Определение № 632 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500326 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. С. Н. лично и чрез пълномощник адв.Х.

Д. – ВТАК, против Разпореждане №614/17.02.2026г., постановено по Гр.д.№2784/2025г. по описа на РС – Велико Търново, с което на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК е върната въззивна жалба на Е. С. Н., чрез адв.Д. – ВТАК, против Решение №1911/23.12.2025г., поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в предоставения срок, а именно поради непредставяне на пълномощно на адв.Д., удостоверяващо представителната му власт пред ВТОС, или лично неприподписване от въззивника на подадената от адвоката въззивна жалба, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че с подписаното на 06.10.2025г. адвокатско пълномощно адвокат Х. Д. е упълномощен да представлява ответника Е. Н. /въззивник/ по гр.д.№2784/2025г. по писа на ВТРС, включително с правото „да обжалва при необходимост актовете на съда“, в изпълнение на което оправомощаване същият е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото, с оглед на което жалбоподателят счита, че това оправомощаване е достатъчно да се приеме, че е изпълнено указанието на съда за представяне на пълномощно – пълномощното е налично по делото. Твърди се, че процесното адвокатско пълномощно е общо пълномощие по смисъла на чл.34 ал.1 от ГПК, което, на основание чл.34 ал.4 от ГПК има сила до завършването на делото във всички инстанции, доколкото в случая, предвид изрично уговореното право на пълномощника да обжалва актовете на съда, не е уговорено друго, редом с което процесното пълномощно съдържа и изрично упълномощаване по смисъла на чл.34 ал.3 от ГПК. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно разпореждане и върне делото на първоинстанционният съд с указания за администриране на въззивната жалба.

1

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна В. Н. В. лично и в качеството на баща на Марина В.а В.а.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2784/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по подадена на 12.09.2025г. молба от В. Н. В. лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното му дете Марина В.а В.а, срещу Е. С. Н. за защита по ЗЗДН от осъществени от ответницата спрямо молителя и малолетната му дъщеря Марина В.а В.а процесни актове на домашно насилие, по което е постановено Решение №1911/23.12.2025г. на ВТРС.

В първоинстанционното производство е представено Пълномощно от 06.10.2025г., по силата на което Е. С. Н. упълномощава адв.Х. Д. – ВТАК със следните права: да я представлява пред Великотърновския районен съд и в производството по гр.д.№2784/2025г., включително и с правата: да признава искания на противната страна, да се отказва от исканията или да ги намалява, увеличава и изменя, да сключва съдебни и извънсъдебни спогодби, да плаща и да получава такси, разноски и др. подобни, да обжалва при необходимост актовете на съда, както и да упълномощава и други адвокати с правата по настоящото пълномощно.

В рамките на преклузивния 7 – дневен срок по чл.17 ал.1 ЗЗДН за въззивно обжалване против първоинстанционното решение, в частта, с която е уважена подадената молба за защита от домашно насилие, е подадена въззивна жалба от ответника по делото Е. С. Н., чрез адвокат Х. Д. – ВТАК.

С Разпореждане №6/05.01.2026г., постановено по гр.д.№2784/2025г. по описа на ВТРС, на основание чл.262 ал.1 от ГПК е оставена без движение въззивната жалба на адв.Д.

– пълномощник на Е. С. Н. против първоинстанционното решение по делото, като нередовна, като на въззивника е предоставен едсоседмичен срок от съобщението да внесе ДТ от 12,50лв. по сметка на ВТОС и да представи платежен документ по делото, както и да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.Д. пред ВТОС, или лично въззивният жалбоподател да подпише въззивната жалба, с предупреждение, че при неизпълнение на указавията в срок, въззивната жалба ще бъде върната.

Разпореждане №6/05.01.2026г. по чл.262 ал.1 ГПК по гр.д.№2784/2025г. на ВТРС е връчено на Е. С. Н., чрез адв. Х. Д. – ВТАК, на 12.01.2026г., като на същата дата с молба с вх.№634/12.01.2026г. Е. Н. лично е представила по делото банково бордеро за внесена ДТ за въззивно обжалване в размер на 12,50лв.

Разпореждане №6/05.01.2026г. по чл.262 ал.1 ГПК по гр.д.№2784/2025г. на ВТРС е връчено и на въззивника Е. С. Н. лично на 26.01.2026г.

С обжалваното Разпореждане №614/17.02.2026г. по гр.д.№2784/2025г. по описа на РС – Велико Търново е върната въззивна жалба на Е. С. Н., чрез адв.Д. – ВТАК, против Решение №1911/23.12.2025г., поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на 2 нередовности в предоставения срок – до 03.02.2026г., включително и към 17.02.2026г., а именно поради непредставяне на пълномощно на адв.Д., удостоверяващо представителната му власт пред ВТОС, или лично неприподписване от въззивника на подаденатга от адвоката въззивна жалба.

Разпореждане №614/17.02.2026г. по гр.д.№2784/2025г. е редовно връчено лично на Е.

