Решение № 1000 от 14.11.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1485/2018
- Вид
- Решение № 1000
- Подписан
- 14.11.2019
- В сила
- 13.11.2020
- Състав
- ДИАНА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.58, ал.2 · Закон за кредитните институции
Р Е Ш Е Н И Е
No…………../14.11.2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Д. СТОЯНОВА при участието на секретаря Румяна Дучева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1485 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Уникредит Булбанк“ АД срещу „Бий Хаус“ ООД, П.
К. Д., Д.К.Д., М.И.И. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ, чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение №8046/02.10.2017г. по ч.гр. дело №14778/2017г. по описа на ВРС сумата от 44156.11лв., представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит №2157/23.04.2013г., Анекс №1/02.04.2014г., сумата от 1121.59 лв., договорна лихва за периода 22.04.2017г. до 28.09.2017г. по т.4.2, сумата от 484.49лв., неустойка, начислена за периода 22.04.2017г. до 28.09.2019г. на основание т.4.3 от договора, формирана като 5% от просроченото задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018г. до окончателното й изплащане
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу издадената заповед е подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от длъжниците, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за банков револвиращ кредит №2157/23.04.2013г., по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД, е предоставила на кредитополучателя „Бий Хаус“ ООД револвиращ кредит за оборотни средства за разплащане с доставчици в размер на 30000.00лв., като с анекс №1/02.04.2014г. е предоговорен размера на 50000.00лв. с краен падеж на издължаване 22.04.2017г. Договорът за кредит бил подписан и от другите трима ответници, в качеството им на солидарни длъжници.
За предоставения кредит е уговорено да се заплаща договорна лихва по т.4.1 при договорен годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 11.949 %. Към датата на сключване на договора приложимият Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR 0.551
% и премия 0 %, като към дата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 12.50 %. С анекс №1/02.04.2014г. е изменен размера на фиксираната надбавка на 9.549 %, като към датата на сключване на анекса приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 10 %.
В т. 4.2. е договорен годишен лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието в размер на годишния лихвен процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие от 2 %. В т. 4.3 се твърди, че страни са уговорили, че при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг се начислява лихва за забава в размер на 5 %.
В договора било договорено и задължение за заплащане на комисионни: еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1. от ОУ в размер на 2,50 % и за ангажимент от 1.50 %, начислявана и събирана при условията на т. 9.3. от ОУ.
Кредит бил усвоен по сметка чрез многобройни тегления.
В изпълнение на т.7.2 от договора за кредит кредитополучателят следвало да погасява лихвите за редовен дълг на 28-мо число на месеца и да върне целия кредит, ведно с договорните лихви на крайният срок за издължаване на 22.04.2017г.
Кредитополучателят и солидарните длъжници не погасили на падежа, поради което дължат сумата от 44156.11лв., представляваща главница, сумата от 1121.59 лв., договорна лихва за периода 22.04.2017г. до 28.09.2017г. по т.4.2, сумата от 484.49лв., неустойка, начислена за периода 22.04.2017г. до 28.09.2019г. на основание т.4.3.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответниците „Бий
Хаус“ ООД, П. К. Д., Д.К.Д. в срока по чл.367 от ГПК.
По делото е постъпил отговор от ответницата М.И.И. в срока по чл.367 от ГПК, в който се оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответницата оспорва обстоятелството да е подписала процесния договор за кредит, както и останали длъжници – физически лица. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит е недействителен, тъй като не съдържа съществени елементи, разписани в чл.58, ал.2 от ЗКИ. Обосновава се нищожност на клаузата за капитализиране на лихвите върху главницата, тъй като не е налице одобрена Наредба от БНБ за такава операция, поради което ищецът не имал право да ги прибавя към главницата.
На следващо място ответницата аргументира, че спрямо договора за револвиращ кредит има качеството на потребител, в тази връзка прави възражение, че вписаните в него клаузи са неравноправни. Посочва се, че в договора липсва информация за годишния лихвен процент, критериите за определяне на плаващия лихвен процент, данни за общите разходи по кредита, както и за обективните критерии, при които разходите могат да бъдат изменяни.
