Определение № 171 от 30.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно търговско дело № 20255001000242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. С. З. срещу Определение № 67/17.01.2025г. по т.д.

№ 363/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се прекратява като недопустимо производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и се връща исковата молба на ищеца.

Твърди се, че определението е неправилно, немотивирано, постановено при погрешна преценка за релевантни правни приложими норми, неправилно ценене на доказателствата по делото, които са довели до напълно погрешни правни изводи.

Излагат се съображения, че неправилно съдът „бъркал“ установителния иск по чл.263о ТЗ, който е установителен, с иска по чл.26 от ЗЗД за обявяване на нищожност на решенията на едноличния собственик на „Л. п. п.“ЕООД за преобразуване чрез вливане в дружеството правоприемник „Ю. ф.“ЕАД и на иска по чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни по отношение на ищеца Б. З., в качеството му на кредитор на приемащото дружество „Ю. ф.“ЕАД на договора за преобразуване чрез вливане от ********г. на „Л. п. п.“ЕООД в „Ю. ф.“ЕАД, и действието по заличаването на „Л. п. п.“ЕООД като търговец.

Сочи се, че фактическият състав на тези искове бил различен, различни били фактическите основания и петитума на тези искове, което не било съобразено от страна на първоинстанционния съд, вследствие на което е постановил едно неправилно определение.

Искането към въззивния съд е да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне обратно на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответникът по частната жалба „Ю. ф.“ЕАД, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Я. И. в срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК е изразил становище за неоснователността на жалбата по съображения изложени в отговора.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. С.

З., в която са изложени твърдения, че с оглед качеството му на кредитор на „Ю. ф.“ЕАД има правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност по чл. 26 ЗЗД на договор за преобразуване от ******** г./който е предявен като главен/, а в условията на евентуалност съединен иск за прогласяване на относителна недействителност на договор от ******** год. за преобразуване чрез вливане по чл. 262д, ал. 1 ТЗ на „Л. п. п.“ЕООД в „Ю. ф.“ЕАД.

Като основания за установяване на недействителността, ищецът е посочил липсата на валидно взето решение на едноличния собственик на капитала на „Л. п. п.“ЕООД за извършването на преобразуването и за липсата на представителна власт на управителя на същото дружество при сключването на договора за преобразуване, което води до нищожността на този договор, а оттам и на заявените за вписване обстоятелства.

Твърденията са били, че договорът за преобразуване е нищожен и на основания в чл. 26 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради липса на представителна власт.

Искането към съда е било да се постанови съдебно решение, по силата на което да се обявят за нищожни или относително недействителни по отношение на кредитора Б. С. З. договор от ******** год. за преобразуване чрез вливане по чл. 262д, ал. 1 ТЗ на „Л. п. п.“ЕООД в „Ю. ф.“ЕАД, както и действието по заличаването на вливащото се дружество „Л. п. п.“ЕООД като търговец.

В срока за отговор ответникът „Ю. ф.“ЕАД е възразил против допустимостта на предявените искове като е оспорил активната легитимация на ищеца да предяви специалния иск по чл.263о, ал.1 ТЗ за установяване, че при преобразуването е допуснато някое от посочените в тази разпоредба нарушения, какъвто иск може да се предяви само от съдружник или акционер в участващите в преобразуването дружества, каквото лице ищецът не е.

На следващо място е възразил и че иска е предявен след изтичането на процесуалния преклузивен срок по ал.3 на същата разпоредба –след вписване на преобразуването, което представлявало допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недопустимост и на двата предявени иска- главен и евентуален, които са предявени на посочените от ищеца основания.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.263о, ал.1 ТЗ, според която норма, съобразно изводите на съда, са посочени изчерпателно кръга от лица, които могат да оспорят по този специален исков ред 2 процедурата по преобразуване- а това са акционерите и съдружниците, както и изчерпателно са изредени основанията, на които може да се оспори преобразуването.

Формирал е извод, че видно от същата категорично се установявало, че ищецът Б. З., в качеството му на кредитор на едно от дружествата участващи в преобразуването, не е легитимиран да атакува Договора за преобразуване от ******** г. и заличаването на „Л. п. п.“ЕООД от ТРРЮЛНЦ и това било така, защото ищецът не попадал в кръга лица, посочени в чл. 263 о, ал. 1 ТЗ и като такъв не бил легитимиран да оспорва преобразуването. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че искът е недопустим, се е позовал и на това, че искът е предявен след изтичането на процесуалния преклузивен срок по нормата на чл.263о, ал.3 ТЗ- след вписването на преобразуването в търговския регистър, което определяло и крайния предел на възможността да се атакува преобразуването по този специален исков ред.

Настоящият състав на съда споделя общо взето тези мотиви на първостепенния съд и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК . В допълнение на горното следва да се добави и следното :

Съгласно изричната разпоредба на чл.263о, ал.1 ТЗ правото на оспорване на преобразуването като субективно право е определено и е признато да бъде гарантирана от закона възможност само на носителите на това субективно материално право- съдружник или акционер на участващо в процедурата по преобразуване дружество, при това от съображения за гарантиране на правната сигурност и за постигане на определен стабилитет в търговските отношения е предвидено тези права да бъдат упражнени в един относително кратък процесуален преклузивен срок- най-късно до датата на вписването на преобразуването, слез изтичането на който срок това право се погасява.

