Определение № 246 от 20.05.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Смолян, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500171 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413 ГПК.

С разпореждане № 519/03.04.2026 г. по ч.гр.дело № 220/2026 г.

Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А. Б.“ ЕАД-гр. С., чрез адв. Л. Р., против „Е.М.Т.“ ЕООД-с. М., общ. С., в частта на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 537,95 евро неустойка и 32,05 евро законна лихва, дължима за периода от 24.08.2025 г. до 30.03.2026 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като приема, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и поради това, че е налице обоснована вероятност за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

С разпореждането също така е указано на основание чл. 415, ал.

1, т. 3 ГПК на заявителя „А. Б.“ ЕАД-гр. С., че може да предяви осъдителен иск за тези претенции от заявлението в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Срещу определението е постъпила допустима частна жалба от „А. Б.“ ЕАД-гр. С., чрез адв.Л. Р.. Иска се неговата отмяна и уважаване заявлението на „А. Б.“ ЕАД-гр.С. и за тези суми за неустойка и мораторна 1 лихва върху нея, както и разноските в пълен размер.

На длъжника по заявлението - „Е.М.Т.“ ЕООД-с. М., общ. С., не е връчван препис от частната жалба съобразно чл.413, ал.2 ГПК.

В заявлението си за издаване на заповед за изпълнение относно претенцията за неустойка в размер на 537,95 евро „А. Б.“ЕАД-гр.С. твърди, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 27.08.2025 г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т.54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А. Б.“ ЕАД и/или т.

85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А. Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни и/или т.86 от Общи условия за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „А. Б.“ ЕАД, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „**“, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.

Твърди се, че неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

За законната лихва от 32,05 евро за периода 24.08.2025 г. 30.03.2026 г. върху вземането за неустойка от 537,95 евро се поддържа, че е изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението. Относно претендирането на законна лихва за забава върху вземането за неустойка се изтъква, че, тъй като неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично задължение на длъжника, то няма 2 пречка върху нея да се претендира и законна лихва за забава. Сочат се решения на ВКС в този смисъл. Изразено е становище, че, доколкото неустойката е предвидена в самия договор, тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.

При това положение въззивният съд намира, че разпореждането като краен резултат е правилно и следва да се потвърди, като се съобразяват и постановките на ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва, че, при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, съдът е длъжен да направи проверка за това дали искането, с което е сезиран, противоречи на закона или на добрите нрави, и, ако установи, че е налице такова противоречие, е длъжен да отхвърли подаденото заявление.

В случая правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя в частта за претендираната неустойка, тъй като тя е формирана в размер на съответната абонаментна такса до края на срока на договор. Въпросът за нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави е изяснен в т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, според която нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прието е, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

3

Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, при който абонатът е длъжен да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни такси за срок до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, без обаче мобилният оператор да му предоставя услугата, след като твърди, че е прекратил договора. По този начин абонатът бива заставен да плаща такса за услуга, която не получава, при което така уговорената неустоечна клауза води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга. „При договорите с периодично изпълнение, какъвто е процесният, развалянето няма обратно действие, поради което и цената за остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция.“

В ТЗ липсва особена правна уредба на основанията и правните последици при недействителност на търговските сделки. Поради това и на осн. чл. 288 ТЗ и при съобразяване и на чл.309 ТЗ, приложение следва да намерят установените в чл. 26 и сл. ЗЗД общи правила за недействителност на договорите. Т.е., договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем, лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до края на договора – така Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.

В посоченото в частната жалба Решение от 22.11.2018 г. по 4 дело С-295/17 по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО, че СЕС е дал задължително тълкуване на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на договора. Това тълкуване е неотносимо към преценката за нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с добрите нрави.

Същото се отнася до данъчното облагане на сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.

Разпоредбите на Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също са неприложоми, тъй като настоящият спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на мобилен оператор, а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия /валиден/ размер на неустойка между търговци.

Представеното към частната жалба решение на СГС, както и други посочени в жалбата решения на съдилища, не са задължителни за настоящия състав.

След като вземането за неустойка се основава на клауза, явявяща се нищожна поради противоречие с добрите нрави, и поради това не се дължи, не може да е дължимо и вземането за мораторната лихва, начислена върху нея, както се описа по-горе. Ето защо, разпореждането в частта за отхвърляне заявлението и за тази лихва е правилно.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 519/03.04.2026 г. по ч.гр.дело № 220/2026 г. на Девинския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6