Решение № 5818 от 01.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5818 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110143075 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в качеството им на наследници на И. А. Г., за осъждането им да заплатят сумите за цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях, както следва:

- Срещу С. С. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу В. Д. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

1

- Срещу Е. Д. М. за 10/36 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 2138,95 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 351,38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 14,69 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 3,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу А. Г. В. за 3/36 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 641,68 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 105,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4,41 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;

- Срещу И. Г. Г. за 3/36 части от процесните задължения, представляващи сумите от: 641,68 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 105,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4,41 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 1,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на наследодателя на ответниците ответниците в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците, като наследници, са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.

София, общ. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в наследството, респ. съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените погоре части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подаден съвместен отговор ответниците А. Г. В. и И. Г. Г. оспорват предявените искове. Твърдят, че същите не са потребители на топлинна енергия и не са ползвали имота в процесния период. Оспорват реалното доставяне на топлинна енергия в имота и правилното й отчитане. Считат, че не са налице доказателства за 2 изправността на общи топломер. Правят възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания за срок от три години преди датата на подаване на исковата молба. Поради тези и останалите подробни съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срочно подаден съвместен отговор ответниците В. Д. М. и Е. Д. М. оспорват предявените искове. Считат, че същите са недопустими спрямо тях, тъй като не притежават процесуална легитимация да отговарят по тях. Сочат, че исковете не са насочени срещу наследник от четвърта степен, преди да бъде насочен към тях. Считат, че квотите от наследството не са изчислени правилно. За част от процесния период сочат, че третото лице К е придобило собствеността на имота. Оспорват исковете и по основание и размер. Сочат, че не са потребители на топлинна енергия, както и че ищецът не е представил доказателства ответниците да са приели наследството на своя наследодател, като оспорва това обстоятелство. Оспорват и наличието на право на собственост на имота в процесния период. Оспорва твърдението, че имотът е бил топлоснабден. Сочат, че нито техният наследодател Д. Д М., нито те, са живели в процесния имот. Считат, че по исковете следва да отговаря лицето, което е подало заявление – декларация за откриване на партида на негово име. Оспорват и начина на изчисляване на потребената топлинна енергия. Правят възражение за изтекъл период на погасителна давност на претендираните вземания. Считат, че не са настъпили предпоставките за присъждане на лихва за забава. Поради тези и останалите подробни съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД ангажира становище за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на лихва върху непогасено в срок възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и 3 заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че на 11.10.1991 г. И. А. Г. и И Г. придобили собствеността върху процесния имот /л. 270/. Тъй като в договора не е посочено съпрузите да са придобили собствеността в различни права, по силата на чл.

19, ал. 1 СК /отм./, същите са го придобили в режим на съпружеска имуществена общност.

Установява се, че след смъртта на И. А. Г., настъпила на 25.11.2022 г., последният оставил наследници по закон, както следва: И Г. – съпруга, както и низходящи на неговата сестра В А.а Г., а именно ответниците: А. Г. В. и И. Г. Г..