Определение № 191 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500211 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№12935/06.04.2026г. от И. Г. П. против Определение №783 от 20.03.2026г., постановено по гр.дело №178/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е върната подадената от него искова молба вх.№4635/03.11.2025г. по регистъра на Окръжен съдСмолян като недопустима, прекратено е производството по делото и е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят счита, че интерес от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, истинността на което твърдение се установява в края на процеса, а не в началото му и е въпрос по основателност на иска, а не по допустимостта му, при което и предвид твърдението му в исковата молба описаните в нея вреди, причинени му от Окръжен съд-Смолян по гр.дело №332/2025г. вече да са налице и да са довели до бавно съдопроизводство по казуса, то искът му да е допустим, противно на приетото с обжалваното в посочените части определение, за чиято отмяна претендира и за връщане на делото на друг първоинстанционен състав за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за допускане на правна помощ по делото.

1

Частната жалба е подадена по пощата с писмо изх.№112-302724/02.04.2026г. на МП, Затвора-Стара Загора в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – ищеца, срещу подлежащи на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.95,ал.5 от ГПК, определения за прекратяване на производството и за отказ за предоставяне на правна помощ, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Пред Окръжен съд-Смолян е подадена искова молба вх.

№4635/03.11.2025г. от И. Г. П., по която е образувано гр.дело №607/2025г.

Посредством нея е предявен против Окръжен съд-Смолян иск за заплащане на обезщетение от 30000лв. за неимуществени вреди, претърпени от нарушаване на правото по чл.6,пар.1 от КЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС на справедливо разглеждане на гр.дело №332/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян от независим и безпристрастен съд, тъй като в съдебно заседание на 28.10.2025г. съдията-докладчик отказал да допусне до разпит тримата поименно посочени от ищеца свидетели и отказал да открие производство по чл.193-чл.194 от ГПК за оспорване на представеното заключение на СМЕ и на цитирани в нея документи, както и отказал да допусне експертиза и разпит на свидетел във връзка с оспорването. С исковата молба е представена и молба за освобождаване от заплащането на държавна такса по производството и за предоставяне на правна помощ. С Определение №489 от 04.11.2025г. делото, на основание чл.7,ал.2 от ЗОДОВ, е изпратено на Окръжен съд-Кърджали, пред който е образувано гр.дело №363/2025г. Поради отстраняване на всички съдии от този съд от разглеждането на делото, с определение по ч.гр.дело №23/2026г. на Апелативен съд-Пловдив то е изпратено на Окръжен съдПловдив, пред който е образувано гр.дело №178/2026г. С Разпореждане №370 от 28.01.2026г. на ищеца са дадени указания по чл.129,ал.2 от ГПК за уточняване на конкретните действия/бездействия, от които твърди да е засегнато правото му на справедлив и безпристрастен процес, за посочване на претендираната сума в евро и за представяне на доказателства за внесена държавна такса от 613,55 евро или представяне на доказателства за здравословното състояние и декларация за имотно състояние в едноседмичен срок. В изпълнение на указанията от ищеца е подадено становище вх.

№5410/10.02.2026г., с което заявява, че не може да уточни исковата молба, тъй като не знае за коя от множеството подадени от него такива се касае и защото 2 все още няма назначен адвокат, който да го информира по въпроса.

Представил е декларация за материално и гражданско състояние, решение на ТЕЛК и заявление за предоставяне на правна помощ. С Разпореждане №582 от 11.02.2026г. съдът е дал повторно същите указания на ищеца, изпращайки му и копие от исковата молба. Със становище вх.№7452/25.02.2026г. ищецът е посочил, че правото му на справедлив и безпристрастен процес е нарушено вследствие отказите на съдията-докладчик по гр.дело №332/2025г. на Окръжен съд-Смолян в съдебно заседание на 28.10.2025г. да допусне до разпит трима поименно посочени свидетели, да отмени неадекватно извършената експертиза и да назначи нова, да провери достоверността на оспорените от него документи, цитирани от експертизата, по реда на чл.193194 от ГПК. Уточнил е размера на претендираното обезщетение на 26090,25 евро.

С обжалваното определение съдът е приел предявеният иск за недопустим, тъй като изложените от ищеца обстоятелства се отнасят до правилността на произнасянията по направени от него оспорвания и доказателствени искания по цитираното дело, които не подлежат на самостоятелно обжалване, а на контрол при оспорване на приключващия процеса съдебен акт, и не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго все още неприключило съдебно производство, каквото е това по цитираното дело, което при извършената служебна справка в ЕПЕП се установява след отвод да е изпратено на Окръжен съд-Пазарджик като първа инстанция и да е насрочено за 20.04.2026г. от 11,30 часа, са допуснати процесуални нарушения, които обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол по отношение на крайния акт, с който приключва съответното производство.

Поради недопустимостта на предявения иск и в хипотезата на чл.24,т.2,предл.3 от Закона за правната помощ, съдът е приел за неоснователно искането на ищеца за предоставяне на такава.

Настоящата инстанция намира, че претенции за обезщетяване на вреди, причинени от неправилни действия и бездействия при упражняване на правораздавателна дейност, вследствие на които е било нарушено правото на страната на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, на каквото нарушение в случая се основава предявеният иск, е допустимо да бъдат 3 предявени по общия ред на чл.49 от ЗЗД или специалния на чл.2в от ЗОДОВ, когато съответното съдебно производство, в рамките на което се твърди да са извършени нарушенията, е приключило окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, тъй като неправилните действия и бездействия по повод разглеждането на делото, като каквито в случая са наведени откази на съдията-докладчик в първоинстанционното производство да допусне поискани от ищеца доказателства, включително във връзка със заявени от него оспорвания, могат да бъдат поправени както от съда, който ги е извършил, така и в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност на постановения съдебен акт, с който производството пред него приключва, при обжалване на същия. Нарушението на правата на страната е последица от влезлият в сила съдебен акт, с който окончателно приключва производството.

При това положение до изчерпване на предоставените на страната процесуални възможности за поправяне на считаните за неправилни действия в рамките на инстанционния контрол за тяхната законосъобразност, за нея липсва правен интерес да ги атакува в отделно исково производство, както в случая, доколкото производството по делото, в което ищецът твърди да са допуснати, към настоящия момент е висящо пред първоинстанционния съд и не е приключило, както е установено при служебната проверка. До окончателното му приключване не би могло и страната да се счита увредена, за да претендира за парично обезщетение на вреди, поради което искът за такова е и преждевременно предявен. С оглед недопустимостта на предявения иск, е неоснователно, съгласно чл.24,т.2,предл.3 от Закона за правната помощ, и искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на първоинстанционното определение в обжалваните му части като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №783 от 20.03.2026г., постановено по гр.дело №178/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е върната подадената от И. Г. П. искова молба вх.№4635/03.11.2025г. по регистъра на Окръжен съд-Смолян като недопустима и е прекратено е 4 производството по делото.

Определението в тази му част подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №783 от 20.03.2026г., постановено по гр.дело №178/2026г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е оставено без уважение искането на И. Г. П. за предоставяне на правна помощ.

Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.95,ал.6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5