Решение № 129 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100502311 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби както следва:

І. Въззивна жалба от Н. СТ. АЛ. от гр. Варна срещу Решение № 261777/28.05.2021 год. по гр. дело № 7545/2020 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът Н.

СТ. АЛ. е осъден да заплати на М. Д. ЯНЧ. от гр. Варна, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за причинените му, вследствие настъпило на 19.10.2016 год., пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в търпени силни и продължителни физически и психични болки и страдания, вследствие контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, при удари от детайли на МПС, както и за търпените негативни психични преживявания, стрес и дискомфорт свързани с притеснение от евентуални вредни последици от ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 г. до окончателното и́ изплащане.

ІІ. Насрещна въззивна жалба от М. Д. ЯНЧ. от гр. Варна срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 3500 лева до претендираните 10 000 лева предявеният от него против Н. СТ. АЛ. от гр. Варна иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането му ответника да му заплати сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за причинените му, вследствие настъпило на 19.10.2016 г. пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени силни и продължителни физически и психични болки, и страдания, вследствие контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, при 1 удари от детайли на МПС, както и за търпените негативни психични преживявания, стрес и дискомфорт свързани с притеснение от евентуални вредни последици от ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата на ответника по иска Н. СТ. АЛ. от гр. Варна са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е необосновано завишен, като доказателствата относно вида и характера на твърдените да са причинени на ищеца неимуществени вреди са неправилно анализирани, съдът безкритично е възприел показанията на ангажираните от ищеца свидетели (негови синове), без да отчете противоречията в тях, както и противоречието им с други, събрани по делото доказателства.

Счита, че изнесените от ангажираните от ищеца двама свидетели факти относно претърпените от него физически и психически болки и страдания са силно преувеличени и неправилно съдът им е дал вяра.

Твърди се също, че неправилно е прието за неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като не е отчетено, че с оглед безспорно изяснения в хода на процеса механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие неправилно е прието, че от страна на ищеца липсва извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП, определящи правилата за движение на пешеходци до и на пътното платно. Не са съобразени нормите на чл. 97, ал. 3-6 ЗДвП, които уреждат хипотезата, когато изместването на превозното средство от платното за движение е невъзможно, какъвто е бил и процесният случай, след като водачът на авариралото МПС се е нуждаел от помощ, за да го измести от платното за движение, които норми в случая са били нарушени, каккто и нормите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, евентуално – присъдената сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде значитено намалена след отчитане и на съпричиняването от страна на ищеца за настъпването на вредите.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – ищец по предявения иск – М. Д. ЯНЧ. – оспорва подадената от ответника въззивна жалба, счита същата за неосноватнелна, а решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

Насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца срещу решението, в частта му, с която искът му за обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 3500 лева до претендираните 10 000 лева, е бланкетна – посочено е само, че определеният от съда размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е несправедливо, тъй като не компенсира приничените неимуществени вреди в пълна степен – нарушение на чл. 52 ЗЗД, като се настоява решението в обжалваната от ищеца част да се отмени и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер.

В писмен отговор насрещната страна Н. СТ. АЛ. – ответник по иска и по насрещната въззивна жалба, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от ищеца част - за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В съдебно заседание ответникът Н. СТ. АЛ., чрез процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание ищецът М. Д. ЯНЧ., лично и чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответника и поддържа подадената насрещна въззивна жалба.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.

2

В исковата си молба ищецът М.Д. Я. от гр. Варна е навел следните твърдения:

На 19.10.2016 г., около 15,00 часа в гр. Варна изчаквал на автобусна спирка на пл.

„Славейков“, в близост до ЖП гара Варна. На пътното платно се намирал аварирал товарен автомобил с peг. № *********** и водачът му Анд.Ян.Анд. се опитвал да го избута встрани от пътя, на безопасно място. Ищецът отишъл да му помогне и двамата започнали да избутват превозното средство извън платното за движение. Движели се в средната лента за движение. В това време към тях приближил управляван от ответника Н. СТ. АЛ. л. а. марка „Ауди“ модел „А6“ с peг. № В 2252 СВ. Н.А. управлявал автомобила с несъобразена скорост, като при преминаване от лявата в средната лента за движение блъснал с предната си дясна част задната лява част на авариралия товарен автомобил. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца били причинени следните увреждания: контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда; разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в описаните области. След инцидента бил транспортиран от екип на ЦСМП до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и приет за лечение в Първа коремна хирургия, където останал за времето от 19.10.2016 г. до 23.10.2016 г. Впоследствие, след изписването му от болницата, били провеждани и извънболнични терапии от медицински специалист до 08.01.2019 г. В резултат на причинените му наранявания и контузии ищецът е претърпял неимуществени вреди – физически болки, страдания, уплаха, стрес, притеснение и безпокойство от евентуални вредни последици за здравето му от причинените му в резултат на пътната злополука травми. Твърди още, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на ответника Н. СТ. АЛ., който при управлението на л. а. марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № В 2252 СВ, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което е настъпило и ПТП, от което на ищеца са причинени и описаните увреждания. За допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е било издадено и Наказателно постановление № 16-0819006108/14.11.2016 г. на Началника на група в сектор „ПП“ ОДМВР-Варна, в сила от 15.08.2017 г., с което на А. е било наложено наказание „глоба“, в размер на 200 лева.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на ответника Н. СТ. АЛ. да заплати на ищеца М. Д. ЯНЧ. сумата от 10 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от ответника на 19.10.2016 год. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в търпени физически и психични болки и страдания, вследствие контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, както и търпени негативни психични преживявания, стрес и дискомфорт, свързани с притеснение от евентуални вредни последици за здравето му от причинените му в резултат на пътната злополука травми, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 год. до окончателното и́ изплащане. Б

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. СТ. АЛ., оспорва иска; счита, че е недопустим. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Олимпик“.

Ищецът не е отправял към застрахователя писмена застрахователна претенция съгласно чл.

380 от КЗ. А според чл. 498 от КЗ увреденото лице може да предяви претенциията си за заплащане на зстрахователно обезщетение пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая не е налице нито една от горните хипотези, поради което и прекият иск против ответника-делинквент е процесуално недопустим. В евентуалност излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че липсва причинна връзка между поведението му и твърдените от ищеца увреждания. Счита, че от представените по делото документи и наведени твърдения за телесни увреждания на ищеца Я., се налага извода, че не са спазени установените нормативни правила при спиране 3 на МПС на платното за движение поради повреда. Сочи, че водачът на авариралия товарен автомобил не е изпълнил задължението си да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник, поставен не по-малко на 30 м от мястото на аварията, или по друг подходящ начин, така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите пътни превозни средства. Твърди, че Андонов не е изпълнил задължението си като водач на авариралото МПС да го измести незабавно на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение, като вместо това се е опитал да го измести до по-далечна точка. Твърди, че ищецът Я. не е бил участник в соченото пътнотранспортно произшествие, тъй като не е вписан в протокола за пострадали от ПТП лица. Твърди още, че ищецът е извършил нарушения на ЗДвП и установените правила за движение на пешеходците, предвидени в разпоредбите на чл. 108, 113, 114 и 115 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, налице е съпричиняване от страна на ищеца на вредоносня резултат, което е основание за намаляване на претендиранато обезщетение с над 60 на сто. Ответникът оспорва също на ищеца да са били причинени твърдените от последния увреждания, оспорва и твърденията относно характера и продължителността на оздравителния период. Счита също, че претендираното обезщетение необосновано завишено и не отговоря на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.