Решение № 1439 от 29.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260157/12.01.2022 г. по гр.д. № 728/2020 г. на СГС,I-4 състав, поправено с решение от 10.06.2022 г., е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. М. А., сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/ 1998 г. на ВОП – гр. София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП, гр.

София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над 30 000 лева, до пълния предявен размер от 100 000 лева, на основание чл. 2б ЗОДОВ, като е отхвърлен и иска за присъждане на 30 000 лева, частично от 734215.40 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното му и произволно задържане и лишаването му от свобода в периода от 01.03.1985 г. до края на април 1988 г., което е в нарушение на § 5, ал. 1 ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно разследване за това, както и на сумата 23387.42 лева – обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи в резултат на незаконното му и произволно задържане и лишаването му от свобода за период от 27 месеца от 01.03.1985 г. до 31.05.1987 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

Със същото решение е прекратено производството в частта по предявените в евентуалност след допуснато изменение на иска искове на М. М. А. против Прокуратурата на Република България: с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, 1 като в случай, че същият предявен за присъждане на сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991 г. до датата на предявяване на иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, се приеме за недопустим или изцяло неоснователен, същият да се счита предявен за сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от 01.03.1985г. до края на м. април 1988 г., на основание чл. 2, ал.

1, т. 1 ЗОДОВ, а в евентуалност, в случай, че същият иск се приеме за допустим и частично основателен, да се счита предявен за разликата над присъдената част до общо претендираната сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода в периода от 01.03.1985 г. до края на м. април 1988 г., ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ; с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като в случай, че същият предявен за присъждане на сумата 30000 лева, частично от 734215.40 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода в периода от 01.03.1985 г. до края на м.април 1988г., което е в нарушение на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно разследване за това, се приеме за недопустим или изцяло неоснователен, да се счита предявен за сумата 30000 лева, частично от 734215.40 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от 01.03.1985 г. до края на м.април 1988 г., изразяващо се в загубената възможност да бъдат установени конкретно отговорните за това лица и/или органи и за реализиране на тяхната отговорност за обезщетяването на причинените с лишаването му от свобода в този период неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане; с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, като в случай, че същият предявен за присъждане на сумата 23387.42лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, в резултат на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода за период от 27 месеца, от 01.03.1985 г. до 31.05.1987 г., се приеме за недопустим или изцяло неоснователен, да се счита предявен за сумата 23387.42 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, в резултат на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода за период от 27 месеца, от 01.03.1985 г. до 31.05.1987 г., причинени на ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от 01.03.1985 г. до края на м.април 1988 г., изразяващо се в загубената възможност да бъдат установени конкретно отговорните за това лица и/или органи и за реализиране на тяхната отговорност за обезщетяването на причинените с лишаването му от свобода в този период имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

2

Ищецът М. М. А. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, както и в частта, в която производството по част от предявените евентуални искове е прекратено, с твърдения за неговата неправилност и необоснованост, както и с твърдения за това, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Направени са конкретни твърдения, именно, че съдът неправилно и необосновано определил занижен размер на обезщетението по иска по чл. 2б ЗОДОВ в размер на 30 000 лева, като не взел предвид загубените в резултат на бавенето на наказателното производство възможности на ищеца за обезщетяването му от преките причинители на деянието и загубата на възможността да получи морално удовлетворение от конституирането му като частен обвинител срещу конкретните извършители. На следващо място поддържа, че съдът не е съобразил стандартите за остойностяване на неимуществените вреди от нарушението на чл. 6§1 ЕКЗПЧОС, изведени в практиката на ЕСПЧ. При определяне на обезщетението бил подценен и залога за ищеца от забавеното дело. Не била отчетена неефективността от ползваните средства за ускоряване на забавеното досъдебно производство, както и предубедеността на прокурора, който отговарял за воденото разследване и други важни обстоятелства, оставящи усещането за целенасочено бавене на делото. Не била отчетена и изтеклата абсолютна давност, настъпила като логична последица от прекаленото забавяне на делото. Не било отчетено още обстоятелството, че противозаконното лишаване от свобода на ищеца не било разследвано по текстовете на наказателния закон.

Относно исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно лишаване от свобода поради липса на ефективно разследване се сочи, че съдът неправилно отхвърлил този иск поради погасяването му по давност, като приел, че началото на давността е от 1988 г. Според жалбоподателя давност би започнала да тече едва от момента, в който материалите по досъдебното производство са предявени на пострадалите лица, а в случая това изобщо не било сторено.

По отношение прекратяването на производството по евентуалните искове, счетени от съда като недопустими, тъй като чрез изменението на иска, с което били добавени, всъщност се предявявали нови искове, ищецът поддържа, че само е добавил ново основание към всеки един от исковете без да изменя фактическите си твърдения, което било допустимо изменение, а не предявяване на нов иск.

Ищецът е искал обжалваното решение да бъде отменено с постановяване на решение, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по исковете, по които производството е прекратено, а отхвърлените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Ответникът Прокуратура на Република България не е депозирал отговор на въззивната жалба на М. М. А., но е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. На първо място се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ, тъй като М. А. е пострадало лице, а пострадалото лице не е легитимирано да предяви иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, такъв бил само обвиняемият. Ищецът можел само да заведе граждански иск срещу обвиняемия Г.

А. за репариране на претърпените вреди. Той можел да претендира вреди само от гражданско дело, не и от забава на наказателното дело. Като разгледал един недопустим иск първоинстанционният съд нарушил съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното иска първоинстанионното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно, а евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено.

С допълнителна въззивна жалба от 08.02.2022 г., депозирана извън законоустановения срок Прокуратурата е изложила допълнителни правни доводи 3 относно неправилността на обжалваното решение с твърдения за завишаване размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди и недоказаност на същите. Не били съобразени и огромната фактическа и правна сложност на наказателното производство.

Ищецът М. А. не е депозирал отговор на въззивната жалба на Прокуратурата.

Съдът се е произнесъл по въззивната жалба срещу решението в неговата прекратителна част, имаща характер на определение, със свое определение от 05.08.2022 г., като е оставил жалбата в тази й част без уважение, което определение е влязло в сила на 23.08.2022 г. поради необжалването му.

По останалата част от въззивните жалби, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата си молба М. М. А. е предявил срещу Прокуратурата на Република България три обективно кумулативно съединени искове: 1. За заплащане на 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/ 1998 г. на ВОП – гр. София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП, гр.