Определение № 2193 от 19.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501899 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

С определение № 5292/27.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 18566/23г.на ПдРС,11-ти гр.с.е прекратено производството по гр.д.№ 18566/23г. на осн.чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

Подадена е частна жалба от К. П. У.,ЕГН-**********,гр.Пловдив чрез пълномощника му адв.Ст.П.,с която се навеждат съображения за неправилност на атакуваното определение като постановено при съществено процесуално нарушение и при противоречие с материалния закон и се иска същото да се отмени.Посочва се,че когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване,че вземането не съществува,заповедта за изпълнение не влиза в сила.Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по частната жалба - „Кредито“ООД,ЕИК-204554530,гр.София чрез пълномощника си адв.Т.К. намира частната жалба за неоснователна,а определението-за правилно по подробно изложени в писмен отговор съображения.Претендират се разноски за производството.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Предмет на първоинстанционното дело е предявен от К. П. У. против „Кредито“ООД 1 иск за признаване за установено по отношение на ответника,че договор за кредит № ОL00069862/03.11.2022г.е нищожен на осн.чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК,чл.11,ал.1,т.9 и 10 и чл.19,ал.1 от ЗПК.

В писмения си отговор ответното дружество застъпва становище за недопустимост на иска,като твърди,че е издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания по същия договор за паричен заем № ОL00069862/03.11.2022г.,длъжникът не бил подал възражение и заповедта влязла в сила,като по нея бил издаден и изпълнителен лист.Поддържа,че в тази хипотеза-на влязла в сила заповед за изпълнение,били допустими само два иска-по чл.424 и по чл.439 от ГПК,но в случая не бил предявен нито един от тях.Искът на длъжника не можел да замести подаването на възражение и подобна аналогия била недопустима.

Районният съд в мотивите на атакуваното определение приема,че по отношение на К. П. У. като длъжник е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подадено от кредитора „Кредито“ООД заявление за вземания,произтичащи от договор за кредит № ОL00069862/03.11.2022г.,като длъжникът не е подал възражение против заповедта в едномесечния срок по чл.414 от ГПК и в тази връзка срещу него е издаден изпълнителен лист.Настоящото производство пък било образувано от длъжника против кредитора за признаване за установено,че договорът за кредит е нищожен.

Според ПдРС искът е недопустим,тъй като ищецът е имал възможност да се защити и да подаде възражение по чл.414 от ГПК в рамките на производството по чл.410 от ГПК,което обаче не направил-факт,който не се оспорвал от него.Последицата от неподаването в срок на възражение от страна на длъжника била,че той не можел да предяви установителен иск въз основа на факти,които до приключването на този срок се били осъществили,освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях.Способите на защита на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение включвали иск по чл.424 от ГПК и иск по чл.439 от ГПК,каквито не били предявени в случая,а извън тези искове длъжникът не можел да търси защита чрез друг иск.Съдът намира,че след като заповедта за изпълнение вече е влязла в сила и процесното вземане е установено като безспорно предвид липсата на подадено възражение от длъжника,то същият не може да предяви настоящия иск,който да играе роля на възражение,доколкото законодателят не е предвидил подобна правна възможност,поради което производството е недопустимо.

Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция.

Отрицателният иск за установяване,че едно парично вземане не съществува е допустим винаги,когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство,но до изтичане на едномесечния срок за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК.До изтичане на срока по чл.414 ,ал.2 от ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК,че вземането не съществува-всяко право,което може да бъде заявено с възражение,още повече може да бъде предявено с иск.В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.414,ал.1 от ГПК-оспорва се вземането по издадената заповед с 2 възражения,че то не съществува и тези възражения са направени пред съд.Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение,съответно покана за доброволно изпълнение,тъй като длъжникът винаги има интерес от иска,когато съществува спор за вземането.Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по ч.124,ал.1 от ГПК кредиторът оспори вземането.

Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване,че вземането не съществува,заповедта за изпълнение не влиза в сила.Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземанетозаконът презюмира,че вземането е безспорно,когато в срок не е подадено възражение.Когато е започнат исков процес,целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането,то несъмнено вземането е спорно,поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.

В случая,видно от приложената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 7971,същата е издадена на 23.11.23г.,а исковата молба на К. П. У. е депозирана в съда на 14.12.23г.,следователно искът е предявен в срока по чл.414,ал.2 от ГПК и има ролята на възражение.

Действително заповедният съд е приел,(поради неподадено пред него възражение от длъжника),че заповедта е влязла в сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.Но първоинстанционният съд,бидейки сезиран с иск за установяване недължимост на вземането,не е обвързан от преценката на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника.Служебната проверка на съда,разглеждащ установителния иск на кредитора обхваща и наличието на възражение на длъжника и спазването на срока по чл.414 от ГПК,без да е обвързан от преценката на съда в заповедното производство-т.10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.14г. по тълк.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Предявяването на заявление по чл.410 или чл.417 от ГПК не изключва правото на длъжника в заповедното производство да заеме ролята на ищец в едно исково производство с цел да установи,че не дължи.Правният интерес не е изключен само поради обстоятелството,че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на правата муподаване на възражение по чл.414 от ГПК.За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено поради това,че срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.В този смисъл - Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/19г.на ВКС.

С оглед на изложеното предявеният от К. П. У. против „Кредито“ООД не е недопустим поради липса на правен интерес.Като е стигнал до обратния извод,първоинстанционният съд е постановил неправилно определение,което следва да се отмени изцяло и делото следва да се върне на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора,разноски следва да се присъдят на частния жалбоподател,които са в размер на 415лв.,от които 15лв.за ДТ и 400лв.за 3 адв.възнаграждение съгласно представения ДПЗС.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5292/27.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 18566/23г.на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е прекратено производството по гр.д.№ 18566/23г. на осн.чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „Кредито“ООД,ЕИК-204554530 да заплати на К. П. У.,ЕГН-********** сумата от 415(четиристотин и петнадесет)лв.разноски по настоящото производство за ДТ и адв.възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4