Определение № 440 от 11.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500321 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Евроагроимпекс“ ЕООД, ЕИК 200241843, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балканджи Йово“ № 9, хотел Женева, чрез адв. Р. Т. от САК против Определение № 188/12.02.2024 год., постановено по в. гр. д. № 758/2023 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на „Евроагроимпекс“ ЕООД, ЕИК 200241843 за изменение на Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 758/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта за разноските, като неоснователно.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че ако се приемат за правилни мотивите на първоинстанционния съд, то въпросът за дължимостта на разноските в производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител зависи всякога от произнасяне по същество на съответната жалба. Твърди, че страните в изпълнителното производство нямат право на разноски в съдебното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, тъй като в случая се касае за проверка на действията на съдебния изпълнител, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не може да се ангажира и отговорността им за разноски във връзка с атакуването на съответните действия, респ. актовете на съда.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и 1 данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

С Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 758/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлена жалбата на „Евроагроимпекс“ ЕООД срещу постановление за разпределение на суми по изп. д. № 20218090400870 от 16.06.2023 г. на ЧСИ С. К., с което е разпределена сума в размер на 18 264.01 лв. на кредитора „Мейпълс“ ЕООД и е осъдил жалбоподателя да заплати на „Мейпълс“ ЕООД сумата в размер на 400 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от „Евроагроимпекс“ ЕООД,, чрез адв. Р. Т. от САК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 188/12.02.2024 год., постановено по в. гр. д. № 758/2023 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставено без уважение искането на „Евроагроимпекс“ ЕООД, ЕИК 200241843 за изменение на Решение № 579/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 758/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта за разноските, като неоснователно.

Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, а по естеството си образуваното по този ред производство е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. В него окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, като това не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно и макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, производството пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение (Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК), каквито са и аргументите по същество на жалбоподателя. В производството обаче по чл. 463 от ГПК окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване - арг. от чл. 278, ал. 2 ГПК, а не действа като контролно-отменителна инстанция (Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2021 г., ОСГТК). В т. см. приложима е разпоредбата на чл. 81 от ГПК, която с оглед императивния си характер повелява задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, да се произнесе и по сторените в процеса разноски.

При приключване на производството по жалба срещу извършеното от съдебния изпълнител разпределение страните имат право да претендират разноски, които следва да се разпределят съобразно изхода на спора, така както е приел първоинстанционния съд. И те следва да се разпределят по общото правило за отговорността за разноските (чл. 78 от ГПК), съобразени с особеностите на въззивното обжалване. Така е процедирал и първоинстанционният съд като разноски на ответникът по жалбата пред окръжния съд са присъдени с оглед нейната неоснователност.

2

По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба против обжалваното определение е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 188/12.02.2024 год., постановено по в. гр. д. № 758/2023 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3