Решение № 414 от 29.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Б., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20251810100501 по описа за 2025 година

С исковата молба от „А. Б.Б.“ ЕООД срещу М. Н. М. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумите предмет на Заповед № 128/29.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2446/2024 г. по описа на РС - Б.:

1.) главница в размер на 800,00 лв. по Договор за потребителски кредит № */24.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024 г.; 2.) договорна лихва в размер на 24,00 лв. за периода от 24.08.2022 г. до 23.09.2022 г.; 3.) мораторна лихва в размер на 235,84 лв. – за периода от 23.09.2022г. до 12.12.2024 г.

Ищецът твърди, че на 24.08.2022г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит със „С. - К.“ АД, по който усвоил главница от 800 лв.

Главницата следвало да се погаси до 23.09.2022 г. съгласно погасителен план.

Уговореният ГПР по кредита бил 42,58 %. Процесният договор бил сключен по електронен път по реда на ЗПФУР. Ответникът не погасил задълженията си на уговорения падеж. С договор за цесия от 22.03.2024 г. „С. - К.“ АД прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество. Длъжникът бил уведомен за цесията.

По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор. В заповедното производство е депозирал възражение, в което оспорва вземанията, като отрича между него и ищеца да съществуват каквито и да е договорни правоотношения.

1

В откритото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Ответникът се явява лично и заявява, че е платил изцяло сумите, които се претендират от него в настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

При съвкупната преценка на Договор за потребителски кредит № */23.08.2022 г., предоставен от разстояние под формата на кредитна линия, погасителен план към същия, стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация, общи условия и разпечатки от проведена комуникация от разстояние (л. 37-43 от делото), се установява, че ответникът и кредиторът „С.-К.‘ АД са сключили по реда на ЗПФУР процесния договор за кредит. Този факт се потвърждава и от извършеното плащане от кредитора, доказателство за което е Разписка № * от 24.08.2022г. Чрез извършеното плащане главницата по кредита е усвоена. Отделно от това, в хода на производството ответникът признава задълженията чрез конклудентни действия. Същият е извършил погашение по процесния договор в общ размер на 1059,84 лв., видно от Платежно нареждане УРН 115VB-0000061598 от 04.11.2025 г.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. се установява, че ищцовото дружество „А. Б.Б.“ ЕООД е придобил процесните вземания на „С. - К.“ АД към ответника М. Н. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение по договор за кредит между „С. - К.“ АД и ответника; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания;

4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземанията от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника. Доколкото неплащането на претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже, реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания.

Фактът на извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С плащането в размер на 1059,84 лв. едновременно са признати и погасени задълженията, предмет на издадената Заповед № 128/29.01.2025 г.

2 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2446/2024 г. по описа на РС – Б.. По – конкретно, плащането в хода на процеса покрива точно сбора от главницата в размер на 800,00 лв. по Договор за потребителски кредит № */24.08.2022г., договорната лихва в размер на 24,00 лв. за периода от 24.08.2022 г. до 23.09.2022 г.; 3.) мораторна лихва в размер на 235,84 лв. – за периода от 23.09.2022г. до 12.12.2024 г.

Предвид извършеното плащане, спорни факти между страните не са налице и не следва да се доказват, а предявените искове следва да се отхвърлят, поради погасяване на задълженията в хода на висящото производство.

Независимо от липсата на релевирано възражение, съдът има задължение служебно да следи относно евентуалното наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нарушаване на императивни законови норми.

В конкретния случай като условие за сключване на договора е предвидено осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок – банкова гаранция или поръчител (чл. 1, т. 11 и чл. 19 от договора). При неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, съгл. чл. 29 от договора се дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. Уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите си функции и представлява допълнително, скрито възнаграждение, което е изначално уговорено, включено е предварително към погасителните вноски по погасителен план, а в същото време не е съобразено в посочения ГПР. Отделно от това, ГПР е посочен по противоречив, неясен и подвеждащ начин – в индивидуалния договор за потребителски кредит ГПР е посочен като 0 %, а в погасителния план е посочен ГПР при промоционални условия - 42,58 %. По описания начин се нарушава императивна разпоредба - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т. к.

ГПР е посочен формално, но не е действителният такъв.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК нормативно въвежда като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определение в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Поради изложеното, ГПР е некоректно посочен в процесния договор, което влече като последица недействителността на същия на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В заключение процесният договор е недействителен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК по него ответникът потребител дължи връщане единствено на чистата стойност, но не и на каквито и да било лихви и/или други разходи по кредита. Чистата стойност по кредита в случая е погасена. Изложеното е допълнително основание исковете да бъдат отхвърлени.

По разноските

Ответникът, макар да е извършил погасяване в хода на процеса, респ. да е признал вземанията, е дал повод за завеждане и на заповедното производство (като не е погасил главницата на уговорения падеж), и на исковото производство (като е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение). Затова макар исковете да подлежат на отхвърляне, ответникът следва да понесе разноските и в настоящото исково производство, и в заповедното производство.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 104,78 лв. (сто и четири лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 54,78 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 197,12 лв. (сто деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 97,12 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнагараждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А. Б.Б.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, срещу М. Н. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.С.“ № *, за признаване за установено, че М. Н. М. с ЕГН: ********** дължи на „А. Б.Б.“ ЕООД сумите, предмет на Заповед № 128/29.01.2025 г. за изпълнение на 4 парично задължение по ч. гр. д. № 2446/2024 г. по описа на РС - Б.: 1.) главница в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева) по Договор за потребителски кредит № */24.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024 г.; 2.) договорна лихва в размер на 24,00 лв. (двадесет и четири лева) за периода от 24.08.2022 г. до 23.09.2022 г.; 3.) мораторна лихва в размер н а 235,84 лв. (двеста тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) – за периода от 23.09.2022г. до 12.12.2024 г.

ОСЪЖДА по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК М. Н. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.С.“ № *, да заплати на „А. Б.Б.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, сумата от общо 104,78 лв. (сто и четири лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 54,78 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 197,12 лв. (сто деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 97,12 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнагараждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5