Решение № 686 от 23.05.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Варна, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110201254 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като с Решение № 385/29.03.22г. постановено по КАНД №501/22г. по описана АдмС-Варна е било отменено Решение №43/12.01.22г. по АНД №1470/21г. на РС-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Първоначалното съдебно производство е образувано по жалба на КР. КР. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Възраждане“, бл.55, вх.1, ет.9, ап.43, депозирана чрез процесуален представител -адв.М.И. П. - САК, срещу Наказателно постановление №21- 6252-000109/15.03.2021 год. на Началник група към ОДМВРВарна, отдел „Охранителна полиция“, с което: на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100/сто/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че административно-наказващия орган не е изследвал задълбочено и обективно всички обстоятелства, имащи пряко отношение към случая. В съставения АУАН, който бил връчен на възз. непосредствено при проверката се сочело, че същия виновно е нарушил чл.186, ал.7 от ЗДвП, който текст не предвиждал отнемане на свидетелството за правоуправление. Посоченият текст на разпоредбата на чл. 186, ал.7 от ЗДвП не вменявал извършване на нарушение, а сочел единствено характеристиките на фиша и начина на събиране на наложената по него глоба, като липсвали 1 доказателства, че наложената глоба е изпратена за събиране на публичен изпълнител.При издаване на посочения АУАН проверяващите органи не информирали възз. за законовата възможност, която предоставя разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и не са му предоставили възможност да заплати глобата по фиша, в рамките на законовото определено време- в срок до 2 часа, визирано в разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. На място, на лицето освен посочения АУАН не били връчвани други документи, вкл. не му била връчена ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 год. по описа на сектор ПП при ОДМВР-Варна за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление. Твърди се още, че ЗППАМ № 21-0819- 000356/28.02.2021 год. по описа на сектор ПП при ОДМВР-Варна за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление не е връчвана на възз., с оглед на което същият е бил лишен от възможността да разбере, че е лишен от правото да управлява МПС. Поради това се счита, че не е извършено нарушение на чл.150а от ЗДвП и се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, сочи че процесната ЗППАМ е връчена едва на 02.03.21г. и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Срещу възз.К.Ч. на 29.12.2020г. бил издаден фиш серия GT/424396, с който му била наложена глоба 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Същият влязъл в сила на 28.02.2021 г. и бил изпратен за събиране по принудителен ред към НАП.

На 28.02.2021 г., около 18:00 ч. в гр. Варна, възз. бил установен от органите на полицията да управлява л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В4035ВС собственост на майка му Йо. И. К., с наложено наказание глоба с фиш серия GT/424396 неплатена в срока за доброволно плащане. Поради горното било прието, че Ч. е нарушил чл. 186, ал.7 от ЗДвП и срещу него от мл. автоконтрольор Т.Т. бил съставен АУАН серия GA №339744/28.02.22г. В АУАН било вписано, че се иззема като доказателство СУМПС №284201871 и КТ №66722. Впоследствие на основание чл. 171, т.1, б. “д“ от ЗДвП полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, В.И. издала срещу възз.

2

ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 г. , с която на горното основание спрямо въззивника била приложена принудителна административна мярка и притежаваното от него СУМПС било временно отнето до заплащане на дължимата глоба.

На 01.03.2021 г., около 14:55 ч. в гр. Варна, на ул. “Братя Миладинови“ до №61, свидетелят С.М. и негов колега , двамата служители при ОД МВР Варна, спрели за проверка л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В4035ВС, собственост на о.К., управляван от въззивника К. Ч.. При извършената му проверка служителите на реда констатирали, че същият управлява превозното средство при наличие на наложената със ЗППАМ №21-0819-000356 от 28.02.2021 г. принудителна административна мярка. При тези констатации св.М. приел, че възз. е лишен от право да управлява МПС по административен ред и съставил спрямо него АУАН №592664 от 01.03.2021 г. за допуснато нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, в чиято обстоятелствена част отразил, че въззивникът е управлявал съответното МПС след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ №21- *** от 28.02.2021 г..

След извършената му проверка на 01.03.21г., в 18:50 ч. възз. заплатил дължимата глоба по фиш серия GT/424396. На 02.03.21г. му била връчена ЗППАМ №21- *** от 28.02.2021 г., от която възз. се информирал, че спрямо него е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д" - временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба по фиш серия GT/424396. Предвид обстоятелството, че глобата била платена от възз. на 01.03.21г. така наложената принудителна мярка била оспорена пред Административен съд – Варна. С влязъл в сила на 26.04.2021 г. съдебен акт, състав на АдмС-Варна отхвърлил жалбата на възз..

Междувременно, на 15.03.21г. АНО издал процесното НП, като възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Св.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по АНД №1470/21г. на ВРС и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.М. депозирани пред съдебния състав, тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 3 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на отдел /сектор/ Охранителна полиция при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника отдел в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е незаконосъобразно.

С НП отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че „ е управлявал МПС , след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред“. От фактическа страна му е повдигнато обвинение затова, че е управлявал МПС след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ №21- *** от 28.02.2021 г. по описа на Сектор "ПП" при ОД на МВР-Варна.

Отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл.150а от ЗДвП, който в редакцията си към момента на деянието предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и СУМПС на водача да е в срок на валидност, и да не е 4 временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За това деяние в редакцията на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП /в сила от 03.01.2018г./ е предвидено и съответно наказание. В контекста на горното следва да се посочи, че в НП не се излагат никакви факти относно обстоятелството дали водачът е бил правоспособен, дали е притежавал СУМПС или не, същото било ли му е отнето и на какво основание. От друга страна в приложената от АНО санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП / в редакцията й към момента на деянието/, предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. На следващо място в НП е цитирано, че ЗППАМ, видно от която, същата е издадена на основание чл. 171, ал.1, б.“Д“ от ЗДвП. Последната разпоредба гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. С Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС на РБ по к.д. № 11/2020 г. тази разпоредба е обявена за противоконституционна. На основание чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария, решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Решение по к. д. № № 11/2020 г. е обнародвано на 30.03.2021 г. и е в сила от 03.04.2021 г.Към 28.02.2021 г., когато е установено нарушението и е издадена процесната заповед е действала нормата на чл. 171, ал.1, б. “д“ от ЗДвП, поради което на основание чл.

151, ал.2 от Конституцията на РБългария издаденото решение на конституционния съд не е приложимо спрямо тази заповед.