Решение № 85 от 31.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр. Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200094 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А. П. А., ЕГН **********, адрес **********, е останал недоволен от наказателно постановление № 25-1253002239/15.08.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“- Хасково в ОДМВР-Хасково, с което за това, че на 18.06.2025г. в 16:04 часа, в с.Стамболийски, на улица без име в посока към центъра на селото управлява мотоциклет „**********“ без регистрационен номер, като мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че нарушението не е осъществено от субективна страна, не е преценена и маловажността на случая. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В с.з. жалбоподателят и упълномощен от него процесуален представител поддържа становището по жалбата си, излага мотиви за нарушения на процесуалните правила, за неустановеност на описаното нарушение и маловажност на същото, представя гласни доказателства чрез воден свидетел, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Сектор

„Пътна полиция“- Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Изпраща писмено становище по жалбата, с което моли да не 1 бъде уважена същата, като евентуално претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

Жалбоподателят А. П. А. е на *год., живущ в *****, притежаващ СУМПС от 1992г., като има придобити категории А, В М, АМ, С, DE, В, Ткт, D, BE, СЕ. До момента има наложени наказания с издадени наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП, както и издадени електронни фиша.

На 18.06.2025г. полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- св.И. Ч. и св.Ц. Б. изпълнявали служебните си задължения, като били изпратени по малките населени места в община Хасково, с цел превенция и разкриване на нарушения по ЗДвП. Същите били в *****, където правели обход из улиците на селото. Около 16,04ч. същите забелязали в една от пресечките в края на селото движещ се мотоциклет. Последвали го и със светлинен и звуков сигнал спрели същия за проверка.

При извършената такава установили, че водач на мотоциклета е настоящият жалбоподател А. П. А.- на 70г., а управляваният от него мотоциклет е „**********", който бил без поставена регистрационна табела. При поискване на документите установили, че мотоциклета не е регистриран, а водачът А. обяснил, че го управлявал рядко, когато ходел да храни животните си, които били в стопанска постройка извън селото.

За констатираното нарушение, на жалб.А. бил съставен АУАН № GA4217108 от 18.06.2025г., в който били описано, че като водач управлява нерегистриран по надлежния ред мотоциклет „**********“, а като нарушена била описана нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и от нарушителя, който не посочил възражения. Препис от същия бил връчен на водача А. същия ден.

Преписката била изпратена на Районна прокуратура- Хасково, по който прокурорът се е произнесъл с Постановление от 11.08.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство, като приел, че случаят не осъществява състава на престъпление от общ характер и изпратил материалите на адм.наказващия орган.

Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било издадено предметното на делото Наказателно постановление №25-1253002239/15.08.2025г. на Началник Сектор „Пътна полиция“- Хасково в ОДМВР-Хасково, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача А. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Наказателното постановление било връчено на жалб.Вълканов на 20.01.2026г.

– видно от приложената писмена справка, а жалбата против същото е получена в адм.-наказващия орган на 22.01.2026г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, с изключение на присъствието само на един свидетел. Съобразно 2 съдебната практика по тези въпроси обаче, така описаното нарушение не е съществено и не влияе върху законосъобразността на проведената адм.наказателна процедура и не накърнява правата на нарушителя.

Като цяло при издаването на АУАН и на НП правилно е описано нарушението, не са допуснати съществени разминавания или допуснати възможности за объркване или неразбиране на нарушението.

По отношение на мястото на извършване на описаното нарушение, съдът не намира неясноти или съмнения, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета си в населено място. Показанията на свидетеля Х. А.а- съседка на жалб.А. са в тази насока, но следва да се посочи също така, че св.А.а заявява, че полицейските служители са спрели съседа й в края на селото, „на 4-5 метра от асфалта“. Показанията на полицейските служители са категорични, че жалбоподателят е бил спрян в чертите на селото, върху улица, около която има постройки и къщи. В случая няма данни или обективни доказателства, които да сочат, че жалб.А. е управлявал въпросния мотоциклет извън чертите на селото или по път, който не е отворен за обществено ползване. В тази връзка съдът не намира допуснати нарушения при установяване на фактическата обстановка.

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200лв. до 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че административно-наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата съдебна инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си водача А. да е осъществил формално състава на адм.нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - на 18.06.2025г. в *****, е управлявал МПС – мотоциклет „***“, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае за управление на мотоциклет от водач с дългогодишен опит, притежаващ право да управлява множество категории МПС. Наред с това, водачът е заварен да управлява мотоциклета в края на селото, където се очаква да няма интензивно движение, което прави и обществената опасност на деянието по-ниска.

Бяха представени данни чрез показанията на св.Х. А.а за причините жалбоподателят да управлява мотоциклета същия ден – а именно отивайки извън селото по черен път, до стопански постройки, в които гледа животни.

Следва да се отбележат и показанията на разпитания като свидетел полицейски служител Ч., който заявява, че още на място по време на проверката водачът А. е споделил, че рядко управлява този мотоциклетпонякога, когато ходел да храни животните.

Следва да се отбележи също, че жалб.А. е спрял веднага след подаването на сигнал от служителите на КАТ, а не се е опитвал да избяга или да се скрие, 3 което предвид мястото- в края на селото, както и описаната като полуразрушена пътна настилка, не е представлявало особена трудност или сложност да се укрие от полицейския автомобил.

Така описаните обстоятелства са показател за по-ниска обществена опасност на самото нарушение, като следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди, не са налице данни за подавани жалби и оплаквания срещу водача А. в тази насока. Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административнонаказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на 4 наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.