Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4367 от 04.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14382/2021
Вид
Решение № 4367
Подписан
04.08.2023
В сила
04.08.2023
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4367 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100514382 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20179979 от 01.09.2021г., постановено по гр.дело №1973/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е признато за установено, ч е К. М. Т., с ЕГН **********, не дължи на „Н.Б. за П.П.“, с БУЛСТАТ ****, сумите, за които е издаден изпълнителен лист по НОХД №37/2005г. на РС – гр.Пловдив и изпълнителен лист по НОХД №4988/2009г. на РС – гр.Пловдив, и за които е образувано изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, а именно: неолихвяема сума от 414.95 лв. и 229 лв. разноски по изпълнителното дело. С решението е осъдено „Н.Б. за П.П.“, БУЛСТАТ ****, да заплати на К. М. Т., с ЕГН **********, сумата от 50 лв., разноски по делото. С решението е осъдено „Н.Б. за П.П.“, БУЛСТАТ ****, да заплати на адв.В. Й. сумата от 300 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Н.Б. за П.П.“ , с БУЛСТАТ ****, представлявано от председателя Наталия Илиева, с която се обжалва изцяло решението на СРС, като са инвокирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни аргументи за недопустимост на предявения отрицателен установителен и с к поради липса на активна процесуална легитимация и липсата на правен интерес за ищцата.

Поддържа се, че от данните от приложеното изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, се установява, че е образувано на основание изпълнителен лист по НОХД №37/2005г. на 1

РС – гр.Пловдив и изпълнителен лист по НОХД №4988/2009г. на РС – гр.Пловдив, с които М.А.М. е осъден да заплати на „Н.Б. за П.П.“ суми за разноски, като в хода на изпълнителното дело длъжникът - М.А.М. е починал на 27.11.2018г. и ищцата в качеството й на наследник по закон на М.А.М. е била конституирана като длъжник по изпълнението. Сочи се, че ищцата е приложила по изпълнителното дело вписан отказ от наследството на наследодателя си - М.А.М., поради което съдебният изпълнител е прекратил образуваното изпълнително дело спрямо нея, тъй като няма качеството наследник по отношение на починалия длъжник - М.А.М., съответно липсва основание в закона да отговаря за задълженията, които се водят на името на този наследодател. В тази връзка се твърди, че ищцата не притежава процесуална легитимация да предявява иск срещу „Н.Б. за П.П.“ за установяване несъществуването на вземания, за които като длъжник е записан нейният наследодател. Относно предявения иск за недължимост на суми за разноски по изпълнителното дело се сочи, че „Н.Б. за П.П.“ не е титуляр на вземанията за разноски по изпълнението, същите не са направени от „Н.Б. за П.П.“, съответно не се претендират от „Н.Б. за П.П.“, не са предмет на представените изпълнителни листове, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване по отношение на „Н.Б. за П.П.“ на недължимост на сумите за разноски по изпълнителното дело. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и д а прекрати производството по делото или в случай, че съдът прецени, че обжалваното решение е постановено по допустим иск да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - К. М. Т., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, представя молба на 18.05.2023г., чрез процесуален представител адв.Н.Д., в която взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел за основателен предявения отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист по НОХД №37/2005г. на РС – гр.Пловдив и изпълнителен лист по НОХД №4988/2009г. на РС – гр.Пловдив, по отношение на титуляра на вземанията по изпълнителните листове – ответника по делото. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от К. М. Т., с ЕГН **********, срещу „Н.Б. за П.П.“ , с БУЛСТАТ **** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист по НОХД №37/2005г. на РС – гр.Пловдив и изпълнителен лист по НОХД №4988/2009г. на РС – гр.Пловдив, въз основа на които е образувано изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, което е било прекратено с постановление от 30.01.2020г. спрямо конституираната като длъжник - К.

М. Т. на мястото на първоначалния длъжник - М.А.М., починал на 27.11.2018г., в хода на изпълнителното дело. Въззивният съд приема посочената правна квалификация отрицателен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК доколкото 2 от твърденията в исковата молба, а и от представените по делото доказателства, се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо.

