Решение № 2257 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2257 гр. ......, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110140995 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. С. Д. срещу ...., ЕИК ......., и ......., искове за прогласяване нищожност на договори, както и осъдителен иск за връщане на платена сума, като първоначалн ос искова молба се претендира частично осъждане на ответника да върбе сумата в размер на 5лв., като частично предявено от сумата в размер на 252лв., като впоследствие искът за връщане е увеличен и се претендира изцяло сумата 252,00 лв.

Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. е сключен договор за паричен заем № ..... с ...., по силата на който му е предоставена сума 1 500,00 лв., при уговорени срок и вноски за погасяване, годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Твърди, че договорът противоречи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа в изискуемата яснота и пълнота всички задължителни реквизити, включително относно действителния годишен процент на разходите и общата цена на кредита, както и че чрез допълнителни плащания, предвидени извън представяните параметри на кредита, на практика се прикриват разходи, които следва да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен по чл.

22 ЗПК.

Ищецът твърди още, че във връзка с кредита е сключен договор за предоставяне на гаранция № ..... между него и ......., по силата на който е поел задължение да заплати възнаграждение за гаранция в размер на 252,00 лв., разсрочено във вноските. Поддържа, че този договор е нищожен като свързан с недействителен договор за кредит и като въвеждащ неравноправни, респективно заобикалящи закона уговорки, при които потребителят заплаща съществен разход, който не е надлежно включен в цената на кредита и в годишния процент на 1 разходите. Иска прогласяване нищожността на двата договора и осъждане на ....... да му върне сумата 252,00 лв. като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Ответниците оспорват исковете, като поддържат, че договорът за кредит е валидно сключен при спазване на законовите изисквания, че годишният процент на разходите е правилно посочен по договора, както и че договорът за гаранция представлява отделно правоотношение, което не следва да се включва в цената на кредита и не опорочава договора за кредит. Поддържат, че плащанията са извършени на договорно основание и не подлежат на връщане.

Предявени са установителни искове за прогласяване нищожност, респективно недействителност на договор за потребителски кредит и на свързания с него договор за предоставяне на гаранция, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на 252,00 лв., представляваща възнаграждение по договора за гаранция.

С доклда по делото и доклада за изменение на същия в тежест на ищеца е разпределено да установи наличието на облигационните отношения и качеството си на потребител, сключването на договора за кредит № ..... и на договора за предоставяне на гаранция № ....., както и извършеното плащане на претендираната сума и нейния размер, както и пороците, за които твърди.

В тежест на ответниците е да установят валидност и законосъобразност на договорите, включително че задължителните реквизити по ЗПК са посочени по начин ясен и разбираем, че годишният процент на разходите е изчислен и обявен съобразно закона с включване на всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с кредита, както и че плащането по договора за гаранция има годно основание и подлежи на задържане.

От събраните по делото доказателства, включително и с оглед съдържанието на доклада по чл. 140 и чл. 146 ГПК в изменената му част, съдът приема за безспорно, че между ищеца и .... е сключен договор за паричен заем № ..... от 04.08.2023 г., че между ищеца и ....... е сключен договор за предоставяне на гаранция № ..... от 04.08.2023 г., че ищецът има качеството потребител по смисъла на ЗПК, както и че е уговорено възнаграждение за гаранция в размер 252,00 лв.

По делото са приети писмени доказателства, сред които договор за паричен заем № ..... от 04.08.2023 г., от който се установява, че е предоставена сума 1 500,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 30,00 процента, погасителен срок в седмични вноски и посочен годишен процент на разходите 32,06 процента, както и обща дължима сума по кредита 1 548,00 лв. В договора са предвидени и правила относно начина на плащане и последователността на погасяване при недостатъчност на внесената сума.

Приет е и договор за предоставяне на гаранция № ..... от 04.08.2023 г., сключен между ....... и ищеца, по силата на който ....... се задължава като гарант да обезпечи задължението на 2 потребителя към кредитора, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение за гаранцията в общ размер 252,00 лв., разсрочено по погасителния план, като договорът предвижда също ред на погасяване и последици при забава.

По делото са приети и изисканите служебно справки и документи от НАП, Столична община и МВР, относими към исканията за установяване на имуществено и доходно състояние, като същите не променят спорния предмет по съществото на правоотношението, доколкото спорът се концентрира върху действителността на договорите и върху основанието за получената сума.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б. Б., което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на представените счетоводни данни и договорни параметри. От заключението се установява, че по договор за паричен заем № ...../04.08.2023 г. и по договор за предоставяне на гаранция № ...../04.08.2023 г. са постъпили плащания в общ размер 1 800,00 лв., разпределени по дати 17.08.2023 г., 18.09.2023 г., 29.09.2023 г., 10.10.2023 г. и 30.10.2023 г., като експертизата отразява и разпределението на всяко плащане към главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за гаранция. Експертизата установява, че с платените 1 800,00 лв. са погасени главница 1 500,00 лв., възнаградителна лихва 48,00 лв. и възнаграждение за гаранция 252,00 лв.

