Решение № 19788 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19788 гр. С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110102244 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 25434/28.01.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 83014/17.03.2026г. на СРС и Молба, вх. № 99189/30.03.2026г. на СРС, подадена от К. Н. Х. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД. С Определение № 13619/07.04.2026г. производството по делото е частично прекратено.

Ищцата К. Н. Х. чрез адв. В. Х. / адв. Д.С. е предявила срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата от 277,25 евро /542,26 лева/, начислена по Фактура № 162081***/30.01.2015г. във връзка с електроснабдяването по партида № 310206436*** с титуляр В.В.П. за недвижим имот – жилищна сграда в град С., ул. „***********“ № 12, както и законната лихва върху посочената сума за периода 12.02.2015г.-27.01.2026г., заявена от ищцата в размер от 336,16 евро /657,48 лева/.

Ищцата твърди, че е собственица на електроснабдената двуетажна жилищна сграда, находяща се в град С., ул. „***********“ № 12. По партидата за електроснабдяване, водена на името на майка ú В.В.П., починала на 06.01.2016г., с посочената фактура било начислено задължение, което, заедно с лихвите, било погасено по давност. Ответникът отказвал информация на ищцата за задълженията по партидата, съответно отказвал да прехвърли същата на нейно име при наличието на неплатени задължения. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. С.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД, редовно уведомен за исковата молба през ССЕВ – чл. 50, ал. 5 ГПК, чрез юрк. А.В. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 181317/08.06.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че по партидата на В.П. има неплатени задължения за главница 1

277,25 евро и 342,06 евро за лихва за периода 13.02.2015г.05.06.2026г. С Решение от 18.06.2018г. по гр.д. № 7003/2016г. на СРС било признато за установено, че наследодателката на ищцата дължи посочената сума. Тъй като ищцата не била подавала заявление за сключване на договор за продажба на електроенергия за процесния имот, дружеството нямало основание да ú предоставя данни. Наличието на неплатени задължения не било условие за прехвърляне на партидата, а само за възстановяване на електрозахранването. Също така според общите си условия ответникът можел да откаже да започне продажба на електроенергия поради наличието на просрочени задължения. Изтъква, че погасяването по давност на вземането води единствено до невъзможност за принудително изпълнение, но то продължава да съществува като дълг и естествено задължение, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени, като съдът приеме, че задължението продължава да съществува като естествено такова. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. В., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Съдът констатира, че предявените искове са частично недопустими поради следното:

Ищцата е предявила установителени искове за недължимост на всички начислени по партидата на наследодателката ú суми. Действително от 1997г. Х., тогава с фамилия П., е собственица на целия електроснабден имот, но родителите ú Н.П. и В.П. са ползвали същия по силата на учредено в тяхна полза вещно право на ползване, съответно са били потребители по облигационно отношение за доставка на електроенергия. Няма данни кога е починал Н.П., но при смъртта си съпругата му В.П. /Препис-извлечение от Акт за смърт № 10/06.01.2016г. на Столичната община – Район „Витоша“/ същата е вече вдовица. Видно от Фактура № 0162081***/30.01.2015г. и приложението към нея, както и от влязлото в сила Решение №І-127-65/18.06.2015г. по гр.д. № 7003/2015г. на СРС, І ГО, 127 състав, задълженията за процесните суми са възникнали приживе на В.П., т.е. те са част от нейното наследство. След смъртта ú същите са преминали към наследниците ú по закон – сина ú К.Н.П. и дъщеря ú К. Н. Х.. По делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, водещи до преминаване на наследството изцяло към Х. /отказ от наследство на К.П., продажба на наследство, др./. Поради това само половината от задължението е преминало към Х.. Другата му половина е задължение на К.П., като К. Х. не е легитимирана да предявява иск за недължимост на чуждо задължение – арг. 26, ал. 2 ГПК. Поради това предявените искове досежно 1/2 част от сумите са недопустими, исковата молба в тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – да бъде частично прекратено.