Правно гарантирана от закона възможност да оспорят преобразуването по исков ред имат единствено посочените лица- съдружник/акционер в участващите в преобразуването дружества, като ако законодателят действително е целял да предостави възможност и на други лица да оспорват по исков ред преобразуването, в т.ч. и кредиторите на преобразуваното и приемащото дружество, е щял да го предвиди това изрично. Касае се до специална предвидена от закона процедура, която не предвижда възможност на всяко лице да оспори по исков път преобразуването, както и на основания, които да са различни от изрично изброените в т.1 до 3 на чл. 260о, ал.1 ТЗ.

За кредиторите на участващите в преобразуването дружества е предвидена от закона специален ред за защита, която специално по отношение на вливането и сливането е очертана в чл. 263к, ал.1 и ал.2 ТЗ. При такава хипотеза в 6 месечния срок от преобразуването е предоставена възможност на всеки кредитор на участващо в преобразуването дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването/ а точно такъв характер се твърди да има вземането на ищеца срещу „Ю. ф.“ЕАД/, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът ще има правото на предпочително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както и да поиска от съда да допусне надлежно 3 обезпечение на вземането чрез запор или възбрана.

Именно по този ред е правно регламентирана възможността за защита на правото на удовлетворяване на кредиторите на дружествата участващи в преобразуването – приемащо и вливащо се дружество, поради което са и неоснователни доводите в жалбата, че ищецът като кредитор на приемащото дружество „Ю. ф.“ЕАД е бил лишен от възможността да защити имуществените си права, засегнати според него вследствие опорочената процедура по преобразуване поради това, че липсвало надлежно взето решение на едноличния собственик на капитала на вливащото се дружество „Л. п. п.“ЕООД за преобразуване чрез вливане в „Ю. ф.“ЕАД. Отделен е въпросът, че такова засягане тук изобщо не може да има тъй като ищецът не твърди да е кредитор на вливащото се дружество „Л. п. п.“ЕООД, а на неговия универсален правоприемник „Ю. ф.“ЕАД, по отношение на който, както се посочи по-горе, той има възможност да се удовлетвори принудително по отношение на неговото вземане, вкл. и по реда на чл. 263к, ал.1 и ал.2 ТЗ.

По отношение на твърденията в жалбата, че съдът не бил правилно разбрал каква е предприетата от ищеца форма на защита- че тя не била чрез предявяването на специалния иск по чл. 263к, ал.1 и ал.2 ТЗ, а посредством предявените като главен и евентуален искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и по чл.135, ал.1 ЗЗД, настоящият състав на съда намира и този довод на жалбоподателя да е неоснователен.

Както се посочи по-горе, искът по чл. 263к, ал.1 и ал.2 ТЗ и приложението на отделните хипотези на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД съставляват само основанието на иска. Освен това ищецът не твърди да е кредитор на вливащото се дружество, а твърди че има такова качество, но по отношение на приемащото дружество „Ю. ф.“ЕАД, което обстоятелство на собствено основание отрича всякаква възможност да оспорва по исков път решенията на дружествените органи на вливащото се дружество за участие в процедурата по преобразуване, тъй като съществуването на негово вземане срещу приемащото дружество с нищо не се засяга от вземането на такова решение.

Наличието на правен интерес представлява процесуална предпоставка от типа на абсолютните, при установителните искове, какъвто безспорно е искът по чл.26, ал.1 ЗЗД, а по отношение на иска с пр. основание чл.135 ЗЗД макар и да се твърди ищецът да е кредитор на ответника „Ю. ф.“ЕАД, които твърдения са напълно достатъчни да обосноват правния интерес от предявяване на този иск е налице съществуващо противоречие с обстоятелствената част на исковата молба, като въпреки нееднократно дадената възможност на ищеца, не са изложени от него фактически твърдения за действия на имуществено разпореждане или от друг характер, които самостоятелно да се накърнили кредиторовия интерес на ищеца за защита на които той да може предяви иска си с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД именно срещу този ответник. Както се посочи по-горе в мотивите актът на разпореждане, ако се приеме, че има такъв договора за преобразуване не засяга с нищо правата на ищеца като кредитор на приемащото дружество, а не вливащото се дружество.

На самостоятелно основание и независимо от гореизложеното искът по чл.135 ЗЗД, с който се иска обявяване на относително недействителен на Договора за преобразуване от ********г. е отново недопустим, тъй като едната страна по атакуваната разпоредителна 4 сделка- „Л. п. п.“ЕООД вече е била заличена от търговския регистър и към момента на предявяване на иска вече е изгубила качеството си на правосубектност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение е неоснователна и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 67/17.01.2025г. по т.д.№ 363/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се прекратява като недопустимо производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и се връща исковата молба на ищеца.