Решение № 4283 от 14.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4283 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508974 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – „А. 11“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.Д. П., срещу решение №6772 от 20.06.2022г., постановено по гр.дело №56126/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, в частта, в която са уважени предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *******, срещу „А. 11“ ЕООД, с ЕИК *******, положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело №18636/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, а именно: сумата от 159.36 лв., представляваща незаплатена цена на услуги, доставени от ищеца за периода от 21.05.2019г. - 30.10.2019г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с ID A1672187 и приложениe към него от 23.07.2015г., ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2.00 лв., представляваща неустойка съгласно т.27.1 от ОУ за обработка на просрочени задължения по договора; както и в частта, в която „А. 11“ ЕООД, с ЕИК *******, е осъден да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 258.83 лв., направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 338.47 лв., направени разноски в исковото производство.

Във въззивна жалба са наведени доводи за неправилност, необоснованост и 1 незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилен и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС, че сключеният между страните договор за предоставени мобилни услуги - пакет „Мтел смарт фикс“, с №A1672187 и приложениe № 1 към него от 23.07.2015г. не е бил прекратен с едностранно волеизявление от страна на „А. 11“ ЕООД, считано от 21.08.2017г. поради факта, че след посочената дата „А. 11“ ЕООД е продължил да ползва една от предоставени му в пакета мобилни услуги - оптичен интернет. Твърди се, че от приложените по делото доказателства се установява факта, че „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е издавал до м.05.2019г. фактури на стойност 13.68 лв., която се отнася за ползвания оптичен интернет и която сума е била заплащана редовно от „А. 11“ ЕООД. Поддържа се, че за исковия период, за частта, за която е уважен иска 21.05.2019г. - 30.10.2019г., не са ползвани останалите в пакета мобилни услуги мобилна и стационарна телефония и интернет, поради което не дължи плащане на претендираните от ищеца абонаментни такси в размер на 24.90 лв. без ДДС месечно.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция в размер на платената държавна такса.

Въззиваемата страна - „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.Л.Р., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е обосновал извода, че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен между тях договор за мобилни услуги - пакет „Мтел смарт фикс“, като предоставените мобилни услуги са били активни и са могли да бъдат ползвани, поради което ответникът дължи заплащане на уговорените месечни абонаменти такси. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Предявени са от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, с ЕИК *******, срещу „А. 11“ ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД. Постановеното решение в частта, в които е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на 2 чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №18636/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, въззиваемата страна – ищец - „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 01.04.2021г. и е постановена на 07.04.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „А. 11“ ЕООД, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „А. 11“ ЕООД, възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за основателност на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за част от исковия период от 21.05.2019г. до 30.10.2019г., както и в частта, в която е приет за изцяло основателен предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги, съдът приема следното:

3

Основателността на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД се обуславя от установяването от ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен между тях договор №А1672187/02.07.2010г. за предоставяне на мобилни услуги, към който е било подписано на 23.07.2015г. приложение №1, с което е уговоренo мобилният оператор „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД да предостави на абоната - „А. 11“ ЕООД ползването на пакет „Мтел смарт фикс“, който включва мобилна телефонна услуга, фиксирана телефонна услуга и фиксиран интернет с номера съответно *******, ******* и 100880126332, като за всички услуги, включени в пакета е предвидено абоната да заплаща месечна абонамента такса в размер на 24.90 лв. без ДДС /чл.3.1. в Приложение №1/. В чл.3.2.1, 3.2.2., 3.2.3 и 3.2.4 са описани по-конкретно какво включват услугите, тяхното количество и стойност на допълнителни услуги. В чл.7.1 от Приложение №1 е предвидено, че с подписване на приложението се прекратява действието на договори за услуги и/или допълнителни споразумения и/или приложения, сключени преди датата на това приложение по отношение на SIM карти/номера, посочени в него, като се запазват активираните услуги. В случая в подписаното между страните Приложение №1 от 23.07.2015г. към договор №А1672187/02.07.2010г. за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че има действие за срок от две години - от 21.08.2015г. до 21.08.2017г. /чл.8.2.1 от Приложение №1/. Договорът, ведно с подписаното към него Приложение №1 от 23.07.2015г. е сключен при действието на представените по делото общи условия, според които след изтичане на определения срок на договора, при липса на изрично изявление от страна на потребителя, договорът се трансформира в безсрочен. Безсрочният договор може да бъде прекратен едностранно от потребителя с едномесечно предизвестие, без да се дължат неустойки.

В случая спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали подписаното между страните Приложение №1 от 23.07.2015г. към договор №А1672187/02.07.2010г. за предоставяне на мобилни услуги - пакет „Мтел смарт фикс“, е прекратено с изтичане на уговорения в него срок на действие, считано от 21.08.2017г., след отправено писмено заявление с дата 21.07.2017г. от страна на абоната - „А. 11“ ЕООД до мобилния оператор - „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, че прекратява ползването на услуги с посочени номера, между които са посочени и двата номера – ******* и *******, които са предоставени за ползване с подписаното между страните Приложение №1 от 23.07.2015г., като е посочено, че не желае да продължи да ползва предоставените в пакета услуги, с изключение на кабелния интернет, респективно дали отправеното от абоната заявление с дата 21.07.2017г. е породило прекратително действие по отношение на сключеното между страните Приложение №1 от 23.07.2015г., с което са предоставени на абоната - „А. 11“ ЕООД ползването на пакет „Мтел смарт фикс“.