По отношение на другата половина от сумите исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

По отношение на заявените от ответника съображения относно действието на погасителната давност и в тази връзка съществуването на вземанията, следва да се има предвид, че фактическият състав на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора по отношение реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило определен от закона период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД, не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска 2 да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР 3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.-ІVг.о.

Действително, по аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата воля на длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно да откаже да изпълни. Това свое право той може да въведе и в образуван срещу му процес чрез възражение. След изтичането на давността няма законова пречка длъжникът, вместо да чака съответни активни действия на кредитора, срещу които да възрази, да предяви срещу своя кредитор иск да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо между двамата, че кредиторът му не може да претендира повече тези вземания от него. Затова и когато длъжникът предяви отрицателен установителен иск, основан на изтекла давност, той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да го търси от него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК изрично е посочено, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейна права. Всяка от двете страни разполага с правото на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Решаващият делото съдебен състав следва да тълкува изразената в исковата молба воля за разрешаване на съществуващия правен спор. Позовавайки се на давност, ищецът се домогва до установяване, че не дължи, но не защото не съществува задължение, а защото то е погасено по давност, т.е. да бъде констатирано, че в неговия патримониум е възникнало правото правомерно да отказва изпълнение, съответно кредиторът е загубил правото си на иск в материален смисъл (притезанието), т.е. той повече не може да иска от длъжника да плати, нито да се позовава на тези вземания в отношенията си с ищеца.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми. Във връзка с евентуалното им погасяване по давност ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране/прекъсване на погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят относно това, че по Фактура № 162081***/30.01.2015г. във връзка с електроснабдяването по партида № 310206436*** с титуляр В.В.П., починала на 06.01.2016г., за недвижим имот – жилищна сграда в град С., ул. „***********“ № 12, е начислена главница в размер на 277,25 евро /542,26 лева/, както и лихва за забава за периода 13.02.2015г.-05.06.2026г. в размер на 342,06 евро /669,01 лева/.

От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, които да обусловят прекъсване или спиране на давностните срокове за вземанията. От падежа на фактурата до датата на предявяване на исковата молба отдавна е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД /ТР 3/2011-2012-ОСГТК/, като вземанията за лихви също следва да се считат за погасени по давност, както с оглед обстоятелството, че и за тях е изтекла давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, така и на основание чл. 119 ЗЗД с оглед погасяване на вземанията за главница. Дори и да бъдат броени от влизане в сила на решението по гр.д. № 7003/2015г. на СРС – 24.09.2015г., давностните срокове също отдавна са изтекли, включително и ако се 3 приеме, че се касае за петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. За пълнота и във връзка с позоваването от страна на ищцата и на изтичане на абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД за вземанията, следва да се отбележи, че същото само по себе си е неоснователно.

Действително в обнародваните в ДВ, бр. 102 от 01.12.2020г., в сила от 02.06.2021г., изменения на ЗЗД бе прието, че с изтичане на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Факт е, че с §2 от ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020г., бе предвидено обратно действие на нормата, като за заварените случаи десетгодишният срок започва да се брои от датата, на която вземането е станало изискуемо.

С Решение № 4/20.04.2021г. по к.д. № 1/2021г. на Конституционния съд нормата на § 2 от ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр. 35 от 2021г., бе обявена за противоконституционна, поради което и на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България тя не следва да се прилага. Давността по чл. 112, ал. 1 ЗЗД започва да тече едва след влизане в сила на разпоредбата, т.е. от 02.06.2021г., и нито към датата на подаване на исковата молба, нито към момента на приключване на устните състезания по делото е била изтекла. В този смисъл е и практиката на съдилищата

– р.91/21.01.2022г.-в.гр.д.9831/2020г.-СГС-ГО-ІVБ, р.479/15.04.2022г.-в.гр.д.439/2022г.-ОС-Пловдив.