бройки две са били незаети, поради което назначената комисия е трябвало да определи само един работник, който да бъде съкратен.
Твърди, че назначената комисия е отразила решението си писмено, като е съставила и подписала протокол за извършения подбор. Поддържа, че директорът на Южно централно държавно предприятие гр. Смолян има законова компетентност съгласно чл. 172, ал.1, т.7 от Закона за горите да утвърждава щатните разписания, а според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 6 от Закона за горите, Директорът на Териториалните поделения е работодател и е оправомощен да извършва подбор. Във връзка с утвърдено от Директора на Южноцентрално ДП Смолян ново щатно разписание за ТП ДГС „Алабак”, в сила от 03.09.2018г., с което се съкращават три от щатните бройки за „работник горско стопанство” Директорът на стопанството е издал заповед № 508/10.09.2018г, с която е назначил комисия, която да извърши процедурата по подбора, съобразно критериите - квалификация, предвид наличието на образование, знания и умения за изпълнение на възложената работа, придобити при изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика по време на стажа по специалността и ниво на изпълнение на възложената работа -срочно, качествено и количествено, като състави и подпише протокол за извършения подбор. Комисията е представила в срока, определен в заповедта, протокол № 4085/12.09.2019г. с предложение -поименно и мотивирано, за намаляване броя на работниците в съответствие с новите изисквания на утвърдено щатно разписание. За да извърши дейността си, комисията е разгледала трудовите досиета на всички, заемащи към момента длъжността „работник горско стопанство” и ги е оценила съобразно заложените критерии, като е разгледала дипломите им, сравнила е образованието им, знания и умения за изпълнение на възложената работа, като е разполагала и със справка, изготвена от служител на длъжност „човешки ресурси” за образование и стаж на заеманата длъжност, а за да оцени нивото на изпълнение на възложената работа на комисията е разполагала с рапорти до Директора на ТП ДГС „Алабак” от преките ръководители на работниците, заемащи длъжностите „работник горско стопанство” за това кой как се справя с възложената му работа. Оспорва в заповедта да липсват реквизити, като поддържа, че единствено за заповедите за налагане на дисциплинарни наказания законодателят е определил императивно им съдържание в чл. 195 от КТ, като в случая изискването за необходимите реквизити е неотносимо. Оспорва твърдението на ищеца, че не му е предложена друга работа, като сочи, че към този момент е била свободна само една бройка за длъжността „техник горско стопанство- ТРО”, като изискванията за образование на заемането й не съответстват на притежаваната от ищеца степен на образование. Поддържа, че решението, с което щатна длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол, защото е въпрос на управленска целесъобразност, като при наличието на определени в КТ основания работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник поради съкращаване на щата. Признава, че ищецът е декларирал, че страда от исхемична болест на сърцето, вследствие на което работодателят с писмо изх. № 1091/21.02.2019г. го е уведомил да представи в ТП ДГС „АЛАБАК” документи, удостоверяващи заболяването му. Твърди, че е поискал и получил разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с М.И.Б. от Дирекция „инспекция по труда” гр. Пазарджик преди издаване на процесната заповед. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Ангажира доказателства. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът с доклада по делото е обявил за безспорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало на основание безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжност „работник горско стопанство“, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, със Заповед № 1/11.03.2019 г., считано от 12.03.2019 г.; работникът е декларирал пред работодателя и удостоверил по надлежния ред, че страда от исхемична болест на сърцето.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Ответника- работодател е следвало да установи пълно и главно, че надлежно е упражнил потестативно си право на уволнение, като след сключването на трудовия договор е извършено реално съкращаване на щат, спазени са законовите изисквания, свързани със задължението да извърши подбор, в случай, че заеманата от ищцата длъжност не е била единствена със същата трудова функция, както и че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 333 КТ.
Съгласно чл. 333, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително при съкращаване на щат, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал. 2 е задължен преди уволнението да се вземе мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Заболяването на ищеца исхемична болест на сърцето е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.
Разпечатката съдържа 22 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0f4a843-32ee-48bb-9738-ed5cb59454a6