Решение № 2942 от 26.09.2024, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2942

Стара Загора, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН ГЕОРГИЕВ СУТРОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20247240600518 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление: гр. Софияq чрез гл. юрисконсулт С. С. против Решение № 29 от 11.04.2024 г. на РС- Раднево, постановено по АНД № 11/2024 г., с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 8477/18.12.2023 г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура", с което на П. А. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева на основание чл.53 ал.1 т.2 предл. второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл. второ от същия закон, извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, осъществено на 29.11.2023 г. в 11.28 ч на път ІІ-57 км.43+700, в посока [населено място] – [населено място], където и когато П. А. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. №[рег. номер], като е установено, че водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и на посочено формално основание. Касаторът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно - издадено от компетентен орган в съответствие с административнонаказателните процесуални правила и с приложимия материален закон. Наложената административна санкция е в предвиденият от Закона размер (чл. 53, ал. 1 от ЗП), за така установеното нарушение. Наказанието е определено и с оглед степента на обществената опасност на нарушението и с оглед целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателно постановление № 8477/18.12.2023 г. като правилно, обосновано и законосъобразно.

По делото е постъпила и частна касационна жалба на П. А. А. против определение № 51 от 14.05.2024 година , постановено по същото дело с твърдения, че определението е неправилно. Релевира доводи, че присъдените му разноски са постановени в нарушение на закона и не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба .

Ответникът по касационната жалба П. А. А. оспорва касационната жалба, като твърди, че решението на Радневския районен съд е постановено при правилно приложение на материални закон

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди наведените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура“ против Решение №29/11.04.2024г, постановено по АНД №11/24г по описа на РС Раднево, с което е отменено Наказателно постановление №8477/18.12.2024г на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при Агенция пътна инфраструктура с наложена на ответника по касацията административно наказание „ глоба“от 4000 лв, Наказателно постановление е издадено на основание чл.53 ал.1 т.2 предл второ от Закона за пътищата за нарушение на чл.26 ал.2 т.1, буква „а“ предл второ от същия закон, извършено чрез движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, осъществено на П. А. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. №[рег. номер], като е установено, че водачът извършва превоз на фракция.

Обстоятелствата, определящи съществуване на задължението за превозване на фракцията след издадено Разрешително по силата на чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата, са следните: при измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №[рег. номер] и ролетка №1308/18/ /5м/ е измерено разстояние между осите от 1.36метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33.750тона при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 буква В от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС, като превишаването е с 14.750 тона. Съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 ППС е тежко. Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3 т.2 от Наредбата и съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл. първо от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с Разрешение /Разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

АНО е посочил, че водачът е могъл да провери и да се убеди дали параметрите на ППС не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата и при превишаване на нормите същото да бъде приведено в съответните норми, поради което е приел, че водачът е извършил нарушението, описано в АУАН виновно и в противоречие с чл.26 ал.2 т.1 буква А предл. второ от Закона за пътищата вр. с чл.7 ал.1 т.5 буква В, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 предл първо от Наредба №11/03.07.2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като е извършил превоз на товар по смисъла на §1 т.14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите, посочени в Раздел ІІ от Наредбата, водачът, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност. Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3 т.1 3 т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републикански път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН предвид степента на засягане на обществените отношения, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

За да отмени НП, съдът е приел, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на същия член било указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. .Прието, че съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Според съда предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед вида на превозвания товар нито разрешително, нито разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са факт във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативна забрана и несъответно на преследваната от закона цел. Според вида на превозвания товар, който без съмнение може да бъде "разглобен на части" (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.), без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), т. е., предпоставки за разрешаване на преминаването на процесното извънгабаритно – тежко, ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредбата. Прието е, че при управление от страна на А. на ППС по път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар - фракция, извънгабаритно – тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11/03.07.2001 г.) се нарушава забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. и че деянието съставлява административно нарушение с оглед обявяването му за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед на което е отменил НП като постановено като несъставомерно по повдигнатото административнонаказателно обвинение .

За да се даде отговор на материалноправния въпрос за правната квалификация на административното нарушение, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление, следва да се обсъди съставът на приложеното от АНО правно основание за налагане на административното наказание, а именно чл.53 от Закона за пътищата и посочената от съда административнонаказателна разпоредба на чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата.

В разпоредбата на чл.53 вр. с чл. 54 ал.2 предл. последно от Закона за пътищата са посочени две групи субекти на административнонаказателната отговорност, които могат да осъществяват състава на административното нарушение чрез различни форми на изпълнително деяние. Първата група са физическите лица, които се наказват с глоба, а втората група са юридическите лица, за които в чл.54 ал.2 предл. второ от Закона за пътищата е предвиден размер на имуществена санкция за нарушение на чл.53 от същия закон. Формите на административното нарушение са две групи. Първата група обхваща поведение, представляващо нарушаване на забраните, въведени с чл. 25, чл.26 ал.1 т.1 букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 или чл.41 от Закона за пътищата или това е извършване на описаните в тези норми поведение, въпреки липсата на разрешение или на условията, при които е допустимо да бъдат осъществявани. Разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС, представляващо специално ползване на пътя, без разрешение. Движението на тежки и извънгабаритни ППС е форма на специално ползване на пътищата, за която се изисква разрешение, независимо дали това поведение се извършва в изпълнение на търговска сделка „превоз на товари“, или не. Превоза на товари като търговска дейност, осъществявана от търговец по правна организационна форма / ЮЛ по ТЗ/ или от търговец поради занятие – едноличните търговци, не представлява специално ползване на пътищата, защото не съвпада по съдържание с дейностите, изрично изброени в чл.26 от Закона за пътищата, в това число и с предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване за придвижване на хора и товари. Разликата е между фактическо поведение, каквото е движението на тежко и извънгабаритно ППС, представляващо специално ползване на пътя, и правно /идеално/ поведение, каквото е търговската дейност по договорите за превоз. Движението на ППС, което е тежко и извънгабаритно с повече от 30% спрямо допустимите норми за маса и размери по Наредбата, е специално ползване на пътя – фактическо, реално, което се извършва след разрешение, а за неговото съществуване следи този, който привежда ППС в движение, като го управлява. Тезата на ответника по касацията относно субектите на забраната по чл.26 от Закона за пътищата, които поради това са субекти и на отговорността по чл.53 от същия закон, не намира подкрепа и от изричното изброяване в чл.26 от Закона за пътищата на забраненото поведение, което няма идентичност с правната и поради това идеална търговска дейност по сключване и изпълнение на договори за превоз на товари. Ограничителното прилагане на чл.26 и чл.53 от Закона за пътищата относно субектите на забраната и на административнонаказателната отговорност не намира правна опора нито чрез способа на граматичното, нито чрез способа на телеологичното тълкуване. На всяко лице е забранено да извършва движение на тежко ППС без разрешение, защото това е форма на специално ползване на пътищата. Втората форма на изпълнително деяние по чл.53 от Закона за пътищата е, че водачът на извънгабаритно и тежко ППС, който го привежда в движение може да бъде субект на отговорността по тази разпоредба. Тя е описана от законодателя чрез конкретно посочване на изпълнителното деяние и същото включва изрично и граматично ясно всяко лице, което извършва или нареди да бъдат извършени дейности, представляващи специално ползване на пътя – движение на извънгабаритни и тежки ППС, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно под тази конкретна форма на административно нарушение е подведено и описаното в НП поведение на водача по движение на тежко ППС.