Решение № 1397 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1397 14.04.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина

Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3314 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* против С.Н.Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 92, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на

05.10.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „Вива кредит” ООД бил сключен договор за паричен заем № ***, при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 600 лева, платима ведно с договорна лихва от 82,97 лева в срок до 14.06.2017 г., на 18 вноски.

Ответникът следвало в 3

– дневен срок да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Поради неизпълнение, била начислена неустойка от 247,14 лева. Тъй като заявил допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи, дължал такса в размер на 233,33 лева, както и такава за извънсъдебно събиране на просрочените задължения от 245 лева, съгл. чл. 12 от договора и тарифата към него. Платил 66 лева, с която били погасени част от вземанията.

С приложение № 1 от

01.06.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7403/28.07.2017 г. по ч.гр.д. № 11518/2017 г. по описа на ПРС, IV гр. състав, за следните суми: 570,85 лева – главница; 82,97 лева – договорна лихва за периода 19.10.2016 г. – 14.06.2017 г.; 233,41 лева – неустойка; 233,33 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на задълженията; 40,62 лева – обезщетение за забава за периода 14.06.2017 г. – 21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 26.07.2017 г. до погасяването.

Била връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Оспорва – легитимацията на ищеца, т.к. ответникът лично не бил уведомен за цесията; не ставало ясно как е формиран ГЛП; клаузата за неустойка била нищожна поради прекомерност, нарушаване на добрите нрави и принципа на справедливост в отношенията между страните; същото се отнасяло и за двете претенции за такси, които надвишавали с 1/3 размера на кредита; претенцията за разходи за събиране била нищожна и т.к. представлявала скрита прекомерна неустойка. Моли се за отхвърляне на исковете. Релевира се възражение относно разноските на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11518/2017 г. на ПРС, IV гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ПГК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл.

153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно - сключения договор за паричен заем от 05.10.2016 г., въз основа на който ответникът е получил сумата от 600 лева, като е извършил едно плащане в размер на 66 лева /вж. Определение по чл.

140 ГПК № 4854/30.04.2019 г. – л.98-99/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От договора за заем се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от 600 лева.

Договорът е реален /чл.240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на предаването й. Последното се установява от отразеното в чл.2, ал. 2 от договора /имащ характер на разписка/. Документът носи подпис за ответника, като не е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

Съобразно чл. 2, ал.1, т.3-8 от договора, заетата сума следвало да бъде върната на 18 вноски, всяка от по 52,19 лева, на посочени падежи, включваща главница, дог. лихва и такса за експресно разглеждане на документи. Упоменат е фиксиран годишен лихвен процент – 40,34 %, ГПР – 49,39 % и обща сума за връщане – 939,42 лева. Няма погасителен план и размер на възнаградителната лихва, както и разпределение на вноските по задължения.

От рамковия договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1/01.06.2017 г. към него /л.24-31, в което под № * фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и „АКПЗ“ ООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за заем. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 3, ал.1 от последния, за което е налице съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно чл. 2.4 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.

Прието е уведомително писмо за цесията /л.6/. Ответникът следва да се счита за уведомен с получаването му в хода на процеса, чрез исковата молба и приложенията към нея. Изходящото от упълномощения-цесионер /л.28/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение №

156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Не се споделя възражението в ОИМ, че уведомяването не може да се извърши чрез особен представител, както е в случая.

Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н.

И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.

В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземанията.

Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител /както е в случая/ и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.

- касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.

Предвид изложеното, ищецът е титуляр на вземанията, а ответникът е надлежно уведомен за цесията, като възраженията в обратна насока са неоснователни.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .

3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове, следи служебно.

„Вива кредит“

ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.