Решение № 211 от 06.08.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Ловеч, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200023 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №6562014 издаден от ОД на МВР Ловеч на П. П. С., ЕГН ********** от гр. В. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.10.2022 г. в 12:26 часа в Обл. Ловеч, ПП I-4, км.34+900, землището на с. Микре с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4508377, с МПС М. ** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км. ч. е установена скорост от 63 км. ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км. ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от П. П. С., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че потвърждава, че автомобилът е негова собственост, но че няма спомени да го е управлявал на тази дата в този час в землището на с Микре. Сочи, че го ползва рядко, и че било възможно да не е забелязал липсата му за 2-3 дни и да не го е обявил за откраднат, но твърди, че никога не е минавал през с. Микре. Сочи, че щял да се възползва от опцията за доброволно плащане на 70% от глобата, но след като се запознал с фиша, и с нарушението, че е засечен с цели 63 км/ч по национален път клас I В.-София (1-4), и че е в условията на повторност (за база данни на КАТ е рецидивист), и с глоба 100 лв. (15% от пенсията му), решил да обжалва, въпреки противоречивата съдебна практика, свързана с електронните фишове. Счита, че така издаденият електронен фиш е неправилен, с противоречиви заключения, и е издаден при съществени процесуални нарушения, което влече неговата незаконосъобразност, и неговата отмяна. Сочи, че към ЕФ липсват доказателства, снимков материал, които могат да бъдат веществено доказателство за заснети данни, че на този участък от първокласния републикански път скоростта е ограничена до 50 км/ч, че е засечен моят автомобил, а не 1 друг, които биха го убедили в нарушението, за да не губи времето на Съда, и неговото с обжалването на ЕФ. Сочи, че мястото на нарушението е неизвестно, предвид посоченото „обл. Ловеч, ПП I-4, км. 34+900, землището на с. Микре, съответно с вероятност нарушението да е в околностите с разрешена скорост до 90 км, или ограничени с ПЗ В-26 до 60 км. Сочи, че в последствие се четяло за ПЗ Д-11, и нарушение в населено място, като нямало данни за наличие на ПЗ В-26 до 50 км. Сочи, че липсата на този реквизит - мястото на засеченото нарушението е съществено процесуално нарушение, и води до незаконосъобразност на целия електронен фиш, и влече неговата отмяна. Сочи, че от електронния фиш не ставало ясно защо не е приспаднат толерансът от 3 км., както и че отново били констатирани неточности, или съмнение във верността на реквизитите в оспорвания ЕФ за действителната скорост на МПС (60 км или 63) - основание за отмяна на ЕФ, тъй като административно-наказателната отговорност и наложеното наказание не могли да почиват на предположения. Сочи, че в случая е следвало не да се издава ЕФ по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а да се издаде АУАН, при спазване на правилата на чл. 36-43 от ЗАНН, като му се осигури възможност да депозира възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН, като след обсъждането му и евентуалното прилагане на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да се издаде НП по реда на чл. 53 от ЗАНН. Сочи, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото и на защита, тъй като е лишен от възможността на оспорване на констатациите още в момента на установяването им. Счита, че изброеното до тук е достатъчно да убеди уважаемият съд, че в обжалваният електронен фиш, има съществени дефекти и нарушения, което влече до неговата незаконосъобразност.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована не се явява.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Видно от представените по делото доказателства процесния ЕФ същия е връчен на жалбоподателя на 30.12.2022 г., а жалбата против него е депозирана чрез АНО с вх. №906000-250/09.01.2023 г.

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

В издадения електронен фиш е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 63 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 13 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, 2 което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

От приложения по делото снимков материал се установява, че е била установена превишената скорост от 66 км/ч, а след като са приспаднати автоматично 3 км. – 63 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – В./), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. от ЗДвП, като същевременно с това е посочено, че се касае за населено място и че максимално разрешената скорост е 50 км/ч. Съдът намира, че в случая правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – В./), като правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може 3 да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 63 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №11743C0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.