Решение № 7 от 13.04.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Разград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело № 20233300900009 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТР , вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20230327121313 по описа на АВ подадена от адв. С. С. от АК – Разград, като пълномощник на "СУНАЙ ХОЛДИНГ" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление област:

***********, против отказ с рег. № 20230323131245/23.03.2023г. на Агенция по вписванията постановен по Заявление с вх. № 20230323131245 за вписване на промени по партидата на дружеството, състоящи се в прехвърляне на дружествените дялове. Сочи се, че с постановеният от АВ – ТР отказ неправилно и незаконосъобразно е отказано вписването им, с мотиви, че не са изпълнени указанията с рег. № 20230317155916-2/21.03.2023 г., дадени във връзка с постъпило заявление по образец съгласно приложение № А4 за прехвърляне на дружествени дялове. Жалбоподателя сочи, че ДЛР е постановило немотивиран отказ, в противоречие с изискванията на чл. 24, ал.1 ЗТР. ДЛР е излязло извън кръга на компетенциите си, очертани с чл. 21 ЗТР. ДЛР няма възможност да извършва проверка на представителната власт н а пълномощника за сключване на договора за покупко-продажба на дружествените дяловое. Тази проверка се извършва от нотариуса при извършването на нотариална заверка на подпис и съдържание. ДЛР следва да се ограничава само до формална проверка дали документите са съставени в 1 изискуемата форма и въведени в информационната система по чл.28б от ЗННД и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията да извърши обявяване на заявения акт.

На осн. чл. 25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията, чрез пълномощника си – юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ в АВ, е подал отговор по жалбата. С отговора оспорва жалбата.

Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на отказа по подробно изложените мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх. № 20230317155916 / 17.03.2023г. настоящия жалбоподател е поискано вписване на прехвърляне на дружествени дялове.

Към заявлението е приложен и договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. № 600/16.03.2023г.- за удостоверяване на подписите и 601/16.03.2023г. - за удостоверяване на съдържанието на нотариус *****, с район на действие Районен съд Разград, вписана с рег. № 380 при нотариалната камара.

ДЛР е дало указания № 20230317155916/20.03.2023г., за представяне на документи, сред които и всички описани в документите пълномощни.

Заявителя със заявление образец Ж1 изпълнил горепосочените указания.

С указание № 20230317155916-2/21.03.2023г., ДЛР приело, че в представеното нотариално пълномощно с рег. № 51 и 52 от 06.01.2023г. на Консулската служба на Република България във Франкфурт на пълномощника Е.С.Е. не са предоставени права, касаещи сключения въз основа на цитираното пълномощно договор за прехвърляне на дружествени дялове от съдружника в "СУНАЙ ХОЛДИНГ" ООД - С.Г. на 2

"МУСОН ГРУП" ЕООД, ЕИК *********. Съгласно чл.42 от Закона за задълженията и договорите лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. С оглед на посоченото и на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР указало на заявителя, да представи потвърждение по чл.42 от ЗЗД от М.С.Е., в качеството му на управител на купувача "МУСОН ГРУП" ЕООД, на сключения от пълномощника Е.С.Е. нотариално удостоверен договор за прехвърляне на 500 дружествени дялове от съдружника в "СУНАЙ ХОЛДИНГ" ООД - С.Г. на "МУСОН ГРУП" ЕООД, за което е подписан договор с рег. № 600/16.03.2023г.-за удостоверяване на подписите и 601/16.03.2023г.-за удостоверяване на съдържанието на нотариус *****, с район на действие Районен съд Разград, вписана с рег. № 380 при нотариалната камара. Потвърждението следва да е дадено във формата на сключения договор - с нотариално удостоверяване на подписа на М.С.Е. и съдържанието на документа, извършени едновременно.

Заявителят не представил поисканото му потвърждение по чл. 42 ЗЗД, а представил Становище, в което заявил на ДЛР, че не е в кръга на неговите правомощия установяване на факти и обстоятелства досежно наличие или липса на представителна власт за подписването за договор за продажба на дялове. Посочил, че това е от изключителната компетентност на друго длъжностно лице – нотариус при заверката на подписите и съдържанието на такъв договор.

Поради неизпълнение на указанията, ДЛР постановило сега обжалвания отказ. Обжалвания отказ е мотивиран с приетото от длъжностното лице по вписванията обстоятелство, че заявителят не е изпълнил указанията с рег. № 20230317155916-2/21.03.2023 г., дадени във връзка с постъпило заявление по образец съгласно приложение № А4 за прехвърляне на дружествени дялове.