Настоящият състав счита, че изложените оплаквания във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск са изцяло основателни поради следните съображения:

Процесуалната легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Процесуалната легитимация произтича от твърдяната материалноправна легитимация и е средство за нейната защита. Легитимирани страни в исковия процес са тези, чиито материални права са засегнати от правния спор. Правният спор се индивидуализира чрез спорното материално право, поради което надлежни страни в исковия процес са притежателят на материалното право и лицето, чийто права то засяга. В този смисъл липсва правен интерес от предявяване на иск от лице, което не е носител на материалните права, които предявява, тъй като в този случай решението няма да доведе до разрешаване на правния спор, именно такъв е конкретният случай. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013г. по тълк.д ело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай в исковата молба ищцата навежда твърдения, че в качеството на наследник по закон на М.А.М., длъжник по изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, който е починал в хода на изпълнителното дело, е била конституирана като длъжник, но е депозирала с молба пред съдебния изпълнител удостоверение на РС – гр.Пловдив, от което е видно, че е вписано в особената книга на съда под №682/2019г. отказ от наследството на наследодателя й, поради което не дължи суми по изпълнението. При тези твърдения е изведено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответника – титуляр на вземанията, предмет на изпълнителен лист по НОХД №37/2005г. на РС – гр.Пловдив и изпълнителен лист по НОХД №4988/2009г. на РС – гр.Пловдив, въз основа на които е образувано изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.

№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, че ищцата в качеството й на 3 наследник на длъжника - М.А.М., починал в хода на изпълнителното дело, не дължи суми по изпълнението поради отказ от наследството на наследодателя й.

От приложеното изпълнително дело №20179070400099 по описа на ЧСИ Иво Кр., с рег.№907 на КЧСИ, с район на действие ОС - гр.Пловдив, се установява, че ищцата - К. М. Т. е депозирала молба на 07.11.2019г., с която уведомява съдебният изпълнител, че е извършен отказ от наследството на наследодателя й - М.А.М., длъжник по изпълнението, починал на 27.11.2018г.. Към молбата се прилага удостоверение на РС – гр.Пловдив, от което е видно, че е вписано в особената книга на съда под №682/2019г. извършеният от К. М. Т. отказ от наследството на наследодателя й - М.А.М., починал на 27.11.2018г.. На основание постъпилата молба от К. М. Т., с приложеното към нея удостоверение от РС-гр.Пловдив съдебният изпълнител е приел, че липсва пасивна процесуална легитимация на лицето К. М. Т., поради което е постановил постановление от 30.01.2020г. за прекратяване на образуваното изпълнително дело спрямо конституираната като длъжник - К. М. Т. на мястото на първоначалния длъжник - М.А.М., починал на 27.11.2018г., в хода на изпълнителното дело.

Настоящият въззивен състав счита с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата търси защита като наследник на М.А.М., починал на 27.11.2018г. и с оглед данните за вписания отказ по чл.52 ЗН от наследството на същия наследодател, че ищцата - К. М. Т. не е процесуално легитимирана да предявява не само конкретния отрицателен установителен иск, но и какъвто и да било друг иск относно права и задължения, които се водят на името на този наследодател. Макар да е била призована към наследяване, с вписване на отказа от наследство по реда, указан чл.49 ЗН, ищцата - К. М. Т. е изгубила облагите и е освободена от тежестите на наследството н а М.А.М., починал на 27.11.2018г., т.е. следва да се приеме, че при вписан отказ п о чл.52 ЗН ищцата не е титуляр на актива и пасива от наследството на М.А.М..

Следователно следва да се приеме, че с вписване на валидно направения пред районния съдия от ищцата отказ от наследството на М.А.М., починал на 27.11.2018г. , настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Следователно се налага извода, че ищцата, която се е отказала от наследството на починалия й праводател - М.А.М. се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството.