Решение № 4813 от 16.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 4813 гр. Пловдив 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14004 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл. 92 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Изи Финанс“ ЕООД против З.В.М., ЕГН: **********,*** за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1 250 лв.- главница на основание сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, сумата от 226,90 лв. - договорна лихва за периода 12.05.2017г-06.02.2018г., и сумата от 60 лв. - разходи за извънсъдебно събиране както и законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 8239/2018 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 681 лв.

- неустойка за периода 05.06.2017г.-01.04.2018г. по Договор за потребителски кредит от разстояние № ***.

Ищецът твърди, че на 12.04.2017г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние с № *** чрез сайта на дружеството, на адрес *** , като на същия електронен адрес са публикувани общите условия за предоставяне на кредита, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, попълване на въпросник и маркиране на поле „ Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. След одобрение на кандидата, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване , чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.*** Посочения от клиента електронен адрес е: *** . На посочения от клиента мобилен номер *** е проведен разговор със същия, който е записан, като така се потвърждава устно волята на страните. По този начин е сключен договора между страните. Ищецът е отпуснал кредит в размер на 1 250 лв. Тъй като договорът частично е за погасяване на задължения по предходен договор на ответника с № *** то част от предоставената в заем сума, а именно: сумата в размер на 218,24лв. е погасила задълженията по този кредит, а остатъкът в размер на 1 031,76 лв. е изтеглен от ответника касово на каса на „Изипей“ ЕАД . Връщането на предоставената в заем сума е уговорено, да се извърши чрез заплащане на 10 броя погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва за периода от 12.03.2017г. до 06.02.2018г.

Договорната лихва е уточнена в Договора, като уговореният годишен лихвен процент е 40,15%. Уговорено е и заплащане на неустойка при неизпълнение от страна на ответника на условията, предвидени в чл. 3 от договора, като договорената неустойка е в размер от 681 лв. В чл. 7 от договора страните са договорили и разходи за събиране на задължението в размер на 60 лв., които се формират от всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 10 лв. с падежни дати 15.05.2017 г. и 11.06.2017 г., като сумата е начислена след изтичане на 5 дневния доброволен срок за плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителна такса за неспазване на този срок и не може да надвишава 60 лв. Сочи се, че ответникът не изплаща в уговорения срок заетата сума, поради и което са му начислени разходи за събиране на вземането в размер на 60 лв. Кредитодателят многократно е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, като същите са безуспешни. Вследствие на което е депозирал пред Районен съд- Пловдив заявление по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 8239/2018г. И е издадена заповед за изпълнение. Поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника са дадени указания на заявителя да предяви искове за вземанията си, като това сочи да обуславя и правния му интерес. Моли се исковете да се уважат.

Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особен представител адв. Е.К.Г.-Г. е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани.

Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило императивните си задължения по чл. 18 от ЗПФУР и по – конкретно не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя, както и че е получил съгласието му за сключване на договора. Прави се възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави. Оспорва се да е налице съгласие за начисляване на такса гарант и съответно недължимост на тази такса. Оспорва се неустойката, като противоречаща на добрите нрави с оглед на условията, уговорени в договора, при неизпълнението на които се дължи заплащането й. Сочи се, че не е спазено императивното правило по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, като при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надхвърля законната лихва, като посочените в договора за кредит извънсъдебни разноски в размер на 60 лв. и неустойка в размер на 681 лв. представляват неправомерно, недължимо и обременяващо задължение на потребителя, върху които се претендира и лихва за забава. На основание така изложените съображения се моли исковете да се отхвърлят, като се уважи възражението за недействителност на договора за кредит на сочените в отговора основания. Моли да се обезсили и издадената заповед за изпълнение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е прието ч.гр.д. № 8239/ 2018 г., VІ-ти с-в по описа на ПРС , от което се установява, че на 06.02.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съответно са дадени указания за предявяване на иск, то се предявявал настоящият установителен иск.

В частта, в която вземанията по заповедта не съответстват на вземанията в настоящото производство е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 681 лв.

- неустойка за периода 05.06.2017г.-01.04.2018г. по Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, който е приет за съвместно разглеждане.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявените искове.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ и осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – договор за кредит № *** от 12.04.2017 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.

Видно от приетия като писмено доказателство договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сключен на 12.04.2017 г., същият е подписан чрез платформата „***“ с инициал „***“.С оглед оспорването на електронните документи от особения представител на ответника е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза. От приетото по делото заключение, което съдът кредитира изцяло, като обективно,компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е проведен разговор между лице, което се е представило като служител на Изи финанс и мъжки глас, представил се с трите имена и ЕГН на ответника. В разговора е пояснено на кредитополучателя, че преди превеждане на парите по Изипей се прави потвърждаване за сключване на договор за заем. Пояснено е, че с отпускане на заема в размер на 1250 лв. се погасява сума по друг договор за заем със същия кредитор с номер *** в размер от 218,24 лв., а остатъкът от предоставената в заем сума, а именно: сумата от 1031,76 лв. се превежда по каса на Изипей. Уточнен е срокът на връщане на сумата- 300 дни на 10 вноски до 06.02.2018 г. Уточнява се, че в случай, че не се представи обезпечение в 3 дневен срок, то сумата ще бъде в размер от 2157,90 лв. Разпечатан е от електронния носител и процесния договор за кредит и общи условия към него, подписани с горните инициали.

В приетия по делото като доказателство Договор за заем е уговорено, че заемната сума е в размер на 1250 лв., като с нея ще бъде погасено задължение по Договор № *** от 03.04.2017 г. в размер на 218,24 лв., включващо главница в размер от 202 лв., лихва -2,22 лв., такси – 14,02 лв. Уговорено е, че предоставената в заем сума от 1031,76 лв. следва да се върне в срок от 300 дни, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11 %, общо дължима сума по кредита – 1476,90 лв. и ГПР -48,30 %. Отразени са допусканите при определяне на ГПР. В чл. 3 от договора заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: банкова гаранция за сумата от 1476,90 лв. със срок на валидност 30 дни след крайни срок на плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да предоставят служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по други договор за паричен заем, сключен с Изи Финанс ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банки и финансови институции или ако имат – кредитната им история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство.

В договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 681 лв. на вноски от по 68,10 лв.

Прието са като доказателство и общи условия към договора за кредит, подписани с инициали „***“

Прието е като доказателство платежно нареждане, от което е видно, че ищецът е погасил задължение по договор за заем *** с потребител З.М. в размер на 218,64 лв.