При тези данни, съдът намира, че длъжностното лице по регистрация законосъобразно отказва вписването на новонастъпилите обстоятелства по партидата на заявителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 129 от ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за 3 приемане на нов съдружник и подлежи на вписване. Извършването на така заявеното вписване се предпоставя от изпълнението на императивните законови изисквания за прехвърляне на дружествени дялове. За вписване на заявените промени в обстоятелствата по партидата на дружеството са представени съответни документи, включително договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите и съдържанието, но видно от приложеното нотариално пълномощно с рег. № 51 и 52 от 06.01.2023г. на Консулската служба на Република България във Франкфурт на пълномощника Е.С.Е. не са предоставени права от страна на купувача „МУСОН ГРУП“ ЕООД, касаещи сключения въз основа на цитираното пълномощно договор за прехвърляне на дружествени дялове.

При липсата на тези права в представените пред длъжностното лице по регистрацията пълномощно, то същото е формирало правилен извод, че пълномощникът не е имал валидно учредена представителна власт за сключване на представения договор за покупка на дялове, поради което този договор не е произвел правно действие. В този см. и Решение № 351 от 8.05.2018 г. на ОС - Варна по т. д. № 577/2018 г.

В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ, е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи, редовни ли са от външна страна и от тях следва ли извод, че исканото вписване трябва да бъде осъществено.

Вярно е, че представения договор за продажба на дружествени дялове е в предвидената писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, но с процесното пълномощно по чл. 37 ЗЗД на пълномощника Е.С.Е. не са предоставени права от страна на купувача „МУСОН ГРУП“ ЕООД за сключването на този договор, което е пречка за вписване на заявените промени.

С оглед така констатирания недостатък на договора, следва да се приеме, че не е осъществен установеният в чл.129 от ТЗ фактически състав като необходимо условие за вписване на заявените обстоятелства. Така - дори и при изпълнение на останалите законови изисквания за извършване на вписването, отказът е законосъобразен и подадена жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

4

Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в Решение № 59 от 9.01.2020 г. на СГС по т. д. № 2102/2019 г., Решение № 80 от 20.06.2019 г. на ОС - Пазарджик по т. д. № 94/2019 г., Решение № 79 от 05.12.2018 г. на ОС – Кюстендил по т.д. № 91/2018 г.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за липса на мотиви по чл. 24, ал.1 ЗТР към обжалвания отказ – длъжностното лице по регистрацията е изложило мотиви, че следва да се постанови отказ, тъй като не се изпълняват указанията с рег. № 20230317155916-2/21.03.2023 г., дадени във връзка с постъпило заявление по образец съгласно приложение № А4 за прехвърляне на дружествени дялове.

По разноските.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски.

По искането на Агенцията по вписвания за присъждане на разноски.

Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписвания има право на разноски.

Според ПЪРВОТО становище:

Регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Според ВТОРОТО становище:

Измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр. 105/2020 г./ и приемането на новата ал. 6 задължават съда да присъди разноски на страните по реда на ГПК. Подавайки отговор на жалбата АВп не става страна в 5 производството, то остава охранително и едностранно, но има право да претендира присъждане на разноски на основание новоприетия текст на закона.

По този въпроси липсва Тълкувателно решение постановено в производството по чл. 124 ЗСВ.

Настоящия състав споделя ВТОРОТО становище, което е намерило израз и в: Решение № 113 от 13.04.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 204/2022 г., Решение № 139 от 9.05.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 175/2022 г., Решение № 72 от 9.03.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 134/2022 г., Решение № 44 от 18.02.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 27/2022 г., Решение № 124 от 26.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 536/2021 г., Решение № 115 от 20.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 597/2021 г., Решение № 102 от 1.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 509/2021 г., Определение № 336 от 30.09.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 563/2021 г., Решение № 85 от 28.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 389/2021 г., Решение № 82 от 27.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 407/2021 г., Решение № 53 от 24.06.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 332/2021 г., Решение № 25 от 27.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 290/2021 г., Решение № 24 от 26.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 264/2021 г., Решение № 21 от 18.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 270/2021 г., Решение № 12 от 14.04.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 197/2021 г., Решение № 8 от 25.03.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 153/2021 г.

По размера на юрисконсултското възнаграждение.

При защита на агенцията от юрисконсулт размерът на възнаграждението му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ съгласно чл. 78, ал. 8 - ГПК. Този ред препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвиждаше в чл. 23, т. 5 относно охранителните производства. Съдът намира, че възнаграждение в размера на 150 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото, както, и вида, и количеството на положения труд.