Решение № 2419 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2419 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100508840 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11916/06.07.2023 г. по гр.д. № 14921/2023 г. по описа на СРС, 157 състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ на Д. Г. Ч. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан с Присъда № 260062/17.12.2020 г. по НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, 26 състав, влязла в сила на 07.08.2021 г., изразяващи се в психически и физически дискомфорт притеснения, терзания, страх , че ще остане без работа, срам, влошено здраве и семейни проблеми, и сумата от 3000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва за периода от 07.08.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да плати сумата от 1340 лева – разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №203829/17.07.2023 г., подадена от Прокуратура на Република България, в която са изложени 1 съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като не били налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно претърпени имуществени и неимуществени вреди, за които по категоричен начин да била установена причинно – следствена връзка. Не било ясно какви са мотивите поради които било определено обезщетение в размер на 10000 лева. Не били обсъдени и в достатъчна степен направените от ответника възражения.

Следвало да се вземе предвид, че на ищцата била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като тази мярка не се била отразила на нейната неимуществена сфера, поради което не било и налице основание да бъде определено обезщетение от 10000 лева. Не били налагани и други мерки на процесуална принуда. Не било отчетено и обстоятелството, че ищцата била привлечена към наказателна отговорност на 16.03.2018 г., а на 06.06.2018 г. бил внесен обвинителен акт, т.е. досъдебната фаза приключила за срок от 3 месеца. Съдебното производство приключило на две инстанции в разумен срок. Неправилно районният съд приел, че повдигнатото обвинение било за тежко престъпление. Не била извършена преценка на обществената оценка преди повдигане на конкретното обвинение, както и не бил отчетен икономическия стандарт на живот в страната към момента на търпене на вредите, както и че самата оправдателна присъда дава морално обезщетение и компенсира до известна степен търпените страдания.

Поддържа, че определеното обезщетение е завишено, като не отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че решението е неправилно и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева, като прави възражение за прекомерност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде намалено определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх. № 216111/31.07.2023 г., подадена от Д. Г. Ч., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по 2 делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 14921/2023 г. по описа на СРС, 157 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че от май 2009 г. започнала работа в Агенция по заетостта, като със Заповед № 196/13.05.2009 г. била назначена на длъжност „Главен експерт“ в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Сердика, гр. София, отдел „Активна политика на пазара на труда“, Звено „Мониторинг на изпълнението на международни проекти и програми“.

Твърди, че със Заповед № 60/ 09.07.2010 г. на Директора на „Бюро по труда“ – Сердика била включена в екип за извършване на доставчици на услуги по реда на ПМС 251/21.10.2009 г. по схема „Аз мога“, като в изпълнение на задълженията й било възложено извършване на проверки на процеса на обучение, осъществяван от „С. – 04“ ЕООД по специалностите „Икономика и мениджмънт“ и „Бизнес Администрация“. При извършване на проверките съставяла констативни протоколи, удостоверяващи, че доставчикът на услуги „С. – 04“ ЕООД провеждало обучение по съответната специалност и броя на присъствалите лица в периода от юли 2010 – януари 2011 г. Неочаквано за нея през април 2018 г. й било повдигнато обвинение по ДП 126/2014 г. по описа на ГД „НП-МВР“, пр.пр. № Е 10336/2013 г. по описа на СГП, в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си като извършител, в съучастие с В.И.В. – помагач, при условията на продължавано престъпление е съставила официални документи – констативни протоколи , в които удостоверила неверни обстоятелства, че доставчикът на обучение/услуги „С.04“ ЕООД е провеждал обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Приоритетна ос 2- повишаване на производителността и адаптивността на даетите, Схема „Аз мога“, по професия Икономист, код 345120, спец.иалност „Икономика и мениджмънт“, код 3451204 и по професия „Офис мениджър“, код 436010, специалност „Бизнес администрация“, код 3460101. Обвинителен акт бил внесен в СГС, като било образувано НОХД № 2641/2018 г., 26 състав. По делото били проведени множество заседания и разпитани множество свидетели. В хода на наказателното производство разбрала, че повод за образуване на 3 наказателното дело били множество жалби на жена, с която другият обвиняем В.И.В. имал служебни и лични отношения. Повдигнатото обвинение довело до много притеснения за ищцата, както на работното й място, така и в семейството й. Колегите й изпитвали подозрение към нея, че върши нещо незаконно. Към момента на повдигане на обвинението била на по-висока длъжност, но отново свързана с европейски проекти и програми. Колегите я избягвали, изпитвала срам и неудобство от това, че колегите и семейството й знаели за повдигнатото обвинение. Ходела на работа с нежелание и се притеснявала да напусне работа, за да не се възприеме, че напуска, защото е виновна. Твърди, че с Присъда по № 260062/17.12.2020 г. по НОХД 2641/2018 г., 26 състав била призната за невиновна, като против нея бил подаден протест и с Решение № 247/13.07.2021 г. по ВНОХД № 530/2021 била потвърдена. В резултат на незаконното обвинение преживяла много притеснения, изпитвала страх, както че ще бъде осъдена, така и че ще остане без работа. Изпитвала физически и психически дискомфорт, влошило се здравословното й състояние, имала проблеми в семейството. Направила и разноски за адвокатско възнаграждение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева и имуществени вреди в размер на 3000 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск. Поддържа, че на ищеца не са причинени твърдените вреди, тъй като същите били недоказани. Освен това, поддържа, че размерът е завишен с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на ищцата била взета мярка за неотклонение „подписка“. Оспорва и размерът на претърпените имуществени вреди, като поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени или при условията на евентуалност обезщетението да бъде определено съобразно наведените в исковата молба твърдения.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено НОХД № 2641/2018 по описа на СГС, НО, 26 състав.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е 4 определил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10000 лева и е уважил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените с въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.

46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, 5 ал. 2 от НПК).

Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищцата е било образувано наказателно производство по повдигнато обвинение за извършено престъпление 311, ал.1, пр.1 , вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с Постановление от 16.03.2018 г., като е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинителен акт срещу ищцата е внесен на 06.06.2018 г. и по него е образувано НОХД № 2641/2018 г. по описа на СГС, НО 26 състав.

Проведени са 11 съдебни заседания, в които са събирани доказателства и с Присъда № 260062/17.12.2020 г. Д. Ч. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение.По протест на прокурор при СГП от 18.12.2020 г. е образувано ВНОХД № 530/2021 г. по описа на САС и с Решение № 247/13.07.2021 г. е потвърдена оправдателната присъда. Фактът, че ищцата е била оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./ Признаването й за невиновна, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение, а по смисъла на чл.