С. Н. на 20.02.2026г., а настоящата частна жалба е подадена в съда на 24.02.2026г., т.е. в рамките на преклузивния едноседмичен срок за обжалване по чл.275 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

На основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, въззивната жалба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Следователно, за да бъде постановено връщане на въззивната жалба на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК следва да са констатирани от администриращия въззивната жалба първоинстанционен съд нейни нередовности по смисъла на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК, за които по реда на чл.262 ал.1 от ГПК да се съобщи на страната да ги отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с предупреждение за последиците по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, като указанията на съда по чл.262 ал.1 от ГПК следва да са надлежни, чиято надлежност предполага действително въззивната жалба да страда от нередовност/и от кръга на визираните в чл.262 ал.1 от ГПК.

В процесният случай въззивната жалба на ответницата не е нередовна по смисъла на чл.261 т.2 и т.4 от ГПК, поради което дадените от първоинстанционният съд с разпореждането по чл.262 ал.1 от ГПК указания за отстраняване на нейни нередовности по чл.261 т.2 и т.4 от ГПК не са надлежни и съответно неизпълнението от въззивника в срок на указанието по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.2 от ГПК за представяне на пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.Д. пред ВТОС или на указанието въззивникът лично да подпише въззивната жалба, не може да обуслови връщане на въззивната жалба на ответника по реда на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, поради което обжалваното първоинстанционно определение по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

На основание чл.261 т.2 от ГПК към въззивната жалба се прилага пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, следователно, в случай, че е подадена от пълномощник, е необходимо представяне на пълномощно за учредена на пълномощника представителна власт от въззивника за подаване на въззивната жалба. С представеното в първоинстанционното производство пълномощно от 06.10.2025г. ответникът /въззивник/ Е.

С. Н. е упълномощила адвокат Х. Д. – ВТАК да я представлява пред Великотърновски районен съд и в производството по гр.д.№2784/2025г. по неговия опис, вкл. и с изброени в пълномощното права, за които е необходимо изрично пълномощно по чл.34 ал.3 от ГПК, 3 както и е налице и упълномощаване на адв.Д. – ВТАК с правото да обжалва при необходимост актовете на съда. На основание разпоредбата на чл.34 ал.4 от ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В процесният случай обективираното в пълномощно от 06.10.2025г. общо пълномощие на адв.Д., доколкото е уговорено друго по смисъла на чл.34 ал.4 от ГПК, а именно да представлява упълномощителя Е. С. Н. пред Великотърновски районен съд и в производството по гр.д.№2784/2025г. по неговия опис, т.е. само пред първа инстанция, му дава правата по чл.34 ал.1 от ГПК само за пред първа инстанция, поради което пълномощното за процесуално представителство няма сила до завършването на делото във всички инстанции, с оглед „уговорено друго“ по смисъла на чл.34 ал.4 от ГПК. Предвид упълномощаването от ответницата на адв.Х. Д. обаче с пълномощното от 06.10.2025г. и с правото на обжалва при необходимост актовете на съда, какъвто съдебен акт е постановеното първоинстанционно съдебно решение по гр.д.

№2784/2025г. по описа на ВТРС, то следва, че при подаване на въззивна жалба с вх.

№27722/30.12.2025г. от адвокат Х. Д. като пълномощник на Е. С. Н., адв.Х. Д. – ВТАК е разполагал с учредена му от същата по силата на упълномощаването от 06.10.2025г. валидна представителна власт за подаване на въззивна жалба от името на ответницата по делото, т.е. въззивната жалба е подадена от пълномощник, поради което не е налице нейна нередовност по смисъла на чл.261 т.2 от ГПК, дадените от първоинстанционният съд указания до въззивника по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.2 от ГПК не са надлежни, като неизпълнението от въззивника в преклузивния срок по чл.262 ал.1 от ГПК на неправилните указания по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.2 от ГПК не може да обуслови прилагане на санкционните последици по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, поради което обжалваното първоинстанционно разпореждане по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционният съд с указания за администриране на въззивна жалба с вх.№27722/30.12.2025г. по реда на чл.17 ал.4 от ЗЗДН. Макар и извън предмета по частната жалба, само за пълнота съдът излага и че с оглед чл.17 ал.2 от ЗЗДН, съгласно който при подаване на въззивната жалба не се внася предварително държавна такса, са ненадлежни и дадените указания от РС по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.4 от ГПК.

С оглед изложеното, частната жалба се явява основателна, предвид което обжалваното първоинстанционно разпореждане по чл.262 ал.1 вр. чл.261 т.2 от ГПК следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционният съд с указания за администриране на въззивна жалба с вх.№27722/30.12.2025г. по реда на чл.17 ал.4 от ЗЗДН.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №614/17.02.2026г., постановено по Гр.д.№2784/2025г. по описа на РС – Велико Търново.

4

ВРЪЩА делото на РС – Велико Търново с указания за администриране на подадена въззивна жалба с вх.№27722/30.12.2025г. от Е. С. Н., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Х. Д. – ВТАК, по реда на чл.17 ал.4 от ЗЗДН.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5