По отношение на изискуемостта на задължението се излага, че не е настъпил падежа му, тъй като не е обявена предсрочна изискуемост, като банката не е оправяла такова изявление спрямо длъжниците по договора.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответницата
М.И.И. чрез процесуалния си представители оспорва предявените искове, моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че между „Уникредит Булбанк” АД и „Бий Хаус“ ООД е сключен договор за банков револвиращ кредит №2157/23.04.2013г., по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 30000.00лв. с първоначален краен срок на погасяване 22.04.2014г. Съгласно чл.4.1 формираният редовен дълг по кредита се олихвява с договорен годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 11.949 %. Към датата на сключване на договора приложимият Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR 0.551 % и премия 0 %, като към дата на сключване на договора приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 12.50 %. В т. 4.2. наименована „лихва върху просрочен дълг“ е уговорено, че върху просрочена главница се начислява договорен годишен лихвен процент, за срока на просрочието в размер на годишния лихвен процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие от 2 %. На основание т.4.3 се начислява фиксиран лихвен процент за просрочие върху главница или лихва в размер на 5%, едновременно с лихва за редовен дълг и лихва за просрочен дълг.
Договорът за кредит е подписан и от П.
К. Д., Д.К.Д. и М.И.И., в качеството им на встъпили в дълг солидарни длъжници. Съгласно заключението по допусната съдебно графолологична експертиза, подписът положен за солидарен длъжник №3 е на ответницата И..
С анекс №1/ 02.04.2014г. са променени: размер на кредита от 30000.00лв. на 50000.00лв., крайният срок за погасяване на кредита на 22.04.2017г. Според новата редакция на чл.4.1 формираният редовен дълг по кредита се олихвява с договорен годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване, начисляван върху редовна главница (редовен дълг), представляващ сбор от приложимия към дата на олихвяване променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 9.549 %. Към датата на сключване на анекса премия 0 %, като приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е 10.00 %.
Коментираният анекс също е подписан от
П. К. Д., Д.К.Д. и М.И.И., в качеството им на солидарни длъжници. Вещото лице А. е категорично в заключението си, че и в този документ подписът за солидарен длъжник №3 е на ответницата И..
Анализът на съдържанието на договора за револвиращ кредит обосновава извода за неговата валидност, като годно основание да породи уговорените в него права и задължения за кредитополучателя „Бий Хаус“ ООД. Това обуславя извода, че първият ответник е пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията възникнали по силата на облигационната връзка.
Другите трима ответници, същото следва да отговарят за изпълненията на задълженията по револвиращия кредит при условията на солидарност, тъй като същите са встъпили в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД. В хода на съдебното дирене не се проведе успешно оспорване на авторството на подписите на ответницата И.. Авторството на положените подписи за солидарни длъжници не се оспорва от другите двама ответници П.Д. и Д.Д., които не са подали отговор.
Следователно договора за кредит, ведно с сключения към него анекс не страдат от порока липса на съгласие, което да води до неговата нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че револвиращият кредит е усвоен чрез теглене на средства, преводи към трети лица и погасяване на задължения по кредита. По кредитът са постъпили плащания за периода м.04.2013г. до 07.2017г. в общ размер от 27025.14лв., от които 5843.89лв. за главница, 18500.04лв. за договорни лихви, 1411.08лв. наказателни лихви и 1270.13лв. лихви за просрочена главница. Кредитът е погасяван, макар до 12.07.2017г., като след тази дата не са извършвани плащания. И от заключението се установява, че размерът на непогасената главница към датата на подаване на исковата молба е 44156.11лв.
За определяне на дължимия размер на договорната лихва и неустойка, както и за наличието на неравноправни клаузи, за което съдът следи служебно, настоящият състав извърши анализ на съдържанието договора и констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е дадена дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Договорът за револвиращ кредит е сключен с търговско дружество – ответника „Бий Хаус“ ООД, с посочена цел в т.3. – оборотни средства за разплащане с доставчици във връзка с търговската му дейност.
Разпечатката съдържа 44 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0f012ba-6361-498b-867a-aaa0e322b96a