Съществен за спора е и изводът на експертизата относно годишния процент на разходите.

Вещото лице е посочило, че в договора е отразен ГПР 32,06 процента, изчислен на база разходите за възнаградителна лихва по кредита, но при включване на всички дължими суми по съвкупността от задължения, включително възнаграждението за гаранция, годишният процент на разходите по нормативната формула достига 415,20 процента, а при изчисление на база реално платените суми от кредитополучателя по договорното движение е посочен ГПР 223,58 процента. Експертизата сочи още, че общите разходи, които следва да направи заемателят за срока на договора, са 300,00 лв., което при срок 73 дни формира среден дневен разход 4,11 лв./ден.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит съдът съобразява, че ЗПК поставя императивни изисквания за съдържанието и прозрачността на договора, включително за посочването на годишния процент на разходите и общата цена на кредита, така че потребителят да може да прецени действителната икономическа тежест на поеманото задължение. Съгласно чл. 22 ЗПК, при липса на изискуеми реквизити и при несъответствие с предписанията на закона договорът е недействителен, като целта на тази уредба е защитата на потребителя чрез осуетяване на практики, които чрез формално представяне на параметри прикриват реални разходи.

В конкретния случай по делото безспорно се установява, че наред с възнаградителната лихва по кредита, за потребителя е възникнало задължение да заплати и възнаграждение за гаранция в размер 252,00 лв., което е уговорено по договор, сключен същата дата, във функционална връзка с кредита и при разсрочване във времевия хоризонт на изпълнението на кредитното задължение. От съдържанието на договорите и от счетоводното движение по 3 изпълнението им се установява, че това възнаграждение не е външен и случаен разход, а е част от икономическата цена на достъпа до кредита при конкретно предложената схема, тъй като именно чрез нея потребителят поема допълнителна парична тежест, свързана с обезпечаването на кредита.

Съдът приема, че при така установените факти възнаграждението за гаранция представлява разход, който потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и като такъв следва да бъде включен в общата цена на кредита и в годишния процент на разходите, доколкото по съществото си увеличава общото задължение на потребителя и влияе върху икономическата му преценка. Когато договорът за кредит посочва годишен процент на разходите 32,06 процента, но реалната ценова тежест по договорната конструкция, установена по безспорен начин чрез експертизата, води до стойности на годишния процент на разходите от порядъка на 223,58 процента при реалните плащания или 415,20 процента при включване на всички договорно дължими суми по нормативната формула, съдът намира, че изискването за вярно, ясно и разбираемо посочване на годишния процент на разходите не е изпълнено. Това несъответствие не е незначително и не може да се квалифицира като техническа неточност, защото променя съществено икономическия профил на кредита и поставя потребителя в положение да поеме задължение при прикрита реална цена. От друга страна самият ответник не оспорва при изчисляването на ГПР, че не е включил възнаграждението за гаранция, доколкото счита същото да не е разход по кредита.

Ето защо съдът приема, че договорът за потребителски кредит № ...../04.08.2023 г. е недействителен по чл. 22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са уредени императивно в закона и се свеждат до това потребителят да не дължи разходите по кредита, които законът обвързва с валидно и прозрачно договорено възнаграждение, а да дължи връщане на получената главница - кредитираната сума, която в случая е 1500 лв., доколкото тя е реално предоставена.

По иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция съдът отчита функционалната му връзка с недействителния договор за кредит, както и факта, че чрез този договор се въвежда разход, който при валидно развитие на кредитното правоотношение би следвало да бъде част от цената на кредита и да бъде включен в годишния процент на разходите. Когато чрез отделно правоотношение се договаря плащане, което по икономическо съдържание представлява цена на кредита, но остава извън оповестения годишен процент на разходите по договора за кредит, се създава конструкция, която не съответства на защитните цели на ЗПК и води до заобикаляне на императивните изисквания за прозрачност и информираност. Поради това съдът приема, че договорът за предоставяне на гаранция № ...../04.08.2023 г. е нищожен като противоречащ на закона, респективно като част от договорна схема, която опорочава информирания избор на потребителя и подменя действителната цена на кредита.

По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът приема, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено плащане на възнаграждение за гаранция в размер 252,00 лв., а при признатата недействителност на договора за кредит и нищожност на 4 договора за гаранция липсва годно основание ....... да задържи получената сума. Както и като последица от уважаванена главния иск, съобразно чл . 23 ЗПК, законът становява , че се дължи плащане единствено на крдитираната сума, поради което претенцията за връщане на 252,00 лв. е основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, съответно от 08.07.2024г. за сумата в размер на 5лв., а за остатъка до пълнияпредявен размер на иска 252лв., от датата на увеличение на иска - 18.12